Гангстерски рап

— Извинявай. Не съм от най-схватливите.

Той се обръсна и застана под душа. Изми се с шампоан и се три, докато не реши, че е изличил миризмата на кръв, барут и пот от тялото си, ако не и от дрехите си. Докато стоеше под душа, вратата се отвори. Джъстин влезе, окачи чиста кърпа за него, прибра дрехите му и го остави.

Шоу излезе от кабинката. Върху голямата, пухкава хавлиена кърпа беше оставен презерватив. Постъпката й му се стори разбираема. Приятно му беше, че тя успя да се справи по толкова деликатен начин с положението.

Подсуши се и уви кърпата около кръста си, след което излезе от банята. Чу гласа на Джъстин вляво от себе си.

— Тук съм.

Шоу премина през късия коридор и зави към спалнята. Беше дръпнала щорите и пуснала завесите, така че в стаята проникваха съвсем бледи утринни лъчи. Джъстин седеше до високата табла на леглото, придърпала завивките до кръста си. Халатът го нямаше. Нито памучната нощница. Беше само Джъстин. Гола.

Шоу усети, че му е трудно да си поеме дъх. Раменете й, дългите й тънки ръце, пълните гърди, онази копринена кожа с цвят на кафе с мляко… Всичко това го хипнотизира. Той остана така няколко мига, поглъщайки я с очи, разбирайки, че тя няма нищо против да стои и да я гледа по този начин.

— Имаме ли време? — попита тя.

— Доколкото зависи от мен, изобщо няма да продължи дълго.

Джъстин Бъртън се засмя. Голяма, щедра, красива усмивка огря лицето й. Беше прекрасна.

Невероятна.

Беше му обещала да го събуди след един час. Никога, откакто се помнеше, не беше спал толкова спокоен сън. Чувстваше се облекчен, не само от страстта, но за един кратък час се бе освободил от опустошаващия го вихър от мрачни чувства, задръжки и съмнения. Беше го изтощила и едновременно бе възстановила силите му. А когато дойде време да го събуди, направи го с гореща кърпа. Първо изтри лицето и устните му, после гърдите му и след това, много нежно, гениталиите му. Подсуши го, целуна го и каза:

— Време е да се пъхаш в онези мръсни дрехи и да направиш това, което си решил, мили.

„Мили“. Звучеше добре. Особено по начина, по който го каза.

— Благодаря ти — дрезгаво изрече той.

Не си казаха довиждане. Не й предложи повече съвети или предупреждения. И не й каза, че е записал разговора им.

Беше включил касетофона, когато тя се бе извърнала да извади кафето и закуските от кафявия плик. Шоу потисна чувството си за вина, като си каза, че беше оставил касетофона включен, защото не можеше да рискува Джъстин да види как го изключва. Но чувството за вина от това, че не изтри записа, остана да го гложди.

40.

Джеймс Спърлинг и Тони Импелитери също поспаха в колата, съкращавайки с три часа времето, преди Кралица Марго да ги намери паркирали на улицата срещу офиса й.

Тя почука на прозореца и изрева:

— Какво правите, мамицата ви, тук пред моето място?

Спърлинг замалко да я застреля. Беше измъкнал пистолета си и го беше насочил към нея при второто потропване.

Марго отскочи назад. Бени посегна за патлака си. Импелитери се събуди и леко избута оръжието на Спърлинг към пода.

— Спокойно, партньоре.

— Дръж си скапаната играчка в джоба, по дяволите — каза Марго на Бени.

Импелитери излезе от колата.

— Боже мой, Марго, не смей да тропаш така на прозореца ми. Мамка му, за малко да получа инфаркт.

— А вие защо паркирате на моето място. Как си въобразяваш, че ще мога да си въртя скапания бизнес с една немаркирана кола пред офиса ми и двама парцаливи детективи, седнали вътре. Изглеждате пълен боклук. Имате нужда от една хубава баня.

— Хайде, изкарахме тежка нощ. Само чакахме да те видим, Марго. Ти така и не отговори на съобщенията ни.

— Нямаше нищо тревожно.

— Ами можеше поне да ми се обадиш и да ми го кажеш, мамицата му.

— Не си губя времето за такива работи.

— Добре де, добре. Все още ли нямаш нищо?

— Напротив. Имам „нещо“. Имам много нещо, миличък.

— Какво?

— Да му се не види, просто няма да повярваш, пендехо. Тия мариконс, Сините тапи, са като плъхове, бягащи от потъващ кораб. Имах три шибани обаждания за дрога. Тази тяхна операция се дъни, миличък, и те са наясно.

— Наистина?

— По дяволите, наистина! Всички типчета от скапаната им банда, които имат поне два байта мозък в главите си, са се хванали да правят собствени удари. Гледат да намерят по кило-две, за да попълнят дупките. Никой не следи пазара в „Ню Лотс“. Снабдяването не върви. Всички са се разшавали.

— Това ли е, което си чула?

— Това е, което съм видяла, сладур. Стой днес наоколо и ще можеш да окошариш някои от тях.

— Много добре.

— Но не и на шибания ми праг. Паркирай някъде другаде.

— Ще се скрия в пресечката.

— Точно така. Ще ги проследя до домовете им или нещо такова. Няма да те издъня.

— Благодаря. Но да ти кажа истината, на твое място не бих се тревожила толкова. Дай им малко въздух, но вярвай ми, никой от тези хора няма да се изненада, ако го спипат. Всички детективи от участъка са тръгнали да душат след тези типове. Плюс една тайфа от „Наркотици“, от „Убийства“, от „Тежки случаи“ и бог знае кой още.

— Без майтап?

— Без майтап. Ти не си единствената, забъркана в това. — Импелитери заговори тихо, макар да нямаше никой достатъчно близо, за да ги чуе. — Е, Марго, някой друг да се е свързвал с теб да иска информация?

— Не е твоя работа, скапаняк. Помагам ти, нали? Казах ти, че ще го направя, и го правя. Другите ги остави да вървят на майната си. Като стана дума, ти си този, който ще направи нужното, когато му дойде време за плащането, нали, миличък?

— Да. Добре. Само ми се обади по клетъчния и ще го направим чисто и спретнато.

— Чао.

Марго се изниза към офиса си заедно с Бени, ръмжащ зад нея. Точно преди да влезе във входа на фирмата за товарни превози, тя се обърна, за да се увери, че Импелитери се е разкарал.

Когато свиха в пресечката, Импелитери се обърна към Спърлинг:

— Слушай сега, Джеймс, ще трябва да прекараме известно време тук, окей?

— Да.

— Ще оставим тия тъпаци сами да ни се натресат, окей?

— Ясно.

— Но направи ми една услуга.

— Каква?

— Не стреляй по никого, освен ако наистина, ама наистина не се наложи, Джеймс. Не знам още колко пъти ще можем да извъртим този номер с човека на шефа на детективите, окей?

— Разбрано.