Изпепелена

Калона беше наясно, че тя си играе с неговата слабост. Прокле се наум, че бе допуснал Неферет да узнае толкова много от най-съкровените му желания. Беше й се доверил и тя знаеше, че понеже той не е Еребус, никога не би могъл да управлява Отвъдното заедно с Никс. Затова мечтаеше да създаде негово подобие тук, на земята.

– Е, виждаш ли, любов моя? Само като се замислиш малко, разбираш колко логично и правилно е да проследиш Зоуи и да прекъснеш връзката между душата и тялото й. Това действие ще помогне да осъществиш най-съкровени ге си желания.

Неферет говореше равнодушно, сякаш двамата обсъждаха каква да бъде материята за новата й рокля.

– А как бих могъл да открия душата на Зоуи? Калона се опита да имитира безгрижния й тон.
– - Отвъдното е необятно място, единствено боговете и богините могат да го обходят.

Любезното изражение на Неферет се изкриви и сега тя изглеждаше неудържимо жестока.

– Не се преструвай, че нямаш връзка с душата й!
– Безсмъртната Тси Сгили си пое дълбоко дъх и продължи с по-спокоен тон. Приеми, любов моя, че можеш да намериш Зоуи и то по-лесно от всеки друг. Е. какво избираш, Калона? Да управляваш Земята с мен или да останеш роб на миналото?

– Избирам да управлявам. Винаги бих избрал да управлявам - заяви той без колебание.

Очите на Неферет се промениха. Зеленото в тях беше погълнато от червената светлина. Тя обърна блещукащите си ириси към него.

– Тогава ме чуй, Калона, паднал воине на Никс. Нека сключим обет. Ще запазя тялото ти в безопасност. Когато Зоуи Редбърд, младша Жрица на Никс, приключи със съществуването си, заклевам се, че ше премахна от тялото ти тези мрачни окови и ще пусна душата ти вътре. После ще те заведа на покрива на замъка, където небето ще ти вдъхне живот и сила, за да можеш да управляваш този свят като мой консорт и мой защитник. Като .йод Еребус.

Калона гледаше безпомощно, без да може да я спре, и Неферет насочи пръста си към дланта на дясната си ръка. Поряза се с нокът и няколко капки кръв потекоха по ръката й.

– От кръвта вземам тази сила, с кръв обвързвам този обет.

Около нея Мракът се раздвижи и се насочи към дланта й, като се гърчеше, трепереше и пиеше от нея. Калона почувства присъствието на първичния Мрак. Той му говореше с изкусителен и властен шепот.

Да!
– изстена той гърлено и се предаде на Мрака.

Когато Неферет отново заговори, гласът й бе привлекателен и изпълнен с мощ:

– Заради твоя собствен избор сключих този обет е Мрака. Но ако ме провалиш...

– Няма да те проваля.

Усмивката й беше неописуема, а очите й се замъглиха от кръв.

– Ако ти, Калона. паднал воине на Никс, се провалиш и не успееш да унищожиш Зоуи Редбърд, младша Жрица на Никс, аз те властвам над душата ти, докато си безсмъртен.

– Ако се проваля, ше властваш над душата ми, докато съм безсмъртен - извика той под влияние на изкусителния Мрак, който в продължение на векове беше избирал през Светлината.

– Заклех се!
– Неферет поряза дланта си оше веднъж, изписвайки хикс.
– Така да бъде!

Лицето й се изкриви от болка, когато Мракът пи от нея повторно, но не помръдна, докато въздухът около нея не затрепери.

Едва тогава тя свали ръката си. Езикът й се плъзна по алената линия и преустанови кървенето. Тя се доближи до Калона, наведе се и хвана лицето му в ръце. Той усещаше Мрака в нея като яростен бик, чакаш е нетърпение да получи команда.

Кървавочервените й устни спряха на сантиметри от неговите.

– Със силата, кояго получих от Мрака, както и от животите, които съм отнела, заповядвам ви, мои прекрасни мрачни нишки, ла разделите тази безсмъртна душа от тяла то й и да я насочите към Отвъдното. Върви и направи тш(а, което ти наредих, а аз се кълна да ви ггринеф в жертва/жи-

вота на някой невинен, който не сте успели да покварите. Както го изричам, тъй да бъде!

ВТОРА ГЛАВА Репхайм

Неферет си пое дълбоко дъх и Калона видя мрачните нишки, които тя призова, да се плъзгат по червените й устни. Тя вдиша Мрака и притисна устата си към неговата. След целувката й наранената му душа се откъсна от тялото и изпищя в агония. Калона се възнесе високо, високо към владенията на Богинята, която го беше прогонила, остави тялото си безжизнено, обвързано с обет, скрепен със силите на злото.

Звучният тъпан биеше като сърце на безсмъртен - без да спре, поглъщащо, изпълващо. Отекваше в душата на Реп-хайм в ритъма на неговото сърце. Изведнъж древните думи придобиха форма. Обвиха се около тялото му, така че дори и заспал, пулсът му да е в хармония с вечната мелодия. В съня му женски глас пееше тази песен:

Древна сила спи в очакване да се въздигне Когато мощта на земята пролее своята свещена алена кръв

Белегът сочи истината. Кралица Тси Сгили повелява Той да бъде изтръгнат от гроба си

Песента беше изкусителна и като лабиринт се повтаряше отново и отново:

От ръката на мъртвеца той ще бъде освободен Ужасяваща хубост, чудовищна гледка Властта си отново ще възвърне Жените ще коленичат пред неговата мощ

Музиката беше шепот. Обещание. Благословия. Проклятие. Споменът та това, което предсказваше, накара тялото на Репхайм да потрепне. То се размърда и като прогонено дете прошепна една-единствена дума:

– Татко?

Мелодията завършваше с припев, който Репхайм бе запомнил оше преди векове:

Песента на Колона звучи сладко

Докато сеем смърт навред

„...сеем смърт навред“. Дори и в съня си Репхайм отвърна на тези думи. Не се събуди, но пулсъг му се учести, ръцете му се стегнаха в юмруци, тялото му се напрегна. На границата между съня и будуването гласът на пеещите жени се замени от един дълбок и твърде познат глас:

Изменник... страхливец... предател... лъжец!

Гласът беше изпълнен с укор и гняв и нахлу в съня на Репхайм, което напълно го разбуди.

– Татко! Той се изправи бързо, разхвърляйки кашоните, от които си беше направил гнездо.
– Татко, тук ли си?

С периферното си зрение забеляза някакво движение и като се стрелна нататък, раздруса нараненото си крило и се измъкна от тъмното гнездо.

– Татко?

В сърцето си той знаеше, че Калона не е там, още преди лъчът светлина да придобие форма и да се превърне в дете.

– Какво си ти?