Гангстерски рап
Шрифт:
— Аз ще поема Шантавия. Да взема да гръмна някой сто и шестдесет килограмов смукач и да гледам как му се влачи хернията. Как ли пък не!
— Правилно — каза Спърлинг.
— Ей! — възкликна Импелитери. — Човекът на едната дума проговори! И когато проговори, казва самата истина.
Спърлинг не отвърна на комплимента.
— Окей, Мейс — кимна Шоу. — Ние с теб ще се погрижим за тежката категория.
— Няма проблем. Не го виждам да бяга много бързо.
— Добре, момчета, знаете упражнението. Намираме им колите, намирате им мацките, бившите им гаджета, намирате майките им, дечицата, къде обичат да киснат, купувате
— Какво „но“? — изгледа го Импелитери.
— Това е важно. Когато ги намерите, докарайте ги в този участък и ги задръжте тук. Не ги вкарвайте в Централния регистър, докато не съм приключил с тях. Не позволявайте на сержанта на регистрацията или на някой нощна смяна да ги откара в Централния, докато аз не се разпоредя. Не искам тези типчета да ми се измъкнат през въртележката и отново да излязат на улицата. Искам да ги зачисля на някой, който да ги държи здраво заключени, поне докато ги изправят пред съда. Не искам никой от тези смукачи да се измъкне. Хващаме ги и ги държим. Ясно?
— Ако ги застреляме, няма да ни притесняват никакви въртележки.
— Това не съм го чул, Импелитери.
— Добре де, аз пък не съм го казвал.
— Уолтър?
Уонг се беше навел под масата и търсеше жака на телефона си. Той измъкна глава:
— Да?
— Слушай ме малко. — Шоу се обърна към останалите. — Уолтър е осигурил по един клетъчен телефон за всеки екип и по една радиостанция за всеки от нас. Запишете телефонния номер на този кабинет. Уолтър, ти ще бъдеш центърът за комуникация. Ако не можем да се свържем помежду си, ще се обаждаме на теб. Разбра ли?
— Да.
— Останалото е в колите?
— Да.
— Радиостанциите настроени ли са на собствена честота?
— Да. Не я променяйте.
— Сигурно един милион пакистански таксиджии са на същата вълна — каза Импелитери.
— Не. Няма начин — каза Уолтър.
— Така, момчета, когато влезем в ефир, използвайте само първите имена.
— Мамка му, какво ти беше първото име, Шоу?
— Лойд, Антъни.
— А на Мейсън?
— Орестъс.
— Ох, сякаш тия имена няма да лепнат на ухото на някой. Тони и Джеймс, няма проблеми, но като чуе някой Орестъс и Лойд в ефира? Забрави.
— Добре, добре, просто използвайте шибаните ни инициали или нещо такова. Все ми е тая. Гледайте само никой в участъка да не знае кои сме ние и какво правим навън. Уолтър, докато ни няма, заеми се с онези тримата от Сините тапи. И после се заеми със списъка. И с всички други имена, които ти подадем.
— Скапана работа. Ще кисна тук цяла вечност.
— Напълно си прав. Не очаквай да се прибереш вкъщи, освен за да си облечеш чисти дрехи. Всъщност, няма да е зле да си донесеш тук дрехи за смяна и самобръсначка. И не е необходимо да е на всяка цена костюм, човече. Отпусни малко. Никой от нас няма да има свободно време, докато тая работа не приключи и Де Лука не каже край. Имаш ли всичко необходимо тук за издирванията си?
— Да, не се налага да ходя до Централния отдел. Имам си свой модем и кодовете, за да вляза в Централния оттук. Но не казвайте на никого. Не е много редно.
— Да, добре де,
това е първото от многото не много редни неща, които предполагам, че ще се наложи да извършим. И не забравяй да ни държиш в течение за боклуците.Импелитери вдигна ръка:
— Въпрос.
— Какво?
— Имаш ли някакви пари? Ще ни трябват.
Шоу знаеше, че Импелитери е прав. Това беше най-голямото нещо, което беше поискал от Конклин и изглежда се оказа най-лесно за осигуряване. Шоу измъкна пачка употребявани стодоларови банкноти.
— На всеки екип по дял.
Той подаде куп банкноти на Импелитери.
— Това е приказка, шефе! Сега вече можем да направим едно-друго навън, нали, Спърл?
— Използвайте ги разумно — каза Шоу. — Всяко пени!
Уонг изчурулика отстрани:
— Ей, а моят дял къде е?
Шоу му подхвърли една банкнота.
— Ето ти сто за храна. Импелитери, дай му още сто.
— Майната му.
Уонг се намръщи. Импелитери се засмя.
— Ей, само се бъзикам бе Кунг Фу. — Подаде му банкнота. — Това ще ти стигне за „чоу мейн“ за цялото време. Радвай се.
— Да ти го начукам, стиснато ’талянско копеле.
Уонг беше изплюл оскърбителния епитет толкова бързо, че издаде прикрития си китайски акцент. Беше се впрегнал. Всички се разсмяха, включително Импелитери.
— Точно така, Уолтър — каза Шоу. — Не му давай да се ебава с теб. А сега пусни вълшебните си азиатски пръстчета да потанцуват по тази клавиатура.
Мейсън вдигна ръка.
— Още нещо.
— Какво, Мейс?
— Като стана дума, ами останалите в участъка? Тукашните ще ни се пречкат ли? Какво знаят те? Какво се очаква да правят?
— Не знам. Не мога и за това да мисля. Искам да свършим с това нещо преди някой друг да започне да се мотае около нас.
— Късмет — промърмори Импелитери.
Шоу се обърна към другите:
— Забравете за хората от участъка. Забравете за всичко друго в живота ви, освен за копелетата от Сините тапи. Хванете главните колкото може по-бързо, и дребните риби, докато разработвате тарторите. Който излови най-много Сини тапи, печели. Изобщо не ми пука как ще го направите. Изобщо не ми пука, ако след три месеца арестите ви не издържат. Искам тези типове заключени. Искам имена. Измъкнете ги от тези задници, измъкнете ги от връзките си, измъкнете ги отвсякъде, откъдето можете.
— Може ли един въпрос, Шоу — проговори Спърлинг най-сетне.
— Да.
— Не е ли най-важното да доведем тук главния им?
— Арчи Рейнолдс? Да.
— Е, ако тръгнем с неговите помощници, управители и бойни тартори, това ще изпрати господин Рейнолдс в някоя дълбока дупка, където няма да можем да го намерим. Или ще го накара да побегне.
— Не мисля, че този тип обича да се крие в дупки.
— Изглежда е станал доста кротък, след като мюсюлманите прецакаха приятелите му — намеси се Импелитери.
— Може би. Или може би заседава някъде със своите снабдители и биячи и замисля следващия си ход. Или може би търси начин да задвижи бизнеса на някое друго място и после да се върне, за да се разправи с мюсюлманите. Това наистина няма значение. Засега тръгваме за всеки, когото можем да докопаме. Ако го изровим някъде и го заковем, чудесно. Ако духне и се скатае в някой друг щат, също не е лошо. И в двата случая ще спре да трепе хора тук.
— Аз бих предпочел да хвана тъкмо този човек — рече Мейсън.