Братята
Шрифт:
— Не е ли страхотна новината за победата на Арън Лейк?
— Предполагам. Какво мога да направя за теб?
— Просто искам да знаете, че винаги сме наблизо, в случай, че ви потрябваме.
Фин се закиска:
— Не ми
Беше невъзможно.
Аргроу извади едно списание от вътрешния джоб на сакото си.
— Попаднах на това миналата седмица — каза той, като го подаде на Фин. Списанието беше отворено на една от последните страници, където имаше заградена с червен маркер обява:
„Неженен бял двайсетгодишен мъж търси мил и дискретен американски господин на 40–50 години за кореспонденция.“
Ярбър я беше виждал и преди, но сви рамене, като че ли нямаше представа.
— Не ти ли изглежда познато? — попита Аргроу.
— Всички ми изглеждат еднакви — обясни Фин и хвърли списанието на масата. Беше европейското издание на „Свободно време“.
— Проследихме адреса до пощата тук, в Монте Карло — каза Аргроу. — Току-що наета кутия под фалшиво име и всичко останало. Какво съвпадение.
— Виж
какво, не знам за кого работиш, но ми се струва, че не попадаме под вашата юрисдикция. Не сме нарушили никакъв закон. Защо не се разкараш?— Разбира се, Фин, но нима два милиона не ти стигат?
Фин се усмихна и огледа красивото кафене. Отпи глътка кафе и каза:
— Човек трябва да се занимава с нещо.
— Доскоро — каза Аргроу, скочи на крака и изчезна.
Ярбър допи кафето си, като че ли нищо не се беше случило. Погледа известно време улицата и движението по нея, а после си тръгна. Трябваше да събере колегите си.
Информация за текста
John Grisham
The Brethren, 2000
Издание:
Джон Гришам. Братята
Превод: Зорница Димова
Редактор: Кристин Василева
Художник: Кръстьо Кръстев
Техн. редактор: Людмил Томов
Коректор: Петя Калевска
ISBN: 954-8240-84-X
ИК Обсидиан, София, 2000
Печат и подвързия: „Балканпрес“ АД — София
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/35635
Последна корекция: 8 октомври 2015 в 18:59