Часът на Бика

— За какво ще се споразумяваме? Тяхната правда е различна от нашата?

— Дали е така? Правдата на живота се извлича от хилядолетния опит на народа. Но бързите промени на живота при технически развитата цивилизация заплитат пътищата към правдата, правят я колеблива, като на прекалено чувствителни везни, на които не позволяват да се уравновесят. С помощта на точните науки не е могла да бъде намерена една правда, обща за болшинството, защото не са били установени критериите за нейното определение. Тези критерии, или мяра, през известни периоди от развитието на обществото са се оказали по-важни от самата правда. У нас на Земята това е било известно още преди няколко хилядолетия, в древна Елада, Индия, Китай… — Родис се замисли за миг и пак продължи: — Пориви към прозрението отдавна са се срещали в пророчествата на безумци, които интуитивно разбирали цялата огромна важност на мярата. В Апокалипсиса, или Откровението на Йоан — един от основателите на християнската религия, — е написано: «Аз погледнах и видях вран кон и на него ездач с мяра в ръката». Тази мечта за мяра за създаването на истинска правда за човечеството се осъществила след изобретяването на електронните сметачни машини. Появила се възможност да се прецени мъката и радостта за хармония на чувството и дълга. У нас има една огромна организация, която се занимава с това: Академия на мъката и радостта. Тук «джи» заедно с вас трябва да установят мярата и да намерят правдата, за която е необходимо да се борите съвместно, без да ви е страх повече от нищо…

Правдата се покрива с истината, лъжата е породена от страха. Но не бива да държите прекалено много на точността на истините, помнете, че те са субективни. Човек винаги иска да я направи обективна — нея, царицата на всички форми, но тя пред всекиго се появява в различни одежди.

Възпитанието в духа на истината не може да се облече в абстрактни формулировки. Преди всичко това е действен подвиг на всички стъпала на живота. Когато се откажете от злословието, от общуването с предателите на правдата и наситите ума си с добри и чисти мисли, вие ще се сдобиете с лична непобедимост в борбата със злото.

Така с бавно убеждаване, неотклонно и безпристрастно, Фай Родис прокарваше една подир друга нишките от «кжи» към «джи». Останалото довършваха личните контакти. За пръв път «кжи» и «джи» се срещаха като равни в подземията на стария Храм на времето.

Таел бе поразен от пъргавината на ума, от удивителната възприемчивост с ученето и от пълното разбиране на всичко ново на онези, които те бяха свикнали да смятат за тъпа и бездейна част от човечеството. «Кжи» усвояваха новите идеи дори по-бързо от умствено трениралите, но и по-закостенели «джи».

— Защо те не са се стремили към знание, защо развитието им е спряло отдавна? — питаше инженерът Родис.

— Та както се казва, те с нищо не са по-лоши от нас!

— В самата формулировка «тях», «те» се крие най-дълбоката ви грешка. Това са абсолютно същите хора, изкуствено подбрани от вашето общество и обречени да живеят в условията на примитивната борба за съществуване. Късият живот позволява да се развият само най-баналните чувства, «кжи» непрекъснато падат все по-ниско под тежестта на неуредения живот. И в първобитните гори на нашите тропици навлезлите в тях преди десетки хиляди години племена хвърляха всичките си сили само за едно — да оцелеят. Поколение след поколение те се израждали интелектуално, губели творческата си енергия. Дори могъщите степни слонове и гигантските хипопотами от големите реки на Земята в горите се превръщали в пигмейски дребни видове. При вас «гората» е късият живот с перспективата за скорошна смърт в задушната теснотия на пренаселените градове, с лошата храна и неинтересната работа.

— Да, общо взето, «кжи» са само евтини междинни звена за свързване на скъпите машини — каза Таел. — Те са лишени от майсторството, от радостта, че създават. Машината прави всичко по-добре, по-бързо, а ти само и «слугуваш», както се изразява Гзер Бу-Ям. Аз се опитах да им обясня, че когато работи зле който и да било от нас, по този начин вреди на беззащитните си братя, родители и деца, а не на омразните потисници! Те си имат предпазни мерки. «Как можете да постъпвате така?» — попитах ги аз и те като че ли ме разбраха.

