Измамата

Но той все пак разбираше какво се случва. Шибаняците се ебаваха с разсъдъка му! Не стигаше, че наблюдаваха всяка стъпка, която правеше, и го подслушваха през стените, ами си правеха и ментални номерца с него. Бяха се промъкнали в апартамента, докато той беше навън, и бяха оставили телефона и онова съобщение. А сега го накараха да преследва призрак през половин „Сьодермалм“.

Но нямаше да го пречупят толкова лесно! Нощем беше почнал да трупа мебели пред входната врата. Малкото пъти, когато излизаше, залепяше косми при отвора на вратата, за да може да види дали са влизали вътре. Но като цяло избягваше изобщо да излиза.

Целият под на всекидневната му беше покрит с кутии от пица и различни вестници. На практика беше изпразнил лавиците на „Пресбюро“ от всичко, което ставаше за четене, и знаците не можеха да бъдат сбъркани. Странностите го заливаха като из ведро: компютърни системи, които или необяснимо се сриваха, или спираха издаването на рецепти на аптеките, или сваляха бариерите в тунела на „Сьодра ленкен“, или изгасяха светлините за кацане на летището.

Хора, които излизаха да си купят цигари и така и не се връщаха. Предмети, които чисто и просто изчезваха — като знамето на цитаделата на Кастелхолмен 33 , което стоеше издигнато в мирно време. Вчера сутринта изведнъж просто се беше изпарило и всички пенсионери в Стокхолм бяха засипали с обаждания централата на Въоръжените сили. Вестниците го смятаха за мегаяко. Безобиден номер преди сватбата на принцесата…

33

Остров в централен Стокхолм. — Б.пр.

Но както обикновено посредствената шведска общност не схващаше нищо.

Няма знаме — няма мир.

Значи война!

Но ако те искаха война, щяха да си я получат!

BIG TIME!

Той стана от пода и почесвайки брада, измарширува до хладилника. Време за инвентаризация на запасите: четири народни бири, шест пирожки „Торби“, половин кутийка хайвер.

Първият рафт на кухненския шкаф увеличи активите му с три питки кнекебрьод и консерва варена наденица. Вторият беше пълен с ролки армирано тиксо. Шестнайсет броя по-точно. Той преброи бързо на пръсти. Поне още три дни, може би четири, преди да се наложи да излезе.

Добре!

Имаше работа за вършене, things to do…

* * *

— И как се вписват паспортите в историята?

Той пое дълбоко дъх, след което бавно издиша.

— Това, което разказах дотук, всъщност не е тайно. Можеш да намериш всичко в интернет или в различни книги за историята на ООН. Но от този момент нататък, това, което ще разкажа, е строго конфиденциално, разбираш ли?

Тя кимна.

— След мисията в Кипър аз продължих военната си кариера. Намирахме се насред Студената война и Въоръжените сили бяха много по-важен фактор, отколкото днес. Ерланд и аз поддържахме контакт главно по моя инициатива, защото до известна степен се чувствах виновен за случилото се. Бях негов приятел и началник, но въпреки това не можах да му помогна. Постепенно обаче с развитието на кариерата ми във Въоръжените сили осъзнах, че винаги има нужда от лоялни решителни мъже като Ерланд. Започнах да го наемам за редица дребни… консултантски задачи биха могли да се нарекат. Между другото, искаш ли още нещо за пиене? Може би малко минерална вода?

Той помаха на сервитьорката и поръча две бутилки „Рамльоса“, с които тя се върна на мига.

— Тези консултантски задачи какво представляваха? — попита Ребека, след като отпи няколко глътки.

— За жалост, не мога да навляза в детайли…

— Искаш да кажеш, че е бил някакъв вид шпионин?

— Не, не, абсолютно не.

Той вдигна ръце пред себе си.

— Нищо такова, ставаше дума преди всичко за куриерски мисии. Размяна на определени услуги и информация, но за съжаление, не мога да разкажа повече… Печатът „поверително“ все още е в сила.

