Затворник по рождение

— Не, не — възпротиви се Големия Ал. — Ще ви се махна от главата, кат’ си намеря работа.

— Ти си бил шофьор в армията, нали? — попита го Дани.

— Пет години бях твоят шофьор — прошепна Големия Ал и кимна към Моли.

— Значи ще се върнеш на старата работа — обяви Дани.

— Но вие нямате кола — напомни му Моли.

— Тогава е време да си купя — отвърна Дани. — И кой би могъл да ми даде по-добър съвет? — добави той и намигна на Големия Ал. — Винаги съм искал да имам беемве — продължи Дани. — И понеже съм работил в сервиз, знам точно кой модел да…

Големия Ал долепи пръст до устните си.

Дани знаеше, че приятелят му има право. Успехът явно му беше размътил главата и той отново беше започнал да се държи като Дани — грешка, която не можеше да си позволи. Мисли като Дани, дръж се като Ник. Бързо трябваше да се върне в старата роля.

— Но първо трябва да идеш да си купиш дрехи — продължи Дани, — преди изобщо да си помислим за кола.

— И сапун — додаде Моли и напълни чинията на Ал трети път.

— За да може Моли да ти изтърка гърба.

— Нямам намерение да правя подобно нещо — заяви Моли. — И по-добре да отида да оправя една от спалните, след като господин Големия Ал ще отседне при нас… за известно време.

Дани и Големия Ал се засмяха, когато Моли свали престилката си и напусна кухнята.

Щом тя затвори вратата, Големия Ал се наведе над масата и попита:

— Все още ли смяташ да си върнеш на копелетата, дето…

— О, да — тихо отговори Дани. — И ти се появяваш в най-подходящия момент.

— Кога започваме?

— Ще започнем, след като си вземеш душ и отидеш да си купиш дрехи — отвърна Дани и за втори път извади портфейла си. — А междувременно аз трябва да се срещна с пробационния инспектор.

— Как прекарахте изминалия месец? — беше първият въпрос на госпожица Бенет.

Дани с усилие запази сериозно изражение.

— Занимавах се със семейните проблеми, за които ви споменах при последната ни среща — обясни той.

— И всичко наред ли е?

— Да, благодаря ви, госпожо Бенет.

— Успяхте ли да си намерите работа?

— Не още. Засега смятам да отделя повече време на образованието си в „Лъндън Юнивърсити“.

— А, да, спомням си. И все пак стипендията едва ли ще ви е достатъчна.

— Справям се — отговори Дани.

Госпожица Бенет прочете следващия въпрос от списъка.

— Още ли живеете на същия адрес?

— Да.

— Може би е добре да намина някой ден, само да проверя дали жилището ви отговаря на минималните изисквания.

— Разбира се, заповядайте, когато пожелаете — покани я Дани.

Тя прочете следващия въпрос:

— Срещате ли се с бивши затворници?

— Да — призна Дани. Бе наясно, че ако се опита да скрие истината, това ще се счита за нарушение на условията за предсрочното му освобождаване. — Бившият ми шофьор е излязъл от затвора и ще отседне при мен.

— Има ли достатъчно място в жилището и за двама ви?

— Повече от достатъчно, госпожице Бенет.

— А той работи ли нещо?

— Да, ще продължи да бъде мой шофьор.

— Мисля, че имате достатъчно проблеми, за да остроумничите, Никълъс.

— Но това е самата истина, госпожице Бенет. Дядо ми е оставил достатъчно средства, за да мога да си позволя шофьор.

Госпожица Бенет отново прочете въпросите, които всеки месец трябваше да му задава. Никъде не пишеше нищо за наемане на личен шофьор. Тя опита отново.

— Изкушавахте ли се да извършите престъпление през последния месец?

— Не, госпожице Бенет.

— Взимате ли наркотици?

— Не, госпожице Бенет — повтори Дани.

— В момента получавате ли помощи от бюрото по труда?

— Не, госпожице Бенет.

— Имате ли нужда от моето съдействие?

— Не, благодаря.

Госпожица Бенет вече му беше задала всички задължителни въпроси, но бе изминало едва половината време, отделено за всеки бивш затворник.

— Защо не ми обясните подробно с какво се занимавахте през миналия месец? — отчаяно попита тя.

— Ще се наложи да ти дам възможност да си потърсиш друга работа. — Бет използва евфемизма, който господин Томас винаги употребяваше, щом се наложеше да уволни някого.

— Но защо? — попита Тревър Сътън. — Ако и аз си тръгна, сервизът ще остане без управител. Освен ако вече не си ми намерила заместник…

— Не ти и търся заместник — обясни Бет. — Откакто татко почина, сервизът е постоянно на загуба. Не мога да си позволя това да продължава — добави тя, пак по сценария, подготвен за случая от господин Томас.

— Но ти не ми даваш достатъчно време, за да се докажа — възпротиви се Сътън.

На Бет й се прииска Дани да беше на нейно място, но пък, ако той беше жив, изобщо нямаше да се стигне до сегашното положение.

— Ако следващите няколко месеца са като последните три, ще сме вън от бизнеса — обясни Бет.

— И какво се очаква от мен? — настоя Сътън, като се наведе напред и се облегна на масата. — Защото едно нещо знам със сигурност, шефът никога не би се отнесъл към мен по този начин.

Бет се ядоса, но си спомни, че господин Томас я бе посъветвал да се постави на мястото на Тревър и да помисли как би се чувствала, особено след като той не беше работил никъде другаде, откакто завърши училище.

— Разговарях с Монти Хю — обясни тя, като полагаше усилия да запази спокойствие. — Той ме увери, че ще ти намери работа при него. — Това, което не му призна, бе, че работата в сервиза на Монти Хю беше за „младши монтьор“, което означаваше сериозен спад в доходите на Тревър.

— Това е добре — ядосано отвърна той. — Само че ми се полага и компенсация. Знам си правата.

— Готова съм да ти платя заплатата за три месеца — отговори Бет. — И ще ти дам препоръки, че си бил един от най-трудолюбивите служители при нас.