Измамата

Изкривената рамка нададе дрезгав стон, когато той отвори вратата със сила.

Веднага щом пристъпи вътре, му се стори, че чува шум откъм съседната врата, и за няколко секунди си втълпи, че някой там, вътре, се готвеше да излезе.

Той затвори бързо вратата след себе си и прилепи око към шпионката, но новият му съсед явно се беше разколебал, защото нищо не се случи.

Е, рано или късно те сигурно щяха да се натъкнат един на друг. Точно в момента той имаше други неща, за които да мисли. ЗНАЧИТЕЛНО по-важни неща…

Ченгетата, естествено, не бяха открили USB паметта, която бе скрил в буркан кафе в хладилника, но иначе апартаментът изглеждаше приблизително както беше очаквал. Всяко едно чекмедже беше извадено, рафтовете — изпразнени, а лекьосаният пружинен матрак беше обърнат наопаки.

Редица предмети липсваха, това вече го знаеше. Беше получил копие от протокола за конфискация, преди да го изритат от ареста. Въпросът беше какво щяха да научат ченгетата от няколко измачкани джобни издания и един куп блокбъстъри? Да не говорим за обширната му колекция филми за възрастни…

За щастие от месеци не бе имал джойнт вкъщи, всъщност едва си спомняше кога беше пушил за последно. Трябва да е било в Дубай, когато оня фейк французин, наклонена черта hitman, му беше причинил лош грип 15 , след което беше опитал да го натопи за убийството на секс богинята Анна Аргос.

Понастоящем стоеше настрана от тревата, параноята го тресеше достатъчно и без това.

Отдели десет минути да пооправи по-лошото от бъркотията, след което се просна на леглото.

15

Психеделично преживяване, което води до неприятни емоции. — Б.пр.

* * *

— Между другото, имаш поща — каза Мике, когато вече почти се бяха наяли. — Нещо за банков сейф…

Тя се сепна и той разбра движението погрешно.

— Сори, нямах намерение да отварям писмата ти. Просто видях логото на СЕБ 16 на плика и автоматично помислих, че е за мен. Имам много неща на главата точно сега и…

— Няма проблеми — измърмори тя. — Нямам тайни от теб…

… вече, добави малко гласче в главата и и съдейки по реакцията на Мике, той също го чу.

16

Skandinaviska Enskilda Banken (Частна скандинавска банка). — Б.пр.

Изправи се бързо и се върна с небрежно разкъсан плик.

Уважаема г-це Нормен,

Договорът за банков сейф с номер 0679406948, където Вие сте посочена като един от притежателите на ключ, е напът да изтече.

Затова Ви молим неотложно да се свържете с нашия офис на „Свеавеген“ 6, Стокхолм, за евентуалното му удължаване.

Ако не се свържете с нас в рамките на тридесет (30) дни от датата на това писмо, банковият сейф ще бъде отворен в присъствието на публичен нотариус, а съдържанието ще бъде съхранено от банката в продължение на още шестдесет (60) дни. След това съдържанието ще бъде продадено чрез аукцион, а евентуалната печалба минус таксата за продажбата ще бъде внесена в банкова сметка на името на притежателите на ключове за сейфа.

С уважение,

Л. Хеландер

СЕБ

— Мислех, че банковите сейфове са изчезнали отдавна — каза Мике с пресилено развеселена интонация. — Метална кутия дълбоко в подземно хранилище ми се струва доста старомоден начин за съхранение на ценности. Това е по-скоро нещо, което родителите ми или техните родители биха направили. Не знаех, че и ги имаш такъв…?

— Нито пък аз — отвърна тя.

Той понечи да каже нещо, но после изглежда размисли.

— Та какво ти се прави? — каза след няколко секунди пауза.

— К-какво? — тя вдигна поглед от писмото.

— Петък вечер е и за разнообразие и двамата сме свободни. Какво ще кажеш за кино?

— Ти нямаше ли работа? Мислех, че сте заринати догоре…

— Така е, но може да почака до утре. Новият филм с Клуни изглежда интересен.

Той продължи да се преструва на прекомерно щастлив, но и тонът, и усмивката не я заблудиха ни най-малко. Действително те си бяха говорили открито. Във всеки случай тя му беше разказала по-малко болезнените подробности от връзката си с колегата Тобе Лунд и Мике беше казал, че и прощава. Че вярва на уверението и, че всичко е било идиотска грешка и че тя обича него.

Но въпреки че наскоро беше изминала половин година от признанието и, въпреки че нито един път не бяха повдигали отново въпроса — дори при някоя от малкото им караници — тя без проблеми долови чувството, което бълбукаше под добре полираната му повърхност.

Той се съмняваше в нея…

И далеч не беше единственият…

Мике придърпа вестника от един от кухненските столове и запрелиства, докато стигне до правилната страница.

— Дават го във „Филмстаден Сьодер“, можем да хванем прожекцията в девет и да пием по бира след това…

Първоначалният и импулс беше да каже не. Компютърът и беше пълен с работа — неща, които наистина не можеха да чакат. Но късен филм и няколко бири може би щяха да подсилят илюзията, че връзката им продължаваше да работи. Може би дори щяха да накарат мозъка и да прескочи обичайния кошмар и да и помогнат да заспи по-лесно?

Или поне тя на това се надяваше.

— Добре, супер! Така ще направим — тя се помъчи да звучи, сякаш беше искрена. — Ще запазиш ли билети?

— Йеп!

Той се изправи, за да вземе лаптопа си, и тя се възползва от възможността да прочете писмото още веднъж.

Метална кутия дълбоко в подземно хранилище…

По някаква причина не можа да се сдържи да не изтръпне.

4. Knowledge is power

— Здрасти, името ми е Ребека Нормен, явно имам банков сейф при вас?

Тя подаде писмото заедно с шофьорската си книжка на мъжа зад гишето.

Намираше се в малка рецепция зад анонимна врата, непосредствено близо до площад „Сергел“. Трябва да я бе подминавала сигурно хиляда пъти, без да я забележи. Звънец, домофон, гише и един-единствен костюмиран мъж. Зад него — малко стълбище, водещо надолу към тъмна стоманена врата. Всичко изглеждаше съвсем безобидно, ако не се брояха дискретните сфери на охранителните камери по тавана. Пет броя от абсолютно същия вид като тези горе в участъка, което сигурно беше с три повече от необходимото. Всяка педя в помещението се заснемаше от два ъгъла.

— Трябва да използваш картата си…

— Извинявай?

— Картата за достъп… за да влезеш в хранилището трябва да прокараш картата си за достъп през четеца — поясни мъжът и посочи с палец към стоманената врата зад себе си.

— С нея се отваря и съответното отделение там долу. После използваш ключа, за да отвориш самия сейф. Нали имаш ключ?

Тя поклати глава.

— Нямам нито карта за достъп, нито ключ. Честно казано, дори не знаех, че имам сейф, преди да получа писмото ви. Надявах се, че ще можеш да ми обясниш малко повече… — тя кимна към листа хартия пред него.