— Но е имал нужда от фалшиви паспорти…

— Осъзнавам, че звучи малко странно, но трябва да разбереш, че времената бяха напълно различни. Студената война беше в разгара си, а Швеция се намираше по средата между Великите сили. Сигурно се сещаш за шведския DC-3 34 , който беше свален от Съветския съюз над Балтийско море, а после и „Каталината“ 35 , която оглеждаше за оцелели. Дори и най-невинните задачи можеха да бъдат погрешно изтълкувани от врага, така че трябваше да се използват абсолютно всички възможни средства за защита особено по-късно, когато Ерланд създаде семейство…

34

„Дъглас DC-З“, един от най-масово произвежданите транспортни самолети в средата на миналия век. — Б.пр.

35

PBY Catalina, американски самолет амфибия. Три дни след изчезването на самолета DC-З две амфибии „Каталина“ са пратени да го търсят. Едната е свалена от Съветския съюз в международни води; това довежда до най-голямата криза между Швеция и СССР в периода след ВСВ. — Б.пр.

— Н-но нали татко имаше работа, беше продавач във…

Тя се опитваше напразно да си спомни как се казваше компанията — нещо с „Т“, беше почти сигурна… Той и даде няколко секунди да помисли.

— Би ме изненадало, ако някой от вас знаеше особено много за работата на Ерланд… Ако някога ви е разказвал нещо, то е касаело общи неща без подробности. Нещо, което да обяснява отсъствието му и дългите му пътувания в чужбина…

Вдигна бутилката, за да напълни чашата си, но дясната и ръка внезапно трепна няколко пъти и тя разля вода по масата. Използва няколко салфетки, за да попие локвата възможно най-дискретно.

Ако само преди няколко дни някой беше намекнал, че баща и можеше да бъде нещо коренно различно от съвсем обикновен данъкоплатец, тя почти би се изсмяла на глас. Но това беше, преди да отпори банковия му сейф…

— Разбирам, че всичко това сигурно изглежда, меко казано, малко… нереално, Ребека.

Той се наведе напред и сложи ръка върху нейната.

— Повярвай ми, бих предпочел да не се беше налагало да ти разказвам…

Тя го огледа внимателно в търсене на знаци, че нямаше предвид каквото казваше. Но той изглеждаше напълно искрен.

— И-и какво ще правим сега…? — промълви тя. — С нещата в сейфа — разясни, притискайки дясната си ръка между коленете, за да я накара да спре да трепери.

— Ще оставиш нещата на мен. Ще се погрижа всичко да изчезне. Паспортите, сейфа, всякакъв вид документация, която свърза вещите с баща ти. Само ми дай всички ключове, кодове и други такива и всичките ти тревоги ще свършат.

Тя неволно настръхна.

— Естествено, ще се погрижа никаква сянка да не опетни паметта на баща ти… — той се усмихна приятелски и тя изчака няколко секунди, докато размишляваше.

— Не съм сигурна, че искам това, чичо Таге — каза тя после. — Имам предвид да се разделя с всичко…

Той се намръщи и я изгледа продължително.

След което бавно издърпа ръката си обратно и се изпъна в стола.

— И защо, чудя се, не би искала това, Ребека?

Изражението му внезапно се беше променило, беше станало по-сурово.

Той продължи да я гледа още няколко секунди, очите му бавно се свиха, а устата му се превърна в черта.

— Имало е още нещо в сейфа, нали? Освен паспортите и онази снимка…

Лицето и не трепна, но той кимна бавно, като че тя по някакъв начин все пак беше потвърдила твърдението му.

— Намерила си нещо друго, нещо значително по-притеснително…

Ръката и продължаваше да трепери между колената, тя усети как сърцето и заби по-силно и се напрегна да не допусне и най-миниатюрната промяна в изражението, която да я разкрие.

Чичо Таге продължи да се взира в нея, но този път тя не се огъна, вместо това снижи брадичка с няколко сантиметра и запази зрителния контакт.