Без шанс за разпознаване

— Показваме рисунките на художника на всеки пожарникар в града. Може да имаме късмет.

Нямаше никого на разстояние четиридесет и пет метра околовръст, редица униформени патрулни полицаи удържаха морето от зяпачи, сред тях и представителите на медиите. Страхът е като пожара, помисли си Болд, плъзва като инфекция абсолютно произволно, но с невероятна скорост.

— Всичко е готово — докладва жената от къщата. — Ще опитам отново.

Тя се обади отново, когато камерата започна да навлиза във вертикалната тръба, достигайки пак петдесетия сантиметър, после шестдесетия сантиметър. От седемдесетия сантиметър премина към придвижване с по един сантиметър. Болд усещаше как напрежението го стяга с всеки изминат сантиметър. Лофгрийн се заинтересува за кондензацията, а тя му отвърна:

— Ситуацията е по-добра. Получавам много ясна картина… Спирам на осемдесет и петия сантиметър.

— Какво виждаш?

— Придвижвам се до осемдесет и шестия сантиметър… Осемдесет и седмия… Така… Добре… — Напрежението й беше явно. — Улавям леко, отразяващо светлината черно изображение. Така… Така… Това е чуждо тяло. Повтарям — тя направо крещеше в микрофона на уоки-токито си, — чуждо тяло запушва тръбата. Черна пластмаса. — Болд усети главата си да пламва. Тя продължи: — Ще се приближа още малко: на осемдесет и осем сантиметра. Разбрано?

— Осемдесет и осем сантиметра — потвърди Лофгрийн.

— Може да изпратим един от сапьорите да погледне на място. Имам гумено уплътнение, което ще удържи това чуждо тяло да не мърда. Сигурно то е детонаторът.

— Аз отдавна се сетих за това — възкликна Лофгрийн с поглед към Болд. — За какво иначе ми плащат големи пари?

Шегата беше горчива, помисли си Болд, заплащането беше мизерно.

— После какво ще правим? — попита той.

— Изпращаме сапьора да погледне и после ще опитаме да неутрализираме. Насреща ни е отдушник с височина пет метра и диаметър десет сантиметра, пълен с хиперголично гориво. Направо си имаме работа с космическия кораб „Аполо“. Ако объркаме конците… — И той не довърши изречението. — Ще трябва да евакуираме още хора от околните къщи. Не съм очаквал такова огромно количество, Лу.

Болд усети как краката му се подкосяват и прошепна:

— Семейството ми беше там. Лиз, децата…

Половин час се изниза страшно бавно. Сапьорът потвърди наличието на детонатор. На покрива беше качен уред за комбинирано — мокро и сухо всмукване — напрежението, трупало се в главните действащи лица, изпълни въздуха, след като се пристъпи към операцията, която предвиждаше умишлено разкъсване на горната мембрана и внимателно изсмукване на съдържимото в отдушника.

Един от помощниците на Лофгрийн дойде при него и му съобщи нещо настрани и с толкова тих глас, че Болд не успя да долови нищо. Лофгрийн се приближи до него и изрече гордо:

— Сребристи и сини памучни нишки.

— Какво?

— Прибрахме няколко нишки от прозорците, които разбрахме, че е почистил. Спомняш ли си онези нишки, които открихме край отпечатъците от стълбата при „Пожара Инрайт“? Бяха много кални, не се изпраха добре и не можахме да видим цвета им, но с помощта на призматичния светлинен микроскоп за поляризирана светлина установихме, че представляват смес от памук и синтетика. Миналия път изключих вероятността за миене на прозорци, тъй като памукът залепва за прозорците. С вестникарска хартия също става, макар и да е грозно, но в нея няма памук. Но този човек е мил прозорците — Лиз го е видяла. А смес от памук и синтетика е много по-добър вариант, отколкото чистият памук. Сребристосиньо парче плат или кърпа, това говори ли ти нещо?

— Сребристо и синьо. Цветовете на „Сийхоукс“ — отвърна Болд.

Футболният отбор на Сиатъл — пълен неудачник.

— Бинго — възкликна Лофгрийн. — И доколкото знам, ние не продаваме хавлиени кърпи на любимия отбор със стотици, както го правят, да кажем, в Питсбърг.

— Не следя развитието на „Сийхоукс“ — призна си Болд, мислейки си, че ако го попитаха за развитието на Чарлз Мингъс, Скот Хамилтън, Лайънъл Хамптън, Оскар Питърсън, щеше да ги залее с информация, но не и за „Сийхоукс“.

— Казвам ти, Лу — това е невероятна улика.

— Сребристосини хавлии — промърмори Болд, сърцето му биеше лудо, а очите му напрегнато следяха маневрите на покрива.

— Точно така. — И Лофгрийн продължи: — Магазини? Специализирани за спортни облекла, униформени — за цели тимове? Не знам… Откъде, по дяволите, да знам. Това е твоя задача.

Болд не каза нищо, в мислите му се беше настанила картината на обхванатата от пламъци негова къща. Хавлиите бяха най-малкото, което го интересуваше в момента.

— Тези нишки ще бъдат мостри, сержант. Ще ги сравняваме с всички подобни доказателства, които ти ще ни осигуриш. Разбра ли?

— Ще проверим микробуса и фургона на Никълъс Хол отново, този път за сребристосини хавлии или спортни униформени облекла, или фланелки — избъбри Болд, загледан към къщата.

— С тези нишки можем да арестуваме този човек, Лу. Слушаш ли ме?

С тези думи и заплашителния тон, с който ги изрече, Лофгрийн привлече вниманието на Болд към себе си. Сержантът погледна немигащите му очи, добили гротесков вид заради силно увеличителните стъкла на очилата му.

— Сребристосини хавлии — повтори Болд. — Разбирам, Бърни.

— Намерихме ги на две местопрестъпления. Просто исках да се уверя, че се разбираме.

Нищо не вбесяваше по-силно Лофгрийн от това да снабди детектив с ключово доказателство и то да бъде пренебрегнато. Болд го знаеше, разбираше и какво се крие зад задълбоченото и целенасочено проучване: Лофгрийн отдаваше изключително значение на тези нишки.

— Намирам се на два метра и шейсет сантиметра — докладва мъжът, опериращ с изсмукващия уред.

Лофгрийн се отзова. Беше взето решение да се пробие стената на кухнята и част Б на хиперголика да се изтегли отдолу. В момента, в който това решение беше прието за изпълнение, вечерното небе се освети от тънък цилиндър тъмночервен пламък, който прониза надвисналите облаци и изчезна. Беше на по-малко от десет километра, в Баяр. Само след минута се чуха една след друга сирените на пет пожарни коли. Вниманието на Лофгрийн беше насочено към деликатната работа, която се вършеше в непосредствена близост. Шумът откъм Баяр беше като от излитащ самолет. Изригването на тъмночервения пламък трая десетина секунди. Сирените продължаваха да вият.

Лофгрийн каза:

— Ние тук ще се оправим, Лу. Иди и виж дали твоят човек не се е покатерил на поредното дърво с нож в ръка.

На Болд не му се искаше да напуска дома си, но го стори.

Работата на мястото на пожара приключи в три часа след полунощ, след което той пое обратно към къщата си и откри, че тя си е цяла-целеничка на мястото.

Друга жена се предполагаше, че е мъртва, още един живот беше погубен. Бяха му съобщили, че и от трите най-големи телевизионни компании 6 изпращаха екипи от Ню Йорк да заснемат местопрестъплението.

6

Авторът има предвид Си Ен Ен, Си Би Ес и Ен Би Си. — Б.пр.