Графитовая фея

– Што х застанецца? Хто будзе весц барацьбу за справядлвасць? Хто будзе берагчы рэпутацыю закона?

– Я прашу прыбраць дэтэктыва з кнг, а не з жыцця!

– А як мы будзем выпраляць кнг, якя пайшл ншы свет псьменнка? Дзе мы атара возьмем, кал х няма на свеце?
– спытала Марына.

– Трэба сталяваць закон, па якому се геро кнг павнны быць жывыя да канца кнг.

– Гэта немагчыма! Хто Вас да мяне прапусц?

– Сам прайшо, - сказа Алег выйша праз сценку.

– чаго ён уцёк?
– звярнулася Марына да Нмфе Игоревне.
– Мог бы яшчэ пагаварыць са мной. У яго цкавая прапанова тычыцца душ. Дайце мне кнгу са стала, Вы асабста яе чытал? У ёй усе геро жывыя? Чаму на кнзе намаляваны бурштын? Ён што, за душы людзей адказвае або за х псхалагчны настрой?

– Марына, у кнзе гне любмы чалавек галонай геран.

– Вось гэта няправльна! Кал ён любмы чалавек, значыць, ён мужчына. А мужчыны - гэта Адам, а яны патрэбныя для стварэння роду. А ёсць магчымасць ажывць каханага чалавека сумнай геран?

– У яго трама, - гартаючы кнгу, прамовла Нмфа гарана.
– Як мужчына ён цэлы, а як мысляр - загну.

– Але кал мозг памёр, то чалавек лчыцца памерлым. Вы мне пра душу скажыце, дзе яго душа? У кнзе напсана, дзе яго душа? Мы выклчам па факсе яго душу адновм яго, як героя серыяла.

– Тады ён будзе жывы мярцвяк!
– усклкнула Нмфа гарана з круглым ад здзлення вачам.

– Цяпер не пра гэта. Мы можам у гэтай кнзе абысцся без дэтэктыва?
– зацкалена спытала Марына.

– А што мы павнны зрабць? Ажывць усх героя прыбраць сх дэтэктыва? А кал там прысутнчае крадзеж сапфра, то дэтэкты будзе неабходны.

– Мы войдзем у кнгу, як графтавыя ачышчальнк душ героя.

На такую прапанову жанчына тольк пахтала галавой.

Бог паглядзе з нябёса на Графтавых фею бласлав яе на добрую справу:

– Марына, ты будзеш Графтавай багняй.

Але ёй здалося, што частка яе новых сл пайшла яе маладому чалавеку ц яго двайнку.

Наталия Патрацкая

Графитовая фея

Марина добре знаеше си неуемный характер и безброй желания. И сега тя седеше на черно компютъра на масата и бредила странна идея, как да стане Виртуална фея. Защо й е било необходимо - тя не знаеше, но много искаше да стане единствената и всесильной.

Власт над хората в нея никога не е имало, но тя е бяло-черна визитка с ярки букви, върху която стояха името си и телефон с факс, който изпращали видими текстове и снимки. Тя накара да се замисля, как тя да се превърне Виртуална фея с произход от паровоза.

Тя почесала согнутым с пръст брадичката, като в челюстях беше мозъкът, и замислено погледна в голубоватое небето, по което се носеха бели облаци. Нищо ново на хоризонта не беше, както исках я на живо да седи на бял облак и изтърва рита в лакови сапожках.

Каква глупост идва в главата! Марина почесала зад ухото, защото ухото към мозъка по-близо, отколкото брадичката. После ръка опъната на челото и на носа, в която мозъци никога не е било. А тя се нуждае от мозък, за да излезе с идея: как да стане Графитовой богиня! Толкова е просто! В този момент тя просто физически да почувствам, че я взеха за шкирку и поднесли към тавана на помещението.

Във въздуха избухнаха думи:

– Аз съм Бог, а ти си никой!

Марина се събудила на пода. В помещението е имало никой, дори и на сметката на никого. Прозорци и врати бяха затворени. Тя стана тъжно. Тя си спомни поговорката: много искаш, малко ще получиш. Момиче потерла ушибленное тялото.

Тя искаше да я орган не ме заболя от падащи от тавана до пода. И тялото престава да боли. Тя въздъхна, надигна от пода, бавно достигна до стола, но за да седна на него не стана. Тя огледа: на трона и слуги, за наскоро-зъбките не е имало. На компютъра проклюнулась скрийнсейвър.

В бяха чука на вратата и вика името й. Някой се опита да набута ключ в ключалка, но вратата беше здраво затворена от чуждо нашествие. Фея на име Марина хранила царственное мълчание. Мъчително зачесались пръстите на ръцете, тя се обърна към тях: на нея пръстите на краката, ноктите са израснали и загнулись сладък спиралькой.

Зачесалась главата и по раменете започнахме прости кичура коса. Тя нагнулась на краката: от босоножек стърчаха тъмни къдрици нокти. Облекло трещала по шевовете, гърдите растат в очите.

Марина погледна надолу към себе си в огледалото: очите са тъмни, дрехи лохмотьями виси на загорелом тялото.

– А! А! А-А-А!
– извиках Марина истошным глас.

С тази страна на вратата на хората от викане взбесились, заедно надавили на дървена врата и я свали. В стаята ввалились служители и спортисти са фитнес зала. При вида на феите те паднаха на пода пред нея на колене, сякаш някой осакатен краката им.

– О, Боже!
– извика Марина.

– Момиче, ти искаше да бъде фея? Така независимо дали я! А аз заминавам на почивка. Аз не съм роб в продължение на векове да работи без почивка! Уморен. Мъча се, богиня!
– чу отгоре гласа на Бога.

Хората, легнала на пода, се страхуваме от страха и на колене започнаха да се измъкваме от стаята. Очите им badgered блуждали по фигурата на Марина.

– Къде е все выползаете?
– попита Марина страшно глас.
– Вие ще бъдете мои апостоли!

– Както кажеш, ти си кралицата на нашата Графитовая, - проговорила универсална Нимфа Игоревна, тя по-бързо се възстанових.

Естествено, никой Марину Виртуална фея не вярвах, но други титулами я стомана lavished от главата до петите. Интересен факт, но хората я послуша! Тя затребовала си опочивальню с бели и черни ивици. Тя искала съдове, почиства бели и черни перли. Желанието бързо да управляват домашни слуги.

На втория ден На Марина е наложило да се съберат зверове, боя техните кожи в цвят графит или обикновен молив и се поставя в белите кръвни клетки. Всички нюанси на черно влизаха в употреба от тези, които раболепен вярва в нова храм - Графитовую на богинята.

На третия ден, на Марина се умори да играе в фею. Я умори от собственото си тяло, тя искала да бъде същата момиче и дори не е фея! Но Бог е отишъл на почивка и не каза на колко дни или века той си е отишъл. Марина стомана откъсна нови мисли, тя искала контрол над всички хора на планетата, а не само над съученици! И не повече и не по-малко! Над всички!

И като Бог на всички хора да се управлява? И тогава тя си спомни, че има различно вероизповедание, означава че тя трябва да не е за всички хора да следват, а само за православни. Тя въздъхна с облекчение!

Цял живот командовала само себе си, а тук трябва да властва над всички! Не, тя по принцип не иска да бъде фея! Три дни почивка Бог - и би могъл да се върне на работа! Уморен Марина. Ох, уморена!

Зверове от непознати оцветяване са станали зли. Над околностите стоеше зверски рев. Кресна выкрашенные в един цвят куче. Марина погледна надолу към себе си и взревела в унисон зверям.