Кинг и Максуел

– Как мина? – попита Мишел, когато Шон се качи в лендкрузъра.

– Според очакванията.

Тя включи на скорост.

– Ще се виждате ли отново?

– Обещах да се възстановяваме заедно – каза Шон и я погледна крадешком. – Трябва да ходя на физиотерапия за ръката си, тя – за тялото.

– Разумно ли е това според теб?

– Защо да не е разумно? – вдигна вежди той. – В момента Дейна е съвсем сама. Все някой трябва да се грижи за нея.

– А не мислиш ли, че това може да означава фалшиви надежди?

– Фалшиви надежди за какво?

– Отново да се съберете.

– Това няма как да стане, Мишел.

– А тя знае ли го?

– Ако очакваш да съм казал, че не бих се събрал с нея за нищо на света – не, не съм. Мисля, че тази тема не е на дневен ред сега, когато току-що е изгубила съпруга си.

Мишел изкара колата от паркинга.

– Няма значение дали си казал или не. Може да се окаже, че си на път да причиниш нови страдания.

– Тези твои женски приказки просто не ги разбирам.

– Мисля, че съм ясна.

– Добре, нека ти го кажа по друг начин. Чувстваш ли се застрашена от Дейна?

– Не, освен ако не е решила да стане партньор във фирмата ни.

– Тоест говорим за бизнес и за нищо друго?

– За какво друго? – обърна се да го погледне тя.

– Добре. В такъв случай ще ми позволиш да бъда по-категоричен: тази жена никога няма да стане партньорка в "Кинг и Максуел".

Извърнал глава към страничното стъкло, Шон не видя как Мишел прехапа устни и поклати глава.

– Извинявай, Шон – промълви след известно време тя. – Не исках да ти прозвучи по този начин, но явно тъпата ми уста е прекалено голяма.

– Е, не ти е за пръв път.

– Хей, мисля, че не заслужавам да...

Забелязала усмивката му, Мишел млъкна;

– Ревността е полезна за всяка връзка, независимо дали става въпрос за бизнес или нещо друго – подхвърли той.

– Много си гаден, да знаеш!

– Официално потвърждавам, че от време на време съм такъв – отвърна той.

– Ако не беше ранен, щях да ти натреса един!

– И друг път си ме удряла, независимо дали съм бил ранен или не.

– Да, но сега си по-стар. Не искам да ти причинявам трайни увреждания.

– Знаеш ли за какво мечтаех, докато седях край болничното ти легло и чаках да се събудиш? – попита той и докосна ръката .

– За какво? – попита тя и стана сериозна.

– Първият човек, когото видиш, когато отвориш очи, да бъда аз.

– Точно това се случи – отвърна с внезапно изтънял глас Мишел.

– Да, така е.

– Значи мечтата ти се е сбъднала.

– В момента, в който отвори очи.

– Ако продължим на тази тема, със сигурност ще ме видиш да плача – за пръв път в твоя живот...

– Няма да е за пръв път.

– Знам – промълви тя.

Телефонът на Шон иззвъня. Беше Едгар.

– По-добре се обади – прошепна тя и извърна глава, за да избърше очите си.

– Здрасти, Едгар – каза Шон. – Да, но… Знам, само че… Явно не си разбрал, че това беше само… Ало?

Той свали телефона от ухото си. На лицето му се появи загрижено изражение.

– Какво има? – изгледа го Мишел. – Само не ми казвай, че са го арестували!

– Не са.

– Тогава какво?

– Каза, че е решил да приеме офертата ни за работа.

– Какво?!

– Ако трябва да бъда абсолютно точен, думите му бяха: "Приемам предложението за работа, което ми отправи госпожица Максуел!"

– Това беше само шега и ти прекрасно го знаеш!

– Но не и той. Обясни, че вече е подал молба за напускане до Питър Бънтинг и американското правителство и е готов да започне при нас още утре. Разбира се, те не са се зарадвали на решението му, тъй като той все пак е най-добрият анализатор на света! Особено недоволни са от нас. Вече виждам данъчни ревизии, разследвания на Конгреса и подслушване от страна на ФБР, докато сме живи.

– О, боже! – простена отчаяно Мишел.

– Това е положението – рече с въздишка Шон.

К Р А Й