— И все пак «те» имат предимство пред «вас» — каза Родис. — Вижте от какви ярки фигури се състои компанията на Гзер Бу-Ям! На тях почти нищо не им трябва и в това отношение те са по-свободни. Да можехте да видите как се държеше Гзер Бу-Ям, когато видя по СДФ Евиза Танет! С каква детски наивна и светла радост я гледаше! «Видях я, видях мечтата си още веднъж и сега мога да умра!» — възкликна той. Ето ви го на грубия и прост «кжи»!

Прозвуча тихият сигнал на СДФ и Родис се обади. На екрана се появи Вир Норин и каза:

— Искам да доведа при вас Сю-Те.

— Нея ли?

— Да. За по-безопасно ще дойда в подземието.

— Чакам ви.

Когато видя Фай Родис, Сю-Те въздъхна късо и рязко, сякаш изхлипа. Родис и подаде двете си ръце, привлече я към себе си, взря се в откритото, вдигнато към нея лице.

— Вие ли сте владетелката на земляните?… Каква съм глупачка, можех да не питам — каза Сю-Те, падайки на колене пред Родис, която се разсмя звънливо и изправи с лекота момичето. Устните на Сю-Те изведнъж се разтрепериха, по страните и рукнаха едри сълзи. — Кажете му… Той твърди, че не било така и аз не съм го разбирала. За какво съм аз на един земен човек, когато вие сте такива?… Велика Змийо, аз съм жълто птиче Ча-Хик пред жените от Земята!

— Ще му кажа — сериозно отговори Родис, настани я да седне и я хвана за ръката.

Тя дълго мълча, Сю-Те започна да диша развълнувано и Родис сякаш се свести.

— Вие сте чувствителна и умна, Сю-Те, затова аз не мога да имам скрити от вас думи. Вир, скъпи! На вас ви се е паднал, ако в случая можем да говорим за сполука, милионен шанс. Тя не е богиня, но е същество от друг род — фея. Тези малки въплъщения на доброто отдавна са се ползували с особени симпатии в земните приказки.

— Защо с особени? — тихо попита Сю-Те.

— Богинята е героичното начало, покровителката на героя, която почти винаги го води към славна смърт. Феята олицетворява героиката на ежедневния живот, тя е приятелката на мъжа, която му дарява радост, нежност и благородство на постъпките. Това приказно разделение е отразявало мечтите на хората от миналото. И да намериш тук, на Торманс, фея?!

Какво ще правите сега, бедни ми Норин? — попита Родис на земен език.

— Не съм беден! Стига да можех да я взема със себе си, но тя казва, че това било невъзможно.

— Тази мъдра, малка женичка е права.

— Разбирам и се съгласявам. Но е възможен друг, диаметрално противоположен изход…

— Вир! — възкликна Родис. — Но това е Торманс, планетата на мъченията в дълбокото инферно!

Вир Норин неочаквано се разсърди и като същински тормансианин започна да проклина и инферното, и Торманс, и човешката съдба на езика на Ян-Ях, който беше богат на подобни заклинания на нещастието. Сю-Те скочи изплашено, Родис я прегърна през тънката, стегната със зелен колан талия и я задържа на мястото и.

— Нищо. С мъжете това се случва, когато се сърдят на собствената си нерешителност.

— Аз реших!

— Може би на ваше място и аз бих направила същото, Вир — неочаквано се съгласи Родис и продължи на земен език: — Вие ще загинете, но ще допринесете голяма полза, а на нея ще дадете няколко месеца, едва ли години, щастие. Пазете се! Тя ще умре, щом настъпи вашият край. Тя не се страхува от смъртта. За нея най-страшното е да остане без вас. Къде са изчисленията за обратния път?

— У Мента Кор. Ние ги приготвихме още по време на обиколките около Торманс.