Бяла смърт

— С най-голямо удоволствие.

Станаха, Остин й подаде ръка и двамата излязоха на приглушено осветения дансинг. Остин включи уредбата и от колоните се разнесе меката музика на Глен Милър.

— Мисля, че можем да послушаме и малко по-съвременна музика.

Тери се взираше през прозореца към светлините на огромния мегаполис на Източното крайбрежие. Обърна се към него.

— Благодаря ти за изключителната вечер.

— Тя още не е свършила. След като кацнем, ще пием по едно у нас. Кой знае накъде ще ни отведе вечерта?

— О, зная точнокъде ще ни отведе — каза тя със замечтана усмивка.

Остин я прегърна, вдиша аромата на парфюма й и двамата затанцуваха сред звездите.

Информация за текста

Clive Cussler, Paul Kemprecos

White Death, 2003

Сканиране и редакция: ultimat, 2009

Разпознаване и редакция: ti6anko, 2009

Издание:

Клайв Къслър, Пол Кемпрекос. Бяла смърт

ИК „Бард“, София 2006

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

ISBN 954-585-702-1

Свалено от „Моята библиотека“

Последна редакция: 2010-01-03 21:00:00