Измамата
Шрифт:
Тя поклати глава и се изправи.
— Трябва да се прибирам, Мике е приготвил вечеря, а аз вече закъснявам.
— Окей — той избута стола си назад. — Как върви на домашния фронт с ъъх… Искам да кажа след…
— Тобе Лунд? Ами преодоляхме го. Мике е от хората, които прощават.
— Това е добре — Рунеберг погледна встрани за няколко секунди. — Виж, трябва да те изпратя и да те изведа. Нови шефове, нови правила, знаеш.
HP излезе от магазина за цигари, разкъса найлона на кутията и измъкна една „Марлборо“.
Ръцете му все още трепереха малко, но това най-вероятно се дължеше на никотиновата абстиненция.
Две дълбоки дръпки на тротоара, за да успокои по-острия глад, после се отправи към метрото. Време беше да се добере до вкъщи и да инспектира щетите. Ченгетата сигурно бяха обърнали всичко в апартамента надолу с главата. Късмет, че вътре нямаше нищо, за което да се безпокои.
Отвори вратите към метрото и без да удостои касата за билети дори с един поглед, прескочи преградата с отработено движение и продължи към ескалаторите.
По пътя надолу го подмина висока платинено руса жена приблизително на неговата възраст и почти автоматично той остави погледа си да проследи движенията на бедрата и за няколко секунди, преди да се завърне към бъркотията в главата си.
Трябваше да опита да разбере какво, по дяволите, се беше случило и кой го беше натопил. И преди всичко защо…
Но първо трябваше да пробва да поспи няколко часа.
Стигна до дъното на ескалатора и се запъти бавно покрай перона към една свободна пейка.
Блондинката седеше наблизо. Музиката в грамадните и слушалки явно беше адски завладяваща, защото тя беше вторачила стъклен поглед право напред и изглежда изобщо не го забелязваше.
Все тая, мацките бяха най-малкият му проблем точно сега, а освен това, ако се съдеше по черния лак за нокти, бретона и мрачния стил на обличане, нея изглежда малко я влечеше емото. Не точно неговата чаша чай 13 …
Лек повей в краката му го накара да обърне глава към изхода на тунела. Изправи се с мъка, като в същото време влакът се зададе с тътен към перона.
13
Изразът е взет директно от английския, където it’s not someone’s cup of tea означава, че нещо не е по вкуса на някого. — Б.пр.
— Във всеки случай беше хубаво да те видя, Нормен — каза Рунеберг, когато наближиха приемната. — Въпреки че обстоятелствата, естествено, можеха да са по-приятни…
Той приближи картата си към малък черен четец до вратата. Изглеждаше нов, светлите очертания, оставени от стария четец, който беше значително по-голям все още се открояваха ясно отзад на стената.
Рунеберг натисна дръжката, но вратата си остана заключена. Той измрънка нещо и повтори процедурата със същия резултат.
— Скапана система за сигурност — измърмори. — Две години за държавната поръчка, сума ти милиони, а боклукът все още не работи, както трябва…
Той изпълни процедурата за трети път, вече значително по-бавно и внезапно ключалката изщрака. Встрани, при рецепцията, двама души бяха въвлечени в разгорещен спор с пазачите. Рунеберг бързо я изпроводи покрай тях и нататък към външната врата.
Тя отвори уста, за да каже нещо, но Рунеберг я изпревари.
— Ще ти се обадя… — той направи леко движение с глава към тавана и на нея и бяха нужни няколко секунди, докато се усети, че стояха право под малката тъмна сфера на охранителна камера.
Точно както и четеца тя изглеждаше съвсем нова.Ребека сбърчи чело и за няколко мига двамата останаха да стоят един срещу друг, без да кажат нищо. После тя го прегърна бързо и отвори външната врата.
— Чао, Луде — каза на излизане, но по някаква причина Рунеберг не отговори, а вместо това неволно направи лека гримаса. Микро впечатлението трая само към секунда, после чертите на лицето му се върнаха към нормалното. Но за втори път в рамките само на няколко часа тя не можа да се отърве от чувството, че нещо не беше наред.
Бележката стоеше на външната врата и първоначално той за малко просто да я смачка и да я хвърли на стълбите. Малко сиво-бяло листче от рециклирана хартия с една-единствена жалка лента тиксо, която да го държи за вратата, съвсем същото като предшествениците му. Молим любезно да се въздържате от пускането на музика посред нощ или Припомняме правилата на кооперацията за бла-бла-бла…
Неочакваното нощно посещение за по чаша кафе с антитерористичния отряд логично беше накарало ръководството на блока да се посере. Той можеше без проблеми да си представи как е протекло обсъждането долу в общото помещение. Вече трябва да прибегнем до груби мерки, Йоста, този път напиши бележката с ГЛАВНИ букви…
Предишни години той винаги преместваше бележките върху вратата на Козела. Може би не много готино от негова страна. Малкият хашишен трол и без това го тресеше параноята, така че бележките му бяха дошли в повече. Чудно, между другото, че пичът не му каза нищо за местенето или че не звънна да помоли за помощ?
Но от друга страна, той самият не беше особено социален през последните месеци, а и беше отрязал кабела на звънеца много отдавна.
Е, неговият нов непознат съсед можеше спокойно да получи малко съобщение за добре дошъл.
Той отлепи бележката и я притисна здраво към съседната врата. Ръцете му все още трепереха леко, което го дразнеше повече, отколкото беше готов да си признае.
Ето така, добре дошъл в Жилищна кооперация „Формен 6“, mofo!
Той отстъпи крачка назад и тъкмо беше напът да се обърне, когато осъзна, че бележката не изглеждаше съвсем както обикновено. Вместо старческите заврънкулки на председателя съобщението беше изписано със закръглен, донякъде почти женски почерк.
Той замижа с подозрение срещу бележката няколко секунди. Действително се нуждаеше от малко instant salvation, но абонамент за „Стражева кула“ 14 със сигурност нямаше да му помогне.
Ченгетата поне бяха показали достатъчно добри обноски, за да поправят вратата му, отбеляза той. Или поне що-годе във всеки случай. Две от ключалките бяха тотално на кайма, но третата се беше справила криво-ляво.
14
Най-разпространяваното списание в света с тираж от 45 милиона броя месечно. Списанието е религиозно и се разпространява безплатно от Свидетелите на Йехова. — Б.пр.