Измамата

В далечината, при двореца, се чуваха овациите на тълпата.

— Грандиозно, нали?

— Да — тя изкачи последните стъпала до платформата и застана до него при парапета.

На няколко метра над главите им се въртеше грамаден неонов надпис и зеленото лого на НК премина в червен часовник.

— Скъпа Ребека, наистина съжалявам от дъното на сърцето си… — той се обърна към нея и разпери ръце. — Отговорността, естествено, пада и върху мен.

Тя пристъпи напред и обви ръце около врата му.

— Благодаря, чичо Таге… — каза тя с лице на рамото му.

— Има ли нещо, което мога да направя, милата ми? — той се отдръпна и положи нежно длани върху ръцете и.

— Не, поне не и в момента.

Тя погледна към двореца, където разцъфнаха нови букети фойерверки.

— Да загубиш брат по такъв начин. Да се наложи самата ти да го направиш…

Той поклати глава.

Тя не отговори, вместо това се опита да преглътне буцата в гърлото си.

— Скъпа Ребека, дори не мога да си представя как се чувстваш…

Печалният му глас я проряза като нож и за момент чувствата за малко да я завладеят. Но тя бързо се окопити.

— Планът ми се обърка, обърка се ужасно и въпреки всичките ни опити, за жалост, Хенрик не можеше да бъде спасен — продължи той. — Хенрик носеше бомба и единствено благодарение на решителната ти намеса не успя да я задейства. Той знаеше за бомбата, дори извика на хората, че я носи…

Таге Самер вдигна ръце и направи крачка назад.

— Хенрик направи своя избор и ти беше принудена да направиш твоя. Спаси живота на много хора следобед, надявам се, че го осъзнаваш. Понякога общото благо трябва да е с предимство пред това на индивида…

Тя преглътна тежко и после кимна бавно. Сълзите изгаряха клепачите и, но тя положи крайни усилия, за да се овладее. Да запази контрол…

Зарята продължаваше да избухва над нощното небе.

— Смело решение да продължи със сватбените празненства — промълви тя. — И добра реч държа…

— Даа, лесно е Негово Величество да бъде подценен. Има времена, когато тези хора показват на какво са способни в действителност. Речта по телевизията беше хубаво доказателство за това.

— Ммм — каза тя.

— Нацията има нужда от обединяваща сила — продължи той, — някой, който да ни помогне да се опълчим на всички трудности, които предстоят. Негово Величество разбира това…

— Или поне PR отделът му…

— Моля?

— Нищо — промърмори тя. — Просто всичко изглеждаше толкова подготвено, като че ли…

— Като че ли какво, Ребека?

Той наклони глава и я изгледа изпитателно.

— Нищо… — смотолеви тя. — Извинявай, но не съм съвсем на себе си, чичо Таге.

— Разбирам, мила Ребека, и няма за какво да се извиняваш…

Тя се обърна към парапета и известно време те стояха мълчаливо един до друг.

— И-и какво ще стане сега, в смисъл с разследването? — попита тя после.

Той сви рамене.

— Магнус Сандстрьом и брат ти вече ги няма, другите трима са зад решетките. Макар че остават някои подробности, в основата си случаят е решен. Играта е разбита и виновните ще бъдат наказани…

— Не може да е чак толкова просто, чичо Таге…

— Какво искаш да кажеш?

— Трябва да има още нещо скрито, други замесени. Например кой е изработил бомбата в раницата на Хенрик и кои бяха хората с маските?

— Ами доколкото знаем, всеки един от тях може да е отговорен за бомбата. Сандстрьом е най-вероятният кандидат… а протестът на маскираните покрай маршрута може да е бил чисто съвпадение. Понякога конспиративните теории са просто лесен начин да избегнем да се изправим срещу суровата реалност…

— А татко?

— Какво имаш предвид?

— Той е работил за теб, вършил е всичко, което го помолиш. Горе-долу както аз…

Стомахът и се сви и тя беше принудена да спре.

— Това е така, Ерланд беше изключително лоялен служител. За такива винаги има място в повечето организации, Ребека.

Той изчака, за да остави думите да попият.

— Р-работа ли ми предлагаш, чичо Таге?

Той се усмихна спокойно.

— Ако го направех, щеше ли да приемеш, Ребека? Вярвам, че бихме могли да бъдем забележителен екип. Човек с твоята решителност, твоя самоконтрол. Който не се колебае да направи необходимото, колкото и неприятна да е мисията. За такива хора има място навсякъде…

Тя пое дълбоко въздух.

— Вече имам работа, знаеш. Когато всичко това се уталожи, искам да се върна обратно. Да помогна да разберем какво в действителност се случи там долу… — тя направи жест с глава по посока на „Кунгсторнен“.

Самер кимна бавно.

— Всъщност не съм и очаквал друг отговор, Ребека…

Той се наведе и вдигна кариран термос, който стоеше облегнат на парапета.

— Мога ли поне да ти предложа чаша кафе, преди да се разделим?

— С удоволствие, благодаря…

Той изнамери две чаши и ги напълни.

— Разказвал ли съм ти защо съм толкова привързан към това място?

Тя поклати глава и духна внимателно горещото кафе.

— Баща ми работеше в АСЕА 92 . Участвал е в монтирането на този часовник. Но тогава той е стоял горе на телефонната кула при „Брункеберистори“.

92

ASEA (Allm"anna Svenska Elektriska Aktieboiaget, или Генерално шведско електрическо акционерно дружество), шведски електротехнически концерн, който през 1988 се слива с Brown, Boveri & Cie и оформя компанията АВВ. — Б.пр.

Той посочи в далечината над покривите.

— Баща ми ме водеше там и ми го показваше. Разказваше как са успели да го качат горе. Разбираш ли, кулата е била четиридесет и пет метра, главозамайваща височина по онова време…

Тя кимна и доближи бавно чашата към устата си.

— Страшно се гордеех с баща си, понякога дори се хвалех пред приятелите си, че е поставил часовника съвсем сам… — подсмихна се той. — Така или иначе, през 1953 г. телефонната кула изгоря, часовникът беше размонтиран и оставен в склад. Баща ми умря две години по-късно…

Тя тайно разгледа профила му, орловите черти на носа. Кожата, опъната над бузите, тъмните очи, които толкова напомняха на тези на баща и.

— За радост, с помощта на някои различни контакти постепенно успях да договоря тази мачта тук 93 . По този начин часовникът на баща ми можеше да се върне на полагащото му се място…

Самер се обърна и и се усмихна.

Той продължаваше да държи чашата в ръка, но изглежда не се беше докоснал до кафето.

— Благодаря за историята, чичо Таге, но най-вече бих искала да ми…

93

Часовникът на покрива на магазина НК стои върху двайсет и пет метрова „мачта“, метален стълб, около който се вие стълба. — Б.пр.