Измамата
Шрифт:
Минаха още няколко секунди, преди да схване какво слушаше.
Сватбена музика.
9. Guns, guards and gates…
Тя все още не знаеше на какво да вярва. Целият разказ на чичо Таге звучеше, естествено, съвършено невероятно и ако беше дошъл от някого другиго, тя незабавно щеше да отхвърли всичко като чиста проба празни приказки.
Но в момента неговата история беше единственото обяснение, с което разполагаше. А и по много начини то пасваше прекрасно. Обясняваше и снимката, и фалшивите паспорти и хвърляше известна светлина върху други неща, не на последно място горчивината, която като че беше разяждала баща и отвътре, която постепенно го беше превърнала в друг човек — в
Но в историята все още имаше твърде много пролуки. Според чичо Таге баща и е бил освободен в средата на осемдесетте. Но доколкото и беше известно, той беше продължил да работи, да заминава в командировки близо още десет години, преди да се прибере от Испания в ковчег.
Не беше питала чичо Таге за това, не беше повдигнала въпроса за подробностите около смъртта на баща си, и въпреки че той я приканваше, не му беше доверила за револвера, който намери в сейфа.
Но колкото повече мислеше, толкова повече се убеждаваше, че той вече знаеше за това. Че може би в действителност би искал да се добере най-много именно до оръжието.
Затова и предпочиташе да изчака, преди да му зададе още въпроси, поне докато успееше да провери разказа му. Да се подплати с малко повече информация.
Но колебанието и вероятно се дължеше също толкова и на това, че я беше страх от отговорите.
Или че мозъкът и вече беше натъпкан до пръсване с други, значително по-важни неща. Като странните обстоятелства около задържането на Хенке и предстоящото посещение на Марк Блек, до което оставаха само четири дни.
Освен това още не се беше отказала от онзи микробус, който ги беше следил. Отговорът от пътната агенция тъкмо беше пристигнал в пощенската и кутия. Кола под наем, регистрирана към новосъздадено акционерно дружество във Вестерорт. „Грундстенен“ 37 АД — стандартно наименование, което се използваше, когато собственикът не е регистрирал търговско име. Адресът посочваше само пощенска кутия както при хиляди други фирми. Всичко на всичко информацията в писмото не беше от особена полза, нито за да подсили, нито за да разсее подозренията и.
37
Крайъгълният камък. — Б.пр.
Във всеки случай ванът не се беше мяркал повече, което, естествено, беше известно облекчение.
Но нещо, което, от друга страна, беше започнало да я тревожи все повече, беше треморът на ръцете и, най-вече дясната. Откакто едва не беше изтървала бутилката вода в кафенето, пристъпите се бяха появили още няколко пъти. Вероятно се дължеше на липса на сън или поне така твърдеше лекарят и. Алтернативно можеше да бъде временен страничен ефект от новите таблетки.
Минават няколко седмици, докато тялото се нагоди, Ребека, трябва да имаш търпение…
Не беше казала нищо на Мике, нито пък на някого другиго, като стана дума. Вярно, дозата, която взимаше, беше малка, но антидепресантите не бяха точно от нещата, с които човек се фука.
Тя продължи обратно по коридора към офиса си и по пътя подмина вратата за стаята на Мике.
Беше затворена, а през малкия стъклен прозорец мерна гърба му.
Точно както повечето сутрини той беше станал рано. Пристигаше на работа още преди тя изобщо да е станала от леглото.
Срещаха се твърде рядко, осъзнаваше го, но този път поне не беше само по нейна вина. Беше приела работата в Sentry в опит да му се реваншира поне малко за аферата с Тобе Лунд. За да имат повече време заедно…
Идеята във всеки случай беше добра…
Всъщност тя би предпочела да се бяха скарали. Да я беше наричал с различни епитети, от които тя беше заслужила всички. Да беше блъскал врати
и да не и беше говорил със седмици, не и преди да го замоли за прошка.А може би дори не и тогава…
Неговият начин, разбира се, беше много по-зрял.
Тя беше направила грешка и той и беше простил, точка.
Значително по-трезво и разумно, отколкото да ръси обвинения и да тряска врати. Но в същото време толкова неестествено…
Тя затвори вратата на офиса си и пусна компютъра. Докато той зареждаше, се усети, че гледа към чекмеджето на бюрото.
Няколко минути едва ли щяха да навредят, а освен това компютърът очевидно щеше да ъпдейтва някаква програма…
Тя отвори чекмеджето и внимателно взе снимката. После светна настолната лампа, нагласи лъча светлина и извади новозакупената лупа от чантата си.
Резолюцията не беше най-добрата, а и почти петдесетте години, изминали от проявяването на снимката, далеч не бяха подобрили качеството на образа.
Но мъжът в средата на предния ред, който за разлика от всички останали се усмихваше само леко, без да показва зъбите си, безспорно напомняше страшно много на баща и.
Тя го разгледа старателно през лупата. Същият остър нос като нейния, същите изразени скули и тъмни очи. Но беше невъзможно да бъде напълно сигурна. Баретата, която носеше мъжът, беше свалена ниско над челото и правеше пропорциите на лицето му да изглеждат малко сбити. Освен това шапката скриваше косата му, което правеше идентифицирането още по-трудно.
Тя продължи инспектирането, като премина на другите мъже около бронирания автомобил.
Общо шейсет и девет души, всичките на по около двайсетина години, облечени в светли униформи цвят каки и барети. Един от мъжете на задния ред също изглеждаше донякъде познат.
Лицето му беше засенчено от хората пред него, така че беше още по-трудно да различи някакви подробности. Но това спокойно можеше да бъде чичо Таге…
Компютърът изпиука и тя остави лупата и въведе потребителското име и паролата си.
Няколко секунди по-късно отвори полето за търсене и написа няколко ключови думи.
Контрабанда с оръжие, ООН, Кипър.
Над 50 000 резултата…
Първият беше от шведски военноисторически архив и след малко ровене, тя намери каквото търсеше:
Декември 1963-та избухват боеве между кипърски гърци и турци в Кипър, което води до решението на ООН да изпрати мироопазващи сили на острова. Под натиска на ООН Швеция решава да рекрутира батальон от 995 мъже, който през пролетта на 1964 г. е изпратен да оперира в труднопроходима местност в Западен Кипър. Батальонът получава голям район за наблюдение с 35 поста, допълнени с патрулиращи бронирани автомобили (КР-коли 38 ). В края на лятото положението се изостря и шведските войски се оказват между воюващите страни и са принудени да евакуират турско цивилно население. В тази ситуация гръцки войници откриват, че отделни шведи транспортират контрабандно оръжия на кипърските турци. Виновните са наказани, някои офицери са заменени, дисциплината е затегната, а шведският батальон е прегрупиран в района на Фамагуста.
38
Накратко от Terr"angbil m/42 КР (Офроуд превозно средство m/42 КР), шведски бронетранспортьори, за пръв път въведени в употреба през ВСВ. — Б.пр.
Тя се облегна назад в стола, вдиша дълбоко и сплете пръсти на тила си. Дотук историята на чичо Таге изглежда съвпадаше. Но как можеше да се добере до повече подробности?
Пробва още от резултатите в търсачката, никой от тях не и беше от помощ.
Опита да промени ключовите думи, но не постигна по-голям успех.
От друга страна, намери редица книги за шведски ООН мисии и реши да си поръча някои от тях. Тъкмо когато приключи, на вратата и се почука.
— Влез!
Шелгрен надникна вътре.