Измамата

Освен това препълненият пепелник на масата току-що беше погълнал последната му цигара, което представляваше съвсем легитимна причина да отскочи до „ШуЕлван“ 21 долу при „Марияториет“ и да подиша малко чист въздух.

Веднага, щом отвори външната врата и излезе на улицата, усети очите им във врата си. Завъртя глава, провери от всички възможни ъгли, но те, естествено, бяха твърде умели, за да се оставят да бъдат разкрити толкова лесно.

Въпреки че беше рано сутринта, в „ШуЕлван“ вече се бяха наблъскали четири-пет души. Мускулест татуиран мъж до един от рафтовете му хвърли бърз поглед с периферното си зрение и HP замръзна по средата на крачката си. Беше почти сигурен, че е виждал пича и преди. Мъжът разглеждаше десертите престорено невинно, което доубеди HP — желираните бонбони едва ли влизаха в LCHF диетата 22 . Нямаше друг избор, освен да се завърти кръгом и да излезе от магазина възможно най-бързо. Реално трябваше да се върне в апартамента, но без цигари определено щеше да пукне.

21

От шв., буквално „Седем-единайстката“, т.е. пошведчено наименование на магазин от веригата 7-Eleven. — Б.пр.

22

Low carb, high fat (малко въглехидрати, много мазнини) е вид кетогенна диета, придобила популярност в Швеция през последните години. — Б.пр.

Вместо това продължи надолу по „Хорнсгатан“, нататък към „Слусен“, докато се бореше с изкушението да пресече между колите от сутрешния трафик, поставяйки преследвачите на изпитание. Разходката продължи по-малко от пет минути, но въпреки че не беше особено топло, тениската лепнеше за гърба му и той беше принуден да седне на една от пейките до входа към метрото, за да си поеме дъх.

Беше схванат не само в тялото и успя да порови доста из джобовете си в търсене на цигари, преди да си спомни, че тъкмо липсата на никотин беше причината да предприеме цялата тази малка екскурзия.

Имаше „Пресбюро“ 23 точно в началото на метростанцията и той отправи няколко бързи погледа около себе си, преди да се надигне и да се насочи натам.

Явно тъкмо беше пристигнала мотриса, защото на входа на метрото изведнъж го пресрещна цяла тълпа, запътила се навън.

Офис служители с вратовръзки и сака, ранобудни туристи и съвсем обикновени шведи на път за работа. Той снижи брада към гърдите си и се запровира с лакти през тълпата, откъдето се чу кисело роптаене, но на него не му дремеше.

23

Шведска верига магазини за дребни стоки. — Б.пр.

Ненадейно го смушкаха отстрани и той за малко да загуби равновесие. Погледна ядосано нагоре, наоколо прехвърчаха лица от всички посоки, но нямаше как да определи кой го беше бутнал.

После потокът изведнъж секна и той се озова в билетното помещение. Но вместо да тръгне към малката будка, остана намясто, докато мозъкът му търсеше правилната синаптична връзка. Лицата на един от преминаващите също му беше познато. Възможно беше бодибилдърът в „ШуЕлван“ да е бил шега на мозъка му, но това тук беше друго. Погледът, челото, издадено над носа и очите, всичко му беше ужасно добре познато. Но нещо не се връзваше, нещо липсваше, за да се нареди пъзелът.

Трябваха му още няколко секунди, преди мозъкът му да направи необходимите връзки.

Брадата!

Той направи няколко колебливи стъпки обратно към вратите, после още няколко, този път по-бързи. Изскочи на площада, завъртя глава като шибаната Линда Блеър 24 и дори скочи върху една от пейките, за да вижда по-добре.

— Ерманн! — изрева той. — Ермаааааан!

Но виждаше единствено гърбове, които бързо се отдалечаваха и никой не изглеждаше по-познат от останалите.

24

Актрисата, изиграла малкото момиче Реган Макнийл във филма „Екзорсистът“. В една от сцените обладаната от демон Реган завърта главата си на триста и шейсет градуса. — Б.пр.

Отвори уста, за да извика още веднъж, но забеляза погледите на хората наоколо. Въпреки блъсканицата на площада, около пейката, върху която стоеше, се беше образувал кръг зрители, сякаш всички искаха да видят какво се случва, но никой не смееше да се приближи твърде много.

Две кифли го сочеха с пръст и се кискаха, баща придърпа детето си по-близо до себе си, а няколко немски туристи, привлечени в Швеция от Стиг Ларшон, вече бяха вдигнали фотоапаратите.

Той мерна отражението си в една от стъклените врати, през което току-що беше излязъл. Ярко зачервено лице, рошава коса, очи като топчета за пинг-понг. Като се прибавеха и едноседмичната брада и опърпаните дрехи, едва ли беше чудно, че хората зяпаха. Изглеждаше като побъркан!

Schwedisch Wahnsinn, ja,ja — sehr gut!

Засрамен, той бързо слезе от пейката, заби поглед в паветата и се постара колкото можеше да се смеси с тълпата, насочвайки се към „Гулдгренд“.

Беше му се привидяло.

Трябваше да му се е привидяло.

За хиляден път беше изпуснал шибаната си препускаща фантазия от клетката и я беше оставил да се развихри.

Естествено, че беше така.

— Призраци не съществуват — смотолеви той.

Призраци

Не

Съществуват

* * *

— Осъзнаваш ли, че това противоречи на всички възможни правила, Нормен?

Тя кимна.

— Абсолютно и както казах, Луде, наистина оценявам, че ти…

— Да, да, достатъчно за това. Имаш половин час, после като се наям, трябва да получа нещата обратно. Днес Сюнесон шефства долу при иззетите вещи, сигурно си го спомняш.

— От персонала от Нормалм, да. Известно време работеше като дежурен офицер.

— Добре, значи няма да има проблеми. Просто се усмихни и му помахай… Заради прилива в обедната почивка коридорите ще са пълни с минаващи хора. Но Сюне е твърде стиснат, носи си кутия с обяд. Не иска да изпуска конните надбягвания по обед…

Рунеберг се наведе напред и предпазливо и подаде сгънат брой на „Метро“ над масата за кафе.

— Тук ще намериш всичко необходимо…

— И си напълно сигурен, че ще бъде там?

— Да, проверих в протокола от изземването, след като ми се обади.

— Чудесно!

За момент не знаеше какво да каже. Без дори да е ставало въпрос, тя знаеше почти със сигурност защо той и беше помогнал. Рунеберг беше най-добър приятел с Тобе Лунд и кръстник на сина му Йонатан. Същият Йонатан, който с приятелчето си Маркус беше създал интернет фантома МауВеу, чрез когото я бяха тормозили месеци наред: разпространяваха слухове и клюки за нея по нета, дори я накараха да повярва, че Хенке е в сериозна опасност, чак докато тя най-накрая разгада каква беше работата и сложи край на маскарада.

Естествено, трябваше да вини главно себе си, тя беше тази, която започна връзка с Тобе Лунд, въпреки че знаеше, че той е женен и има семейство.

Но така или иначе, Рунеберг се чувстваше по някакъв начин отговорен за случилото се.

Тя изведнъж се усети, че съжалява за това, че използва чувството му за вина по такъв начин. Целият този план всъщност беше идиотски от началото до края… Инструкциите на Стигсон бяха кристално ясни:

Докато трае разследването за терористично престъпление, ти, естествено, не трябва да имаш какъвто и да е било контакт с брат си. Повтарям: какъвто и да е било контакт, разбрано ли е, Нормен?