Част от секундата

— Другата неизвестна величина е Джоун Дилинджър — каза Паркс. — Изобщо не мога да я разбера.

Директорът се усмихна.

— Не сте първият.

— Не, има и друго. Наскоро разговарях с нея и тя каза странни неща. Например, че е задължена на Шон Кинг. Не пожела да уточни за какво. Но положи големи усилия да ме убеди, че той е невинен.

— Е, нормално, били са колеги.

— Да, а може би и нещо повече. Плюс това и двамата са били в охраната на Клайд Ритър, нали? — попита Паркс, оставяйки въпроса да увисне във въздуха.

Дълбоки бръчки прорязваха челото на директора.

— Джоун Дилинджър беше сред най-добрите агенти, които сме имали някога.

— Да, а сега работи за голяма частна фирма. Разследва отвличането на Джон Бруно и ако го открие, бас държа, че ще получи баснословно възнаграждение. Открих, че е помолила Кинг да й помага в разследването, а не ми се вярва той да работи безплатно. — Паркс помълча, после добави: — Естествено, много е лесно да откриеш някого, ако вече знаеш къде е.

— И какво намеквате? — строго запита директорът. — Че двама бивши агенти от тайните служби са отвлекли кандидат-президент и сега искат да натрупат пари, като го открият?

— Да, точно това намеквам — отсече безцеремонно Паркс. — Мисля, че не съм дошъл тук да подслаждам горчивия хап и да ви казвам каквото искате да чуете. Не ме бива в тия неща. Ако държите, мога да ви пратя един колега, който наистина ги умее.

— И смятате, че Хауард Дженингс е бил убит от Кинг? — попита гневно директорът.

— Честно казано, не знам. Знам само, че балистичната експертиза посочи неговото оръжие, а той е бил наблизо и няма сериозно алиби.

— Доста глупаво за човек, който планира убийство.

— Или доста хитро, защото съдията и съдебните заседатели могат по същия начин да допуснат, че всичко е инсценировка.

— А мотивът му да убие Дженингс?

— Е, ако Кинг и Дилинджър са организирали отвличането на Бруно, а Дженингс случайно се е натъкнал на истината, това ми прилича на основателен мотив за убийство.

Няколко минути всички мълчаха. Накрая директорът наруши тишината с дълга въздишка.

— Добре, вече ги държим под око. Кинг, Максуел и Дилинджър… крайно невероятна тройка, ако се замисли човек. Продължавайте работата и ни дръжте в течение.

Паркс огледа всички около масата.

— Добре, но не очаквайте резултати от днес за утре. И не очаквайте само онова, което бихте желали.

— В момента — каза директорът — мисля, че просто чакаме бурята да се развихри. — Докато Паркс се обръщаше към вратата, директорът добави: — Шерифе, когато това стане, гледайте да се подслоните на завет.

* * *

В подземния паркинг Паркс видя една жена да се качва в колата си.

— Агент Максуел — каза той. Мишел спря до джипа. — Чух, че си взимате дългоочакван отпуск.

Тя го изгледа смаяно, после по лицето й се изписа разбиране.

— Имате ли нещо общо с това?

— Накъде тръгвате? Към Райтсбърг?

— Защо питате?

— Как е вратът?

— Добре. Скоро ще мога и да крещя. Но вие не отговорихте на въпроса. Имате ли нещо общо с това, че ме пуснаха?

— Може би, макар че се чувствам по-скоро пионка, отколкото пълноправен играч. Ако отивате към Райтсбърг, бих ви помолил да ме откарате.

— Защо?

— Вие сте умна. Мисля, че знаете отговора.

Докато се качваха в джипа, Паркс каза:

— Чух, че с Шон Кинг сте станали много добри приятели.

— Аз го харесвам и уважавам.

— Но заради него едва не загинахте.

— Вината едва ли е негова.

— Да, вероятно.

Тонът на Паркс накара Мишел да му хвърли яростен поглед, но той вече зяпаше през стъклото.

45

Джоун и Кинг бяха отседнали в един вашингтонски хотел, когато Джоун получи новината за убийството на Милдред Мартин. Тя веднага се свърза със стаята на Кинг да му съобщи.

— Дявол да го вземе! — възкликна той. — Загубихме още един възможен свидетел.

— И ти знаеш какво означава това, Кинг.

— Да, убиецът на Лорета Болдуин е убил и Милдред Мартин. — Той добави подигравателно: — Освен ако допускаш, че двама различни убийци могат да убият своите жертви по абсолютно еднакъв начин.

— Значи догадките ни се потвърждават. Тя наистина лъжеше. Обадила се е на Бруно. Отровила е съпруга си, а историята за Лизи Бордън е измислица. В такъв случай защо са я убили?

Не знаеха отговора.

Беше късно утро, когато двамата потеглиха обратно към Райтсбърг. По предварителна уговорка Паркс и Мишел дойдоха у Кинг на обяд.

Мишел и Паркс бяха донесли китайска храна. Настаниха се на задната веранда да хапнат и да обсъдят случая.

— Предположих, че вие двамата ще сте изгладнели от детективските усилия — каза Паркс, похапвайки с апетит от кисело-сладкото пиле. — Чух от ФБР, че покрай историята с Бруно сте навъртели доста километри по авиолиниите.

— Много километри и малко резултати — отговори Кинг.

Джоун отдели няколко минути, за да разкаже за най-новите резултати от разследването и разговорите с Милдред Мартин и Катрин Бруно, както и за липсатана разговор със Сидни Морс.

— Изглежда, че Питър Морс е ударил голямата печалба — каза Мишел. — Интересно, къде ли е той?

— Бих заложил на Охайо — обади се Кинг. — Някое уютно слънчево местенце.

— Звучи чудесно — заяви Джоун. — И аз бих искала да опитам.

Паркс прегледа бележките си:

— Добре, Мишел ме осведоми за разговорите ви с онзи приятел на Рамзи от колежа „Атикъс“… Хорст ли се казваше?

— Джорст — поправи го Мишел.

— Точно така. И доколкото разбирам, той не е хвърлил светлина по неясните въпроси.

— Очевидно Рамзи е ненавиждал Клайд Ритър — каза Кинг.

— Само на политическа основа ли? — попита Паркс. — Или има и още нещо?

Кинг сви рамене.

— Рамзи е бил активен участник в протестите срещу Виетнамската война, свръхактивен радикал от Бъркли, поне на млади години. Ритър беше бивш телевизионен проповедник, дотолкова консервативен, колкото Рамзи е бил либерален. По дяволите, ако Ритър имаше пистолет, сигурно пръв щеше да застреля Рамзи.