Изпепелена

Неферет тръгна надолу по стълбите, но на средата спря и направи жест с ръка към Афродита:

– Искам да помоля Съвета да допусне присъствието на това човешко момиче, което претендира да е Пророчица на Никс.

Афродита пристъпи напред и погледна членовете на Съвета последователно в очите.

– Не претендирам да съм Пророчицата на Никс. а наистина съм такава. Самата Богиня ми даде тази роля. Истината е, че не съм имала избор, защото ако имах, нямаше да приема.
– Тя замълча за миг, защото някои от членовете на Съвета ахнаха от възмущение.
– Не ви казвам нищо, което Никс вече да не знае.

– Богинята вярва в Афродита дори когато самата тя понякога не е сигурна в себе си - обясни Дарий.

Тя се засмя. Той не беше просто нейният огромен като планина, готин воин. Тя можеше да разчита на него, защото винаги виждаше най-доброто в нея.

– Дарий, защо се застъпваш за това човешко момиче? попита брюнетката на първия трон.

– Дуантия. застъпвам се за Пророчицата, - той натърти на титлата й - защото съм положил клетва да бъда неин воин.

– Неин воин?
– Неферет не успя да сдържи шока в гласа си.
– Но това означава...

– Означава, че не е възможно да съм просто човек, защото не може вампирски воин да се закълне пред човешко момиче - довърши вместо нея Афродита.

– Можеш да влезеш, Афродита, Пророчице на Никс. Съветът ще те приеме - обяви Дуантия.

Афродита слезе бързо по стълбите, като остави Неферет след себе си. Искаше й се да отиде директно при Зоуи, но интуицията й я накара да спре най-напред до брюнетката на име Дуантия. Поздрави я с юмрук пред сърцето и се поклони е уважение.

– Благодаря Ви, че ме допуснахте.

– При тези необичайни обстоятелства се налага да предприемаме и необичайни практики - каза висока и слаба жена с черни като нощта очи.

Афродита не беше напълно сигурна какво да й каже, така че просто кимна и застана до Зоуи. Подаде ръка на Дарий и го стисна силно, сякаш искаше да вземе малко от воинската му сила. А после погледна към приятелката си.

Не си го е въобразила. Всички татуировки на Зоуи бяха изчезнали! Единствено полумесецът стоеше на челото й, и то незапълнен. Беше толкова бледа! Изглеждаше като мъртва. Афродита веднага си забрани да мисли така. Зоуи не бе мъртва. Все още дишаше. Сърцето й биеше. Зоуи Не Беше Мъртва.

– Богинята разкрива ли ти нещо за нея, Пророчице?
– попита високата слаба жена.

Афродита пусна ръката на Дарий и коленичи до Зоуи. Погледна Старк, който стоеше неподвижно, взрян в лицето на Зоуи, почти без да мига, потопен в безмълвната си скръб. Дали и Дарий ще изглежда така, ако нещо се случи с мен? Афродита отпрати тази мисъл и се фокусира върху Зоуи. Бавно протегна ръка и я сложи на рамото й.

Кожата й бе хладна на допир, сякаш вече беше мъртва. Афродита изчака нещо да се случи, но не получи и най-дребното усещане за видение или предчувствие.

С въздишка на разочарование тя поклати глава:

– Не. Не мога да кажа нищо. Аз не контролирам виденията си. Те просто идват, независимо дали ги искам или не, а истината е, че обикновено не ги искам.

– Не използваш всички дарове, които Никс ти е дала, Пророчице.

Афродита вдигна с изненада поглед от Зоуи към високата черноока жена, която грациозно пристъпваше към нея.

– Истинска Пророчица на Никс ли си или не?
– попита тя.

– Истинска съм - отвърна Афродита без колебание.

Копринената роба на жената прошумоля, докато тя коленичи до Афродита.

– Аз съм Танатос. Знаеш ли какво значи името ми?

Афродита поклати глава и съжали, че Деймиън не стоеше по-близо до нея, за да й подскаже.

– Означава Смърт. Не съм председател на Съвета. Дуантия има тази чест, но аз имам уникалната привилегия да съм много близка с Богинята, защото дарбата, която гя ми даде преди много години, е да помагам на душите да преминават от този свят в следващия.

– Можете да говорите с духове?

Танатос се усмихна и напрегнатото й лице изглеждаше почти красиво.

– В някакъв смисъл, да. И заради гази си дарба разбирам нещо от видения.

– Наистина ли? Но виденията нямат нищо общо с говоренето с духове.

– Така ли мислиш? А от кой свят идват виденията ти? Не, може би по-точно трябва да попитам ти в кой свят се намираш, когато ги получаваш?

Афродита се замисли колко пъти е получавала видения за смърт и как вижда нещата от гледната точка на умиращия. Пое си дълбоко дъх и изведнъж осъзна отговора:

Виденията ми идват от Отвъдното.

Танатос кимна:

Ти пътуваш между двата свята много повече, отколкото аз. Моята роля е да съпроводя душите, когато се възнасят. и чрез тях мога да надникна Отвъд.

Афродита погледна колебливо към Зоуи:

Тя не е мъртва.

– Да, все още не е. Но тялото й няма да издържи повече от седем дни без душа, така че е доста близо до смъртта. Толкова близо, че Отвъдното има силна връзка с нея. Докосни я отново, Пророчице. Този път се концентрирай по-добре и използвай максимално дарбата, която ти е дадена.

Но аз...

Танатос я прекъсна:

Пророчице, направи това, което Никс иска от теб.

– Не знам как.

Изражението на Танатос омекна и тя се усмихна:

О, дете, просто я помоли за помощ.

– Просто така?
– примига Афродита.

Да, Пророчице, точно така.

Афродита бавно сложи ръка на студеното рамо на Зоуи. Затвори очи и си пое дълбоко дъх, както беше гледала, че прави Зоуи, когато призовава елементите. После отправи безмълвна, но пламенна молитва към Никс:

Нямаше да моля за това. ако не беше важно. Знаеш, че никак не обичам да моля за услуги. Никого. А и не съм много добра в тези молитвени простотии, но ти това го знаеш, така или иначе.

Афродита въздъхна мислено.

Никс, нужна ми е помощта ти. Танатос явно мисли, че имам някаква връзка с отвъдното. Ако е така наистина, може ли да ми покажеш какво става със Зоуи.

Тя спря за миг, въздъхна и разкри душата си пред Никс:

Богиньо, моля те. Не само защото Зоуи ми е като сестрата, която майка ми беше препалено себична, за да роди. Нуждая се от помощта ти, защото твърде много хора разчитат на Зоуи и това е много по-важно от мен самата.