Когато лъвът се храни
Шрифт:
— Давай, скъпи! — прошепна Даф. — Хайде, по-бързо.
— Измъкна се от пакета, приближава се, Даф. Доближава много бързо — предупреди Шон.
— Давай, Трейд Уинд! Не я пускай! — помоли се Даф. — Задръж я така, момче!
Тропотът на копита достигна до тях, звук като от далечна вълна, но приближаваща се бързо. Различиха се цветовете, смарагдовозелено върху кожа с цвят на пчелен мед и кафяво и златисто върху дорестия кон отпред.
— Трейд Уинд, давай, Трейд Уинд! — изпищя Кенди. Тя подскочи и шапката се захлупи над очите й. Свали я
— Настига го, Даф.
— Шибни го, Хари! За бога, камшика, човече!
Тропотът на копита се извиси до кресчендо, достигна до тях като гръмотевица и сетне отмина. Носът на кобилата беше до ботуша на Хари. Тя се придвижваше уверено напред и вече се изравни с рамото на Трейд Уинд.
— Камшикът, да те вземат дяволите! — изкрещя Даф. — Шибни го!
Бърз като мамба, дясната ръка на Хари направи рязко движение: пляс-пляс. Дочуха удара на камшика над виещата тълпа, над тропота на копитата. Дорестият кон подскочи от ухапването му. Двата коня прелетяха над финалната линия като двойка, в един впряг.
— Кой спечели? — попита Кенди с болка.
— Не можах да видя, по дяволите — отговори Даф.
— Нито пък аз. — Шон извади носната си кърпичка и изтри челото си. Това не беше добро за здравето, както би се изразил Франсоа. Искаш ли пура, Даф?
— Благодаря, ще ми е необходима.
Всички бяха обърнали поглед към таблото над съдийската ложа. Тегнеше тревожна тишина.
— Защо им трябва толкова много време, за да вземат решение? — проплака Кенди. — Така съм разстроена, че едва се сдържам да посетя дамската тоалетна.
— Номерата вече излизат — извика Даф.
— Кой е? — Подскачаше Кенди, опитвайки се да погледне над главите на тълпата, след това бързо спря. На лицето й се изписа тревога.
— Номер шестнадесет — изреваха едновременно Даф и Шон, — това е Трейд Уинд.
Шон удари с юмрук Даф в гърдите. Даф се приведе и счупи на две пурата му. Сетне двамата сграбчиха и притиснаха Кенди в прегръдките си. Тя нададе слаб писък и се освободи от ръцете им.
— Извинете ме! — извика тя и побягна.
— Позволи ми да те почерпя. — Шон запали смачкания остатък от пурата си.
— Не, държа аз да черпя. — Даф го хвана за ръка и тръгнаха към павилиона с широки и доволни усмивки. Храдски седеше с Макс на една маса. Даф се приближи откъм гърба му, повдигна шапката му с една ръка, а с другата разроши малкото останала коса.
— Да не ти пука, Норман, не можеш да печелиш непрекъснато.
Храдски се обърна бавно. Взе шапката и приглади косите си. В очите му гореше жълт пламък.
— Той ще проговори — прошепна възбудено Даф.
— Съгласен съм с вас, г-н Чарлиууд, не може да се печели непрекъснато — каза Норман Храдски. Думите бяха произнесени съвсем ясно, само със слабо заекване на „ч“, защото за него това бе трудна за произнасяне буква. Той се изправи, постави шапката на главата си и се отдалечи.
— В понеделник сутринта ще изпратя чека в кантората ви — каза тихо
Макс, без да вдигне очите си от масата. След това се изправи и последва Храдски.20
Шон излезе от банята с разрошена брада и хавлиена кърпа около кръста.
Славният дук на Йорк имаше армия от десет хиляди мъже. Заповяда им да маршируват до върха на хълма, сетне ги върна обратно.
Продължи да пее, докато сипваше в шепите си одеколон от кристално шише и го втриваше в косата си. Даф седеше в един от позлатените столове и го наблюдаваше. Шон среса внимателно косата си и се усмихна в огледалото.
— Ах, ти, великолепно същество — възхити се от външния си вид той.
— Надебеляваш — изръмжа Даф.
Престори се на обиден.
— Това са само мускули.
— Задникът ти е станал като на хипопотам.
Шон свали кърпата, обърна се с гръб към огледалото и се разгледа внимателно.
— Ще ти трябва голям чук, за да забиеш пирон — протестира той.
— О, не! — изстена приятелят му. — Остроумието ти сутрин е като пържола за закуска — камък в стомаха.
Шон извади копринена риза от чекмеджето, хвана я като плащ на тореадор, направи две крачки и я метна на гърба си.
— Оле! — изръкопляска Даф с кисела физиономия.
Нахлузи панталоните си и седна, за да обуе ботушите.
— Тази сутрин си в чудесно настроение — каза той на Даф.
— Току-що преминах през душевен ураган.
— Какво не е в ред?
— Кенди иска църковен брак.
— Лошо ли е?
— Не е добро.
— Защо?
— Толкова ли е къса паметта ти?
— А, имаш предвид другата си жена?
— Прав си, другата ми жена.
— Казал ли си на Кенди за нея?
— Господи, не! — Той изглеждаше ужасен.
— Е, добре, разбирам проблема ти. А какво ще кажеш за съпруга на Кенди? Това не изравнява ли резултата?
— Не, той си получи заслуженото.
— Хубаво, това е удобно. Някой друг знае ли, че си женен?
Даф поклати глава.
— А Франсоа?
— Не. Никога не съм му казвал.
— Тогава какъв е проблемът? Заведи я в черква и се оженете.
Даф изглеждаше притеснен.
— Не ми пука, че ще се оженя втори път в мирови съд, ще излъжа само няколко дърти холандеца, но да вляза в черква…
Даф поклати глава.
— Аз ще бъда единственият, който знае — каза Шон.
— Ти и вожда.
— Даф — стрелна го с поглед Шон. — Даф, момчето ми, ти имаш скрупули? Това ме смайва.
Даф се размърда неспокойно на стола си.
— Остави ме да помисля. — Шон се хвана драматично за главата. — Да, да, сетих се, това е.
— Хайде, казвай! — Седна на ръба на стола си.
— Върви при Кенди и й кажи, че всичко е уредено, че не само си готов да се ожените в черква, но даже ще построиш своя собствена.
— Това е чудесно — измърмори саркастично приятелят му. — Това ще разреши всичките ми затруднения.