Измамата

* * *

Минаха няколко секунди, преди да разбере откъде идваше миризмата.

Терариуми.

Големи терариуми, подредени върху стойки за рязане на дърва покрай стените, с нагряващи лампи, висящи над тях. В стаята имаше общо пет лампи, по една над всяка стъклена кутия. Само една от тях беше светната и той усещаше топлината още от няколко метра.

В средата на стаята стоеше голяма работна маса, затрупана с различни предмети.

Той старателно огледа стаята с фенера, след което направи няколко предпазливи крачки напред. Вратата се затвори безшумно зад него, но той едва я забеляза.

Какви ли животни се бяха сврели зад стъклените стени?

Насочи лъча на фенера към терариумите, но всички клетки изглеждаха празни.

Чудно!

Внезапно шумолене вдясно го накара да подскочи и да изтърве фенера на пода.

По дяволите!

Бързо се наведе, за да го вдигне, и докато се изправяше, погледна в очите един плъх, толкова голям, че го накара да настръхне.

Беше само на около метър, затворен в тясна малка метална клетка, която висеше отстрани на един от терариумите, и той можеше да види как мустаците му потреперват, докато животното го душеше.

Мразеше плъхове. Гнусни малки мотели за бактерии с жълти зъби и голи опашки…

Това очевидно не беше обикновеният отвратителен канален вариант, ами от онези черно-белите, които хората си купуваха като домашни любимци от зоомагазините.

Ужас!

Но какво, по дяволите, правеше плъхът тук?

И терариумите?

Той не виждаше и помен от микрофони или магнетофони, единствената техника, която се мяркаше наблизо, беше тенеке, което приличаше на малък радиоапарат и стоеше в единия край на голямата работна маса.

Дисплеят светеше и щом от чисто любопитство докосна едно от копчетата, той чу радио гласове, които си дрънкаха един на друг на език, който не разбираше. Вероятно съвсем обикновено радио, нагласено на AM честотната лента… Той обиколи стаята още няколко пъти с лъча на фенерчето, но продължаваше да не намира и най-малка следа от щаба за подслушване, който беше очаквал.

Странно…

Силно пластмасово изщракване, последвано от леко бръмчене, отново го стреснаха, но този път държеше здраво фенера. Долови движение откъм клетката на плъха и насочи светлината натам. Едната страна на клетката липсваше, като вместо това се състоеше от дървен панел, който служеше и за стена на терариума. Между него и клетката бавно се отваряше капак, вероятно контролиран от електрически двигател. Той се наведе под терариума и точно така откри малка черна кутия, свързана с таймер.

Скоро капакът се отвори изцяло и плъхът, на който сигурно адски му беше писнало да се тъпче в тясната клетка, вече се беше захванал да изследва отвора към просторния терариум.

Той се поколеба няколко мига, мустачките му трепнаха леко, но очевидно нещо вътре миришеше страшно хубаво, защото нетърпеливо се заизкачва натам.

HP се наведе напред, за да вижда по-добре. Наистина загряващата лампа беше включена, но въпреки това терариумът изглеждаше празен. Клон за катерене в единия ъгъл, съд с вода и дебел слой стърготини бяха единственото, което се виждаше. Плъхът направи няколко предпазливи стъпи по стърготините, вдигна високо глава и подуши новото място. Зад него двигателят отново забръмча и бавно затвори обратно вратата, но нито плъхът, нито HP обърнаха внимание.

Животното направи внимателно крачка напред, после още една. Внезапно потрепване на мустачките го накара да спре. Малкият розов нос душеше…

Змията се появи от нищото. Изскочи от стърготините като стоманена пружина и захапа плъха право през гърба с такава сила, че и двете животни се блъснаха в стъклото на няколко дециметра от лицето на HP.

Той се изтърси по гръб на пода, фенерът се изтърколи встрани, а в гърдите му сърцето биеше като бас барабан.

Но вместо да последва първоначалния си инстинкт и панически да се разкара оттам, остана седнал пред терариума почти като парализиран.

Змията лежеше абсолютно неподвижно със зъби, заровени дълбоко в гърба на борещия се плъх. Мъртвешките очи на влечугото сякаш се взираха право в него през стъклената стена.

HP се усети, че е застинал със затаен дъх…

Съпротивата на плъха беше кратка, борбата престана и бе заменена от леко скимтене, което замлъкна почти веднага. Последваха няколко кратки потръпвания на краката и голата опашка. След това плъхът остана напълно неподвижен.

Змията полежа така още известно време, преди да го пусне. После се завъртя, налапа бавно главата на плъха и с резки движения започна да го поглъща цял.

HP изтръпна.

По дяволите, направо отвратително и що за шибан болен мозък беше измислил това устройство с таймера? Жива храна… Какво и беше лошото на консерва „Уискас“?

Той се надигна от пода, локализира фенера и прокара лъча по останалите стъклени клетки. Но всички изглеждаха празни. Нямаше плъхомати 39 отстрани, лампите бяха изгасени, а капаците стояха отворени. Вероятно чакаха нови наематели.

Той се върна при работната маса и след малко бърникане откри ключа на стара лампа, закрепена за единия край на плота. Върху масата лежаха различни инструменти; малки отвертки, странни клещи, каквито никога преди не беше виждал, както и разни електронни приспособления и кабели. За миг му хрумна, че въпреки всичко е бил прав. Всичко това беше свързано с наблюдението на апартамента му, малките датчици и резистори всъщност бяха микрофони и камери. Но след като провери чертежите, които лежаха накуп в единия край, той разбра, че беше сгрешил…

39

HP има предвид механизма, допускащ плъхове до терариума. — Б.пр.

И то страшно…

Това, което се строеше тук, вътре, беше нещо значително по-сериозно.

* * *

Ръцете покрай тялото.

Дълбоки вдишвания.

Навъъътре.

Навъъън.

Концентрирай се, Нормен!

Навъъътре.

Мишената се показа с трясък. Ръцете се размърдаха светкавично. Отмятане на сакото, изваждане на пистолета, издърпване на затвора, двоен изстрел. Мишената се скри. Тя отпусна ударника, снижи оръжието до средна височина и направи крачка напред.

После още една.

Мишената отново се показа. Вдигна пистолета, изстреля два бързи изстрела. След това свали оръжието, отпусна ударника и изпразни патроните.

Мишената продължи да следва програмирания цикъл, но тя не си направи труда да довърши стрелбата. Вече знаеше резултата.

Още първите два изстрела бяха колебливи, а другите два, с отпуснат ударник и по-стегнат спусък, вероятно дори не бяха уцелили мишената, още по-малко смъртоносната зона в гърдите.

Мамка му!

За късмет тя беше достатъчно разумна да прати останалите охранители да си ходят.

Стрелбата беше нейната стихия, нещо, в което почти винаги беше първата в класа. Още едно време в Полицейската академия, когато преодоля страха си от оръжия, взе си макет на пистолет и се упражняваше, докато я заболят пръстите.

Но сега дори не покриваше нормата. Донякъде това, естествено, беше по нейна вина. Сама беше оформила изпита, бе го направила по-труден, отколкото беше в СЕПО.

А сега се провали на собствения си тест…