Част от секундата

— Смущава ли те нещо? — попита Мишел, като се озърна към него.

— В никакъв случай — каза Кинг и побърза да извърне глава.

— Първа! — Тя се гмурна във водата и след малко изплува. — Идваш ли?

Той се съблече, гмурна се и изплува до нея. Мишел погледна към брега.

— Според теб колко има дотам?

— Около сто метра. Защо?

— Мисля си да организирам импровизиран триатлон.

— Защо ли не съм изненадан?

— Да се надбягваме до брега — предложи тя.

— Няма да е равностойно състезание.

— Много си самоуверен, а?

— Не, исках да кажа, че ще ме изпревариш за нула време.

— Откъде знаеш?

— Ти си олимпийска състезателка, а аз адвокат на средна възраст с отслабнали колене и калпаво дишане заради една стара рана, получена при изпълнение на служебния дълг. Все едно да се състезаваш с баба си.

— Ще видим. Може да изненадаш и себе си. Раз-два-три-старт!

Тя се стрелна напред, прорязвайки с мощни удари на ръцете спокойната топла вода.

Кинг заплува след нея и за свое учудване с лекота преодоля разстоянието. Нещо повече, когато наближиха брега, вече бяха почти рамо до рамо. Мишел се разсмя, когато той посегна и шеговито я сграбчи за крака. Стигнаха на брега едновременно. Кинг се просна по гръб и задиша жадно, сякаш цялата атмосфера нямаше да му стигне.

— Е, май наистина изненадах и себе си — каза задъхано той. После завъртя глава към Мишел. Тя изобщо не се задъхваше и Кинг изведнъж осъзна истината. — Измамница! Ти дори не си се опитала да ме изпревариш!

— Напротив. Е, трябваше да ти дам известен бонус за възрастта и другите неравностойни показатели.

— Това вече беше последната капка.

Той скочи и се хвърли към Мишел, която побягна с писъци. Но в същото време се превиваше от смях и Кинг я догони с лекота. Метна жертвата на рамо, нагази до кръста и тържествено я хвърли във водата. Тя изплува, продължавайки да се смее.

— Това за какво беше?

— За да ти покажа, че още има хляб в мен, макар да съм прехвърлил четирийсетте.

* * *

Когато се върнаха и вдигнаха джета на кея, Кинг попита:

— Как тъй се прехвърли от баскетбола и бягането в олимпийския отбор по гребане?

— Предпочитах бягането пред баскетбола, но ми липсваше играта в екип. В колежа един мой приятел се занимаваше с гребане и чрез него се запалих и аз. Изглежда, имам вроден талант за този спорт. Излезех ли по вода, ставах неуморна; бях като машина. И много харесвах опиянението от чувството, че хвърлям цялото си същество върху греблата. Бях най-млада в отбора. Когато постъпих, никой не вярваше от мен да излезе нещо. Мисля, че ги опровергах.

— Май си посветила на подобни опровержения значителна част от живота си. Особено в тайните служби.

— Да, не всичко беше цветя и рози.

— Не разбирам много от спорт. Как се наричаше твоята дисциплина?

— Четворка с кормчия. Четири жени гребат с всичка сила, а кормчията дава ритъма. Трябва да си неимоверно съсредоточен.

— Как беше на Олимпийските игри?

— Най-вълнуващото и най-непоносимото време в живота ми. Толкова се бях стегнала, че повърнах преди първата гонка. Но когато спечелихме среброто, и то само на косъм от златото, нямаше по-прекрасно чувство на света. Аз все още си бях хлапачка и ми се струваше, че съм достигнала върха.

— Още ли тя се струва така?

Тя се усмихна.

— Не, надявам се, че най-хубавото ще дойде тепърва.

Изкъпаха се и облякоха сухи дрехи. Когато Мишел слезе, Кинг преглеждаше някакви записки на кухненската маса.

— Интересно ли е четивото? — попита тя, докато решеше мократа си коса.

Той вдигна глава.

— Разговорът ни с Джорст. Чудя се дали не знае повече, отколкото казва. И още — чудя се какво можем да научим от Кейт Рамзи.

— Ако се съгласи да разговаря с нас.

— Точно така. — Кинг се прозина. — Утре ще му мислим. Денят беше тежък.

Мишел погледна часовника си.

— Късно става. Май е по-добре да си тръгвам.

— Слушай, защо не пренощуваш тук? — предложи Кинг и бързо добави: — Можеш да спиш в стаята за гости, където се изкъпа току-що.

— Недей да ме жалиш, имам си къде да спя. Вече съм голямо момиче.

— Жаля те, защото всичките боклуци от джипа сега са в стаята ти. Може нещо живо да се спотайва в купчината. Току-виж, те нападнало посред нощ. — Той се усмихна, после тихо каза: — Остани тук.

Тя му отвърна с усмивка и многозначителен поглед. Но може и да е от виното, каза си той.

— Благодаря, Шон. Наистина съм много уморена. Лека нощ.

Той я проследи с поглед как се изкачва към горния етаж. Дългите крака преминаваха в красиво, стегнато дупе, после тялото продължаваше с олимпийски рамене, дълга шия и… По дяволите! Докато се отдалечаваше към стаята си, Кинг въздъхна и отчаяно се помъчи да не мисли за онова, за което мислеше тъй отчаяно.

Обиколи всички врати и прозорци, за да се увери, че са затворени. Възнамеряваше в най-близко време да си инсталира аларма. А никога не бе допускал, че тук ще му потрябва подобно нещо. Често дори не заключваше външната врата. Как се променя животът!

На горната площадка Кинг спря и погледна към стаята за гости. Вътре лежеше красива млада жена. Ако не се заблуждаваше, би могъл да отвори вратата, да влезе и навярно щеше да получи разрешение да остане до сутринта. Но пък с неговия късмет Мишел можеше като нищо да го простреля в топките. Той постоя още малко, унесен в мисли. Наистина ли искаше да започне връзка с тази жена? При бурните събития от последно време? Колкото и да не му харесваше, отговорът бе съвсем ясен.

Той тръгна по коридора към своята стая.

Навън, близо до разклона към къщата на Кинг, спря стар буик с изключени фарове. Двигателят замлъкна. Раздрънканият ауспух беше поправен, защото мъжът вътре вече не искаше да го забелязват. Вратата се отвори, човекът бавно излезе навън и се вгледа през дърветата към силуета на притъмнялата къща. После се отвориха задните врати и от буика излязоха още двама — „пазачът Симънс“ и неговата смъртоносна приятелка. Симънс изглеждаше малко нервен, но Таша бе напълно готова за приключението. Водачът им изглеждаше само спокоен и съсредоточен. Той се озърна към своите спътници и бавно кимна. После тримата тръгнаха към къщата.

36

Кинг се събуди от дълбок сън, когато нечия ръка запуши устата му. Първо видя пистолета, след това лицето.

Мишел вдигна пръст пред устните си и прошепна в ухото му:

— Чух шум. Мисля, че в къщата има някой.

Кинг грабна дрехите си и посочи въпросително към вратата.

— Мисля, че е отзад, на долния етаж — поясни Мишел. — Имаш ли представа кой може да е?

— Не бих се учудил, ако някой ми носи поредния труп.

— Има ли нещо ценно в къщата?