Измамата

Но тялото не му се подчиняваше.

Вместо това той остана на колене пред монитора с полуотворена уста и очи, ококорени като топчета за пинг-понг, докато мозъкът му поглъщаше това, което се случваше на екрана.

Отвори се нов прозорец на програма и започна да тече слайд шоу. Копи-пейст на заглавия от различни новинарски сайтове:

Кралският двор съобщава за рекордно голям интерес измежду чуждестранните медии във връзка с предстоящата сватба на принцесата…

Огромно сървърно помещение открито на мястото на старо военно съоръжение северно от Упсала. Строга охрана…

Докладвана е още една масивна хакерска атака, но както и при предишните случаи полицията твърди, че изглежда няма открадната информация…

„Сьодра летен“ 20 затвори за втори път в рамките на една седмица поради компютърна грешка, която спря работата на бариерите и вентилационната система…

Няколко водещи новинарски сайта отново затварят полетата си за коментари…

20

Южната връзка, магистрала в Швеция, дълга 6 км, от които 4,6 минават през тунел. Магистралата свързва пътищата между Стокхолм и Нака. — Б.пр.

Разпозна всичко, самият той бе издирил статиите, беше извадил най-важното и го беше записал на USB паметта.

После изведнъж последваха нови изрезки, такива, които не си спомняше:

За трета поредна седмица се съобщава за смущения в компютърните и мобилните мрежи. Отнася се главно за операторите 3 и Телиа, но и други са засегнати…

Три килограма плутоний от секретен шведски проект от Студената война наскоро са били предадени на САЩ. „Няма да бъде използван за военни цели“, обещава министърът на външните работи…

ЕС принуждава Швеция да приложи Директивата за съхранение на данни!

Заглавията изчезнаха и бяха заменени от лаконични текстови съобщения:

Входящо съобщение, 03/04 09:55:

Смених си работата, това е новият ми номер. Обади се! /Бека

Входящо съобщение, 12/04 14:55:

Защо не си вдигаш телефона? /Бека

Входящо съобщение, 02/05 16:39:

Отново ходих до вас и ти звънях. Телевизорът беше включен.

Защо не отвори? /Бека

Изходящо съобщение, 06/05 22:02:

Хей, Мангелито, върна ли се? /HP

Входящо съобщение, 14/05 21:13:

Какво става с теб, Хенке? Добре ли си? Моля те звънни ми! /Бека

Изходящо съобщение, 15/05 03:11:

Манге, обади се, трябва да говорим пронто! /HP

Входящо съобщение, 23/05 18:36:

Моля те, Хенке, отговори!!! /Бека

В мига, в който осъзна, че четеше собствения си есемес трафик, текстът изчезна от монитора и бе заменен от движещи се образи.

Добре позната фигура, която отмъква чадър от торба.

CUT

Кортеж конници по улиците на Стокхолм.

CUT

Облечена в черно фигура върху мотопед.

CUT

Цивилен полицейски автомобил, който се преобръща на slow motion.

CUT

Горяща къща в гората.

CUT

Мършоядни птици, кръжащи над пясъчни дюни.

И накрая:

Силуетът на възрастен мъж с шапка, който се открояваше на фона на покрита със сняг горичка, пълна с примигващи фенери.

Внезапно екранът почерня. Но HP все още не можете да отлепи поглед. Стоеше неподвижно пред монитора, затаил дъх и чакаше. Когато съобщението най-накрая се появи, той за малко да се напикае:

Време е да решиш, Хенрик!

Това е последната ти мисия.

Искаш ли да играеш една Игра?

YES

or

NO?

5. Ghosts from the past

Тя трябваше, разбира се, да опита да се свърже с него, той все пак беше неин брат. Трябваше да каже на Стигсон да вземе проклетия си правилник и да си го завре в…

Но всъщност вече беше опитала. Дебна го почти цяла пролет, звъня му, писа му и няколко пъти тропа по вратата на апартамента му. Той беше там, знаеше го. Жилището миришеше на обитавано, а не на застояло, както през месеците, докато той беше заминал.

От улицата на два пъти бе забелязала примигваща светлина от телевизор горе в апартамента, но той въпреки това не беше отворил.

Освен това по някое време през зимата явно беше сменил бравите, защото резервните и ключове вече не пасваха. Беше и ядосан. И тя знаеше точно защо…

Не одобряваше контакта и с Таге Самер. Той знаете много добре защо тя харесваше стария мъж, и именно поради същата причина Хенке беше принуден да го ненавижда, без дори да му даде шанс.

Чичо Таге напомняше за татко…

Но макар че Хенке беше твърдоглав идиот, тя беше задължена да му помогне.

Да направи каквото можеше, за да го спаси от него самия.

Тя изнамери номера в тефтерчето, поколеба се няколко мига и накрая го набра.

Беше идиотска идея. Но нямаше избор…

Той отговори след първия сигнал:

— Охранителен отдел, Рунеберг!

— Здрасти, Луде, Ребека е. Сори, че ти звъня толкова късно, но заложих на това, че работиш…

— Ама здравей, Нормен! М’да, светнали сме нощните лампи и работим по тъмно. Затрупани сме до шията, както знаеш. Да не би да звъниш, за да кажеш, че си размислила? Копнееш да се завърнеш в кораба-майка?

Гласът на Рунеберг звучеше точно както обикновено, което направи продължението малко по-лесно.

— Не, не съвсем. Все още обмислям предложението — излъга тя. — Исках да те помоля за една услуга, Луде… Малко деликатна.

— Ммм.

Стори и се, че чу офис столът да изскърцва, докато той изпъва едрото си тяло.

— Става дума за брат ми…

— Обади ми се на мобилния след десет минути — интонацията му незабавно зазвуча съвсем различно.

— К-какво…

Но той вече беше затворил.

* * *

За трети път през последните пет минути той надзърна предпазливо през щорите и се взря надолу към сумрачната улица. Всичко изглеждаше спокойно, но въпреки това знаеше, че го наблюдават. Сто про, абсолютно сигурно, никакво съмнение…

Всяко едно движение, всяка страница, която беше посещавал, есемесите му. Бяха следили всичко въпреки железните предпазни мерки. Играеха си с него, опитваха се да се ебават с мозъка му.

И много добре им се удаваше…

Той пусна щорите и обиколи дивана, първо едно кръгче, после още едно. След това седна, избарабани по едното си коляно, преди да намери нокът, който все още не бе успял да изгризе напълно. Планът му дотолкова, доколкото бе имал такъв, не беше предвиждал такъв сценарий.

Not by a longshot!

А той дори се беше опитвал да се убеди сам, че са го забравили…

Epic fucking fail!

Трябваше да се разкара от апартамента, и то на мига, тук не можеше да си намери място от нерви. Часът беше едва малко след седем сутринта и обикновено биха оставали няколко часа, докато той стане от леглото. Но преживяването в библиотеката явно бе отпушило всички бентове в мозъка му. Главата му все още беше изпълнена с трептящи малки фрагменти от образи. Като че беше сънувал цял филм с начало, среда и край, но сега си спомняше само отделни случки. Мементо сцени, които не можеше да подреди, колкото и усилено главата му, която вече беше почнала да го боли, да се бореше с проблема.