Изкушена

Ще се мотаеш ли, или ще влезеш?

Обърнах се и видях Афродита и Дарий. Държаха се за ръцете и сияеха от щастие.

— Добра среща, Зоуи. — Дарий ме поздрави официално, но усмивката придаде на почтителния му жест радушно и непринудено излъчване.

Погледнах Афродита така, сякаш очаквах да каже: „Ето това се казват добри обноски“, и после се усмихнах на воина.

— Добра среша, Дарий. Двамата изглеждате доволни от себе си. Сигурно сте намерили къде да поспите. Млъкнах, отново погледнах Афродита и добавих: — Или да не спите.

Те ме увериха, че са спали. — Сестра Мери Анджела наблегна на последната дума, докато се приближаваше към нас на прага.

Афродита завъртя очи, но не каза нищо.

— Дарий ми обясни, че в съня ти те посещава низвергнатият ангел и Старк може да му попречи добави монахинята и както винаги, пристъпи направо към въпроса.

Какво е направил Старк? — Хийт дотърча при нас, прегърна ме и ме целуна по устните. — Да му сритам ли задника?

— Едва ли ще можеш — рече Старк, който излезе от трапезарията и се присъедини към нас.

За разлика от Хийт той не ме награби, но погледът му беше толкова топъл и интимен, че сякаш ме докосна осезаемо като прегръдката на Хийт.

Изведнъж изпитах клаустрофобия от момчета. Навалица от момчета звучи добре теоретично, но внезапно осъзнах, че идеята е добра само на теория. И сякаш за да затвърди мислите ми, Ерик избра точно този момент да дойде при нас. Венера, червената новачка и бивша съквартирантка на Афродита, буквално беше залепнала за него. Пфу. Гнус.

— Здравейте. Умирам от глад! — съобщи той и засия с голямата си лъчезарна усмивка на кинозвезда, която по-рано толкова много харесвах.

С периферното си зрение забелязах, че Хийт и Старк зяпат Ерик и пиявицата Венера, и си спомних, че не бях казала на другите си гаджета, че съм зарязала Ерик. Потиснах въздишката си на раздразнение и вместо да го пренебрегна с ледено отношение, както ми се искаше, лепнах на лицето си престорена усмивка и засиях.

— Здравейте, Ерик, Венера. Е, щом сте гладни, дошли сте където трябва. Всичко тук ухае превъзходно.

Усмивката на Ерик помръкна за миг, но актьорското му майсторство напълно отговаряше на задачата да изглежда така, сякаш си е намерил ново гадже петнайсет секунди, след като сме скъсали.

— Здравей, Зоуи. Не те видях. Както обикновено, ти си заобиколена от момчета. По дяволите, те постоянно се тълпят около теб. — Той се усмихна иронично и мина покрай мен, като блъсна с рамо Старк.

— Ако изстрелям стрела с лъка си и си помисля за някой задник, ще се учудиш ли, ако уцеля Ерик? — попита ме Старк с приятен, безразличен тон.

— Аз няма да се учудя — каза Хийт.

— Момчета, от личен опит ви уверявам, че Ерик има чудесен задник — обади се Венера и тръгна след Ерик към трапезарията.

— Хей, Венера, искам да ти кажа нещо — рече Афродита.

ДЕВЕТНАЙСЕТА ГЛАВА Зоуи

Венера се поколеба и погледна през рамо бившата си съквартирантка, Афродита й отправи най-добрата си подигравателна усмивка на кучка и каза:

— Всичко се връща. Пожелавам ти късмет.

В същия миг забелязах, че всички в трапезарията ни гледат и разговорите са спрели.

Ерик махна властно и Венера незабавно изтърча при него. Хвана го под ръка и притисна гърди до лакътя му. И после из стаята се разнесе шепот, сякаш някой драсна клечка кибрит и го разпали.

Ерик и Зоуи са скъсали\

— Ерик е с Венера!

— Зоуи и Ерик вече не са заедно]

По дяволите.

Никога не съм го харесвал. — Хийт ме целуна по косите и после ги разроши, сякаш бях двегодишно дете.

— Знаеш, че не обичам да правиш така. Опитах се да пригладя косите си, които и без това бяха твърде пухкави, защото монахините очевидно не вярваха в машите за коса.

И аз никога не съм го харесвал. — Старк хвана ръката ми и я целуна, а сетне погледна Хийт. — Не ми харесва много, че ти и Зоуи сте Обвързани, но нямам проблем с теб.

— И аз нямам нищо против теб, но не ми харесва, че спа със Зи — отвърна Хийт.

— Хей, част от служебната ми характеристика е да я пазя,

това е всичко. ’

— Ще повърна — обади се Афродита. — Между другото, пълни с тестостерон тъпаци, трябва да знаете, че Зи заряза Ерик, а не той нея, както и да се мъчи да го представи той. Не забравяйте, че тя може да го направи и с всеки от вас, ако станете прекадено досадни. — Тя пусна ръката на Дарий, приближи се до мен и ме погледна в очите. — Готова ли си да влезеш вътре и да се изправиш пред досадните тълпи?

— След секунда — отговорих аз и се обърнах към сестра Мери Анджела. — Как е баба?

— Уморена. Боя се, че вчера е преживяла твърде много.

— Добре ли е?

— Ще се оправи.

— Може би трябва да отида при нея и…

Понечих да тръгна, но Афродита ме хвана за китката.

— Баба ти е добре. Убедена съм, че в момента тя предпочита да решиш какво да правим, откодкото да се тревожиш за нея.

— Тревожи се? Кой се тревожи? — Стиви Рей дотича от ъгъла на коридора заедно с Далас. — Здравей, Зи! Тя ме прегърна. — Извинявай, че се държах така. Предполагам, че напоследък и двете сме под голямо напрежение. Прощаваш ли ми? — прошепна тя.

Разбира се — отвърнах аз и се опитах да не сбърча нос, когато я притиснах до себе си. Тя миришеше на мазе и пръст и на още нещо противно, което не можах да позная. Хей, зарязах Ерик и сега той се натиска с Венера пред всички.

— Гадно. Все едно майка ти да забрави рождения ти ден — на висок глас каза Стиви Рей, без да обръща внимание на публиката.

Да, определено е гадно.

— Ще се разправяш ли с него, или ще подвиеш опашка и ще избягаш? — с престорено състрадателна усмивка попита тя.

— Ти как мислиш, Адо Ани? — намеси се Афродита. — Зи не бяга от битки.

— Коя е Адо Ани? — попита Хийт.

— Не знам — отвърна Старк.

— Героиня от мюзикъла „Оклахома“! — каза сестра Мери Анджела и се помъчи да сподави кикота си. — Е, ще закусваме ли? — Монахинята се усмихна и ни поведе към трапезарията.

Въздъхнах. Изпитвах желание да изкрещя и да хукна по коридора в обратната посока.

— Хайде, Зи. Да влезем вътре и да хапнем нещо. Освен това имам да кажа на всички нещо, пред което въпросът с гаджето ти бледнее. — Стиви Рей ме хвана за ръката и ме повлече към трапезарията.