Затворник по рождение

Зачете се и в условията, при които се провеждаше търгът, и се ужаси от факта, че „Сотбис“ удържат 10% от продажната цена, а в същото време взимат 20% премия от купувача. Ако се окажеше, че след цялата операция за него ще останат само 1800 паунда, дали не беше по-добре да приеме предложението на „Стенли Гибънс“? Точно това би направил Ник на негово място.

Затвори каталога и насочи вниманието си към писмо, което бе получил сутринта. Брошура и формуляр за кандидатстване от Лондонския университет. Замисли се за възможностите, които му се предлагаха. Накрая се спря на раздела, маркиран с „кандидатстване със стипендия“. Много добре разбираше, че ако реши да спази обещанието си пред Ник и Бет, ще трябва да направи сериозна промяна в начина си на живот.

В момента сумата в банковата му сметка възлизаше на 716 паунда, като не можеше да се похвали, че е внесъл дори и цент. Имаше опасност първо да се лиши от Моли, но пък тогава къщата щеше да се върне в състоянието, в което я беше заварил.

Избягваше да се обажда и на господин Мънро, за да пита докъде се стигнали нещата с битката с Хюго, от страх, че това само ще доведе до нова сметка. Замисли се защо всъщност бе заел мястото на Ник. Големия Ал бе успял да го убеди, че измъкне ли се от „Белмарш“, всичко е възможно. Но бързо бе осъзнал, че сам човек без пари много трудно ще хване на тясно трима професионалисти, дори когато те си мислят, че той отдавна не е между живите. Замисли се и за плана, който щеше да пусне в ход с тазвечерното посещение на заключителната вечер на „Колко е важно да бъдеш сериозен“. Истинската цел щеше да изкристализира, когато след падането на завесата, отиде на прощалното парти и застане лице в лице с Лорънс Девънпорт.

44.

Дани се изправи и се включи в общите овации, най-вече защото, ако не го беше сторил, щеше да е от малцината, останали по местата си. Гледаше пиесата за втори път и сега му хареса още повече, вероятно защото бе успял да прочете сценария.

Мястото му на третия ред, между семействата и приятелите на актьорите, само беше добавило към удоволствието. От едната му страна седеше художникът на декорите, а от другата — съпругата на продуцента. Те го поканиха на по питие по време на дългия антракт. Дани само слушаше разговора им, не се чувстваше достатъчно компетентен, за да изкаже мнение. Не се и налагаше, тъй като останалите имаха непоклатими възгледи по всички въпроси — от играта на Девънпорт до причините в Уест Енд да се оставят толкова много мюзикли. Изглежда, единствената прилика между Дани и хората от театралния свят бе, че и те нямаха представа какъв ще е следващият им ангажимент.

След като безброй пъти извикаха Девънпорт пред завесата, хората най-сетне започнаха да се разотиват. Нощта навън бе кристално ясна и Дани реши да стигне пеш до „Дорчестър“. Разходката щеше да му се отрази добре, пък и не можеше да си позволи такси.

Тръгна към Пикадили Съркъс, когато зад гърба му някой го повика.

— Сър Никълъс? — Дани се обърна и разпозна управителя на театралната каса, който му махаше с една ръка, а с другата държеше отворена вратата на такси. — Ако отивате на партито, защо не се присъедините към нас?

— Благодаря — отвърна Дани и се качи в колата, където на задната седалка вече се бяха настанили две жени.

— Това е сър Никълъс Монкрийф — представи го управителят на касата, като свали сгъваемата седалка и седна с лице към дамите.

— Ник — настоя Дани и седна на другата такава седалка.

— Ник, това е приятелката ми Шарлот, тя работи в реквизита. А това е Кати, дубльорка. Аз съм Пол.

— На коя актриса сте дубльорка? — поинтересува се Дани.

— На Ив Бест, която изпълнява ролята на Гуендолин.

— Тази вечер обаче не играхте.

— Не — призна Кати и кръстоса крака. — Всъщност само веднъж съм я замествала от началото на представленията. Участвах в едно матине, защото Ив трябваше да даде интервю за Би Би Си.

— Не е ли малко изнервящо? — попита Дани.

— О, да, но все пак е по-добре, отколкото да си безработен.

— Всеки дубльор живее с надеждата, че талантът му ще бъде забелязан, когато титулярят отсъства — обясни Пол. — Албърт Фини замести Лорънс Оливие в „Кориолан“ в Стратфорд и за една вечер се превърна в звезда.

— Е, с мен не се случи нищо подобно — мелодраматично отвърна Кати. — А ти, Ник, с какво се занимаваш?

Дани не отговори веднага, защото, с изключение на инспектора по пробацията, досега никой не му беше задавал този въпрос.

— Бях военен — най-сетне отговори той.

— Брат ми е военен — обади се Шарлот. — Сега много се притеснявам да не го изпратят в Ирак. Ти служил ли си там?

Дани набързо си припомни биографията на Ник и отговори:

— Да, два пъти. Но не и в последно време.

Кати му се усмихна, когато таксито отби пред „Дорчестър“. Дани си спомни последната млада жена, която го бе погледнала по същия начин.

Изчака всички да слязат от таксито и се чу да предлага:

— Нека аз да платя! — Беше убеден, че Пол ще му отвърне с нещо като: „И дума да не става“, но…

— Благодаря ти, Ник — рече Пол, хвана Шарлот под ръка и тръгна към хотела.

Дани извади портфейла си и се раздели с десет паунда. Едно беше сигурно — щеше да се прибира пеша.

Кати го чакаше до таксито.

— Пол ми каза, че за втори път гледаш представлението — каза тя, докато вървяха към входа.

— И пак бих го гледал, ако ти играеш Гуендолин — с усмивка отвърна Дани.

Тя също се засмя и го целуна по бузата. Още едно нещо, което отдавна не му се беше случвало.

— Много си сладък, Ник — изрече тя, хвана го за ръката и го поведе към балната зала.

— Каква ще е следващата ти роля? — попита я Дани, наложи се почти да крещи, за да надвика шума на тълпата.

— Тримесечно турне с „Инглиш Туринг Къмпани“.

— Пак ли като дубльорка?

— Не, те не могат да си позволят да наемат дубльори. Ако някой не е в състояние да играе, продуцентът търси заместник. Така че това ще е моят шанс да съм на сцена и твоят — да дойдеш да ме гледаш.

— Къде ще имате представления? — поинтересува се Дани.

— Можеш да си избереш — Нюкасъл, Шефилд, Бирмингам, Кеймбридж и Бромли.

— Мисля, че ще ми е най-удобно в Бромли — отвърна Дани и взе чашата шампанско, която му поднесе един от келнерите.

Огледа претъпканата зала, в която като че ли всички говореха едновременно. Останалите или пиеха шампанско, или обикаляха между хората с надеждата да впечатлят режисьори, продуценти и критици, за да си осигурят следващо участие.

Дани пусна ръката на Кати и си припомни, че също като безработните актьори и той беше дошъл тук с конкретна цел. Бавно огледа залата в търсене на Лорънс Девънпорт, но не го забеляза. Вероятно щеше да се появи по-късно.

— Отегчих ли те вече? — попита Кати и грабна втора чаша шампанско от минаващия келнер.

— Не — неубедително отвърна Дани.

В този момент към тях се присъедини някакъв мъж.

— Здравей, Кати — поздрави я непознатият и я целуна. — Осигури ли си нова роля, или ще почиваш?