Обикновен гений

— Имаш ли представа какво правиш?

— Имам и още как! Но продължавам да се питам как един световноизвестен физик се е превърнал в наркотрафикант на ЦРУ!

— Мишел, ти изобщо нямаш представа какво става!

— Защо не ме осведомиш?

— Не мога. Не искам да те нараня.

— Не искаш да ме нараниш ли? А какво ще кажеш за Мънк Тюринг и Лен Райвест?

— Върша си работата, нищо повече. Трябва да ми повярваш.

— Съжалявам, Чамп, но доверието ми току-що се изчерпи. — Докато си разменяха тези реплики, тя бавно скъсяваше разстоянието помежду им. После кракът й се стрелна към главата му. Макар и улучен тежко, той се съвзе с изненадваща лекота и премина в контраатака. Мишел получи силен удар в рамото и падна по гръб. Извъртя се като котка в мига, в който той връхлетя върху нея, и успя да контрира с ритник в бъбреците. Но за нейно огромно учудване мъжът срещу нея не падна, а само политна назад. Дишаше тежко, но стойката му остана непроменена.

— Добър си! — изкрещя тя, опитвайки се да надвика грохота на самолетния двигател.

— Но не колкото теб — поклати глава той, огледа се за миг и добави: — Трябва да изчезваш оттук, Мишел!

— За да излетиш с дрогата, така ли?

— Не върша нищо незаконно, повярвай ми.

— Вече ти казах, че доверието ми се изчерпи.

Едновременно с тези думи тялото й се стрелна напред, кракът й се заби в гърдите на Чамп. Той рухна по гръб на бетона, но за нещастие на сантиметри от пистолета си. Грабна го с едно светкавично движение, прицели се и…

С дълъг, почти акробатичен скок Мишел се хвърли обратно в кабината и затръшна вратичката след себе си. В следващия миг куршумът проби кръгла дупка в дебелото стъкло. Тя седна на пилотското място и трескаво огледа контролните уреди. По време на първата въздушна разходка бе наблюдавала действията на учения зад щурвала и вече познаваше част от стартовите процедури. Освободи крачната спирачка, бутна лоста в предно положение и чесната се стрелна напред.

Вторият куршум проби илюминатора и този път Мишел не успя да го избегне. Оловото парна ръката й, оставяйки кървава следа, и излетя през страничното прозорче. Тя натисна газта докрай и самолетът с грохот се насочи към пистата за излитане. Чамп хукна след нея с пистолет в ръка. Този път стреля по опашката, но не улучи.

— Спри! — изкрещя извън себе си той. — Не можеш да го направиш! Спри!

Но Мишел нямаше намерение да излита. Изчака моторът да достигне максимални обороти и рязко натисна десния педал. Чесната се завъртя на сто и осемдесет градуса и се насочи право към вцепенения от изненада учен, който отново вдигна пистолета, но в следващия миг се обърна и побягна. Тичаше изненадващо бързо, но самолетът го настигна и Мишел върна газта, за да не го прегази. Чамп изкрещя от ужас и се хвърли в дълбоката канавка край пистата. Тялото му се претърколи няколко пъти и тежко се приземи в купчина варели.

Мишел закова машината на място, остави двигателя на празен ход и скочи на пистата. С няколко скока преодоля разстоянието до канавката и се стовари върху учения, който правеше отчаяни опити да се изправи. Лакътят й потъна в тила му, той глухо простена и изгуби съзнание.

— Няма да умреш от моята ръка, Чамп! — задъхано изсъска тя, докато го обръщаше по гръб и проверяваше пулса му. — Мястото на откачени гении като теб е в затвора!

Чамп дишаше нормално, пулсът му беше силен и равномерен. Скоро щеше да дойде в съзнание, с ужасно главоболие и силно желание да се свърже с адвоката си. Мишел вдигна глава и се огледа. Под близкия навес висеше навит на руло електрически кабел, който щеше да й свърши работа. Изтича да го вземе и здраво завърза ръцете на жертвата си.

Следващата й работа беше да претърси джобовете му, откъдето извади мобилен телефон и ключовете от колата му. Върна се при чесната, изключи мотора и заби един от ключовете в най-близката бала. Беше почти сигурна, че вътре има хероин. Пресипа част от субстанцията в торбичката, която намери в кабината. В момента, в който се обърна към вратата, от дъното долетя някакъв шум и една от балите се разклати.

Колебанието й продължи само миг, после размести товара и се насочи натам. В ъгъла до стената видя нещо продълговато, увито в одеяло. Наведе се и бързо започна да го разопакова. Пред очите й се появи бледото лице на Виджи с лепенка на устата.

Мишел бързо я махна, развърза ръцете и краката й и я повлече след себе си.

— Мик, аз…

— Не сега! — прекъсна я тя. — После ще ми разкажеш всичко! Сега трябва да бягаме!

Минута по-късно стигнаха до мерцедеса на Чамп и скочиха вътре. Мишел набра номера на Мъркъл Хейс, който очевидно още спеше. Обясни с няколко думи за какво става въпрос и настоятелно добави:

— Събирай хората си и тръгвай към Бабидж Таун! Веднага!

— Боже господи! — едва успя да изрече смаяният шериф.

Мишел завъртя стартерния ключ и натисна газта докрай.

Мерцедесът се понесе с остро свистене на гумите. Виджи се беше хванала за седалката и гледаше напред с разширени от смайване очи. Зад гърба им остана един гений в несвяст, готов за дългогодишна присъда, плюс чесната, пълна с хероина на ЦРУ. Колата излезе на прав участък от пътя и Мишел натисна педала на газта. Стрелката на километража бързо стигна сто и шейсет и продължи нагоре.

84

Шон приклекна зад някакви храсти и напрегна взор. Това, което видя, моментално стопи надеждите му за оцеляване. Неколцина мъже с черни бронежилетки и карабини МР5 в ръце — стандартното армейско оръжие, очевидно използвано в секретната база, бяха заобиколили двама от охранителите, останали на пост в Бабидж Таун.

След размяната на няколко реплики те се разгънаха във верига и бавно се насочиха към него. Той се обърна и хукна надясно, надявайки се да излезе от обсега на претърсването. Няколко секунди по-късно изскочи на малка полянка, непосредствено зад дома на покойния Лен Райвест. Отвъд асфалтираната алея тъмнееше Барака № 3 и той предпазливо се насочи към нея, използвайки дърветата за прикритие. Зад гърба му се чуваха резки команди и тропот на бягащи крака.

Разби с камък ключалката на пералното помещение и бързо се вмъкна вътре. В ноздрите го удари миризма на препарати и белина, очите му пробягаха по редицата перални машини и бързо откриха това, което му трябваше. Грабна дрехите от закачалката и се измъкна навън.

На двайсетина метра по-нататък тъмнееше къщата на Алиша. Шон предпазливо се промъкна до задния вход и натисна бравата. Вратата се оказа отключена. Влезе и се ослуша. Всичко изглеждаше спокойно. По улицата се разнесе тропот от бягащи крака и той инстинктивно се сниши.

Минута по-късно вече се изкачваше по стълбите. Целта му беше мобилният телефон, който неблагоразумно беше оставил в стаята си преди началото на операцията. Един поглед му беше достатъчен, за да установи, че стаята е претърсвана и вещите му ги няма. Обърна се и тръгна към спалнята на Алиша с намерението да използва нейния телефон, без да я буди.

В момента, в който отвори вратата, получи силен удар в рамото и един глас нервно изкрещя:

— Да не си ме докоснал! Махай се оттук!

Обърна се и видя Алиша зад вратата, стиснала с две ръце протезата си.