Гангстерски рап
Шрифт:
— Можеш да ми се довериш.
— Не го използвай срещу мен.
— Разбира се, че няма.
— И не използвай другото срещу мен.
— Кое?
— Това, което направих преди малко.
— Защо да го използвам срещу теб?
— Защото…
Джъстин се поколеба дали да продължи. Шоу я попита нежно:
— Нима бих могъл да го използвам срещу теб?
— Не знам. Не би било редно.
— Защо?
— Защото не може да…
— Да бъде нещо повече от един миг?
— Да.
— Все пак е чест.
Меките й кафяви очи се разшириха за миг и тя като
— Благодаря ти — промълви.
— Няма защо.
От устните й се отрони дълга въздишка. Тя се усмихна леко и каза:
— А ти продължаваш да се държиш както подобава.
— По-лесно е с подобаваща жена.
— Е?
— Да. Е?
Тя замълча за миг.
— Добре. Аз съм по-добре.
— Хубаво.
Джъстин погали бузата на Шоу и каза:
— Бодеш!
— Нямах време да се бръсна.
Шоу докосна брадичката й там, където брадата му я беше одраскала. Тя не се възпротиви. Изглежда й хареса.
— Съжалявам.
— Недей.
Тя се върна до бюрото си, наметна сако и взе чантичката си.
— Радвам се, че ти се обадих. Мога да ти се обаждам, нали?
— Абсолютно.
— Даде ми добър съвет. Тази нощ няма да съм от полза на никого тук. Ще се прибера да поспя малко и ще се заема с това безумие утре. По-добре през деня, отколкото сега.
— Точно така.
Шоу я изведе от кабинета и я предаде на охраната й. Третият детектив се беше върнал. Тримата мъже станаха, когато тя излезе в приемната. Начинът, по който обкръжиха Джъстин, и поведението им подсказаха на Шоу, че не е нужно да им напомня, че трябва да внимават.
Джъстин отново се беше превърнала в Джъстин Бъртън.
— Да тръгваме — каза тя на детективите.
Насочиха се към изхода. Шоу ги последва до колата й, след което отново потегли към „Кингс Каунти“ с нов товар от чувства и емоции, напиращи в главата му.
Импелитери и Спърлинг бяха точно там, където Шоу ги беше оставил. И Уолтър беше пристигнал.
Минута след като Шоу се присъедини към тримата мъже, една сестра, все още облечена в хирургически дрехи, пристъпи към тях и им съобщи, че могат да се срещнат с доктора. Четиримата я последваха извън чакалнята и тя ги отведе в сектора за следоперационно възстановяване.
Дежурният хирург се стори ужасно млад на Шоу. Но поне говореше английски. Казваше се Фишман. Противно на очакванията Шоу се почувства някак по-уверен заради това, че лекарят на Мейсън е евреин.
Фишман им съобщи, че куршумът е проникнал в левия хълбок на Мейсън под странен ъгъл и е заседнал в подкожната тъкан над лявото бедро. Каза им, че според него изглежда е рикоширал от друг предмет, вероятно на улицата, което обяснява странния ъгъл на проникването му и това, че не е влязъл надълбоко.
— Извадихте ли го?
— Разбира се. Дреболия. Трудното беше докато проверим дали не е засегнат някой важен център.
— И засегнат ли е?
— Не. Нито ребрата, нито стомаха, нито важни кръвоносни съдове и други вътрешни органи,
но трябваше да срежем малко навътре, за да го извадим и да прочистим раната.— Ще се оправи ли бързо?
— Да. Ако се налага да те прострелят, това е много добро място. Вие не носите ли жилетки?
Никой не си направи труд да му отговори.
— Ще се оправи бързо все пак, нали? — настоя Импелитери.
— Стига да не се инфектира раната.
Докторът ги остави. Шоу и останалите влязоха в стаята за възстановяване, за да се видят с ранения си партньор.
Мейсън лежеше неподвижен под болничните чаршафи в сумрачното помещение, пълно с проснати по леглата тъмнокожи тела, медицинска апаратура, миризми на дезинфектанти и болка. Тенът му се беше възвърнал и изглеждаше спокоен, все още под анестезия, след всичко, с което го бяха упоили.
Шоу извика съпругата на Мейсън, Мюриъл, настрани и й описа раната на мъжа й по-подробно дори и от хирурга. Почувства се глупаво. Ранен съпруг, лежащ в болницата, е истинско нещастие за всяка жена, независимо какво й говорят. Шоу й повтори, че Орестъс е добре поне пет пъти, преди да изпита несигурното чувство, че може би му е повярвала. Каза й да не идва тук преди деветдесет часа заранта, тъй като Мейсън почти сигурно щеше да спи дотогава, но знаеше, че тя ще се върне и ще стои до леглото му много преди този час.
Той нареди на Уолтър да остане при Мейсън. Даде му указания как да обясни на Мюриъл защо обичайният контингент полицейски началници, представители на синдиката и разни политически фигури, които обикновено се размърдват, когато бъде застреляно някое ченге, не бива да се допускат вътре. Нямаше представа дали Мюриъл ще разбере това, или сама ще тръгне да се оплаква. Само се надяваше Мейсън да се събуди скоро и да я успокои. Последното, което му трябваше сега, беше изпаднала в истерия съпруга, звъняща на прекия началник на Мейсън или на някой друг.
После Шоу, Импелитери и Спърлинг намериха операционната зала на Рахман и почти се сблъскаха с излизащия от нея също млад лекар. Този лекар беше повече от това, което Шоу можеше да очаква в обществена болница. Оказа се пакистанец. Очевидно беше приключил своята част от работата. Каза на Шоу, че Рахман ще остане под ножа поне още четири часа.
— Прострелян е с куршуми 22 калибър, така че раните не са дълбоки, но тези куршуми предизвикват разкъсвания. Поразяват сериозно кръвоносни съдове, органи и кости. В тялото му има поне шест куршума, ако не и повече. Още не сме ги извадили всичките.
— Ще оживее ли?
— Не знам. Вероятно. Стига ние да не го убием, докато се мъчим да му помогнем.
И докторът се затътри надолу по коридора в операционните си чехли, без да им каже нищо повече.
Шоу разбра, че дори Рахман да оживее, нямаше да бъде вече в състояние да направи нищо повече за тях. Но това нямаше значение. Сега, след като престрелките в „Ню Лотс“ и около джамията бяха приключили, Шоу знаеше, че онези, с които искаше да говори, щяха скоро да се появят. Тъкмо затова беше извикал тук хората си. В този момент искаше да разполага с цялото си войнство.