Корабът на чумата

Купър искаше да остане с тях, но тя се възпротиви. Обясни му, че той трябва да довърши делата си в Съединените щати, а след като доктор Адам Дженър бе прочут критик на „Отговорните“, нямаше да бъде заподозрян.

И така Купър се завърна у дома най-вече за да прибере съдържанието на няколко сейфа в Ел Ей, за които ФБР не знаеше. Когато мина покрай имението в Бевърли хилс, видя жълта лента, закачена като гирлянд по оградата, и униформени полицаи в патрулни коли, паркирани на частния път.

Мечтата му бе съсипана.

Гръцките власти затвориха лагера на организацията в Коринт, а много страни по света пъдеха „Отговорните“ и клиниките им. Макар в медиите да не се споменаваше за плана за стерилизиране на половината човечество, обвиненията в корупция причиниха достатъчно вълнения. Прочути членове като Дона Скай обръщаха гръб на вярата и твърдяха, че са им промили мозъците, за да подкрепят финансово организацията.

Само в рамките на две седмици дългогодишните постижения на Купър бяха сведени до материал за комедиантите по телевизията. Той закри практиката си и съобщи на колегите си психиатри, че се пенсионира. Небрежната усмивка едва прикриваше отчаянието му. Обяви къщата си за продан и инструктира брокера да приеме първата оферта.

Вместо да се къпе в слава като прочутия доктор Лайдъл Купър в един нов и хубав свят, той бе принуден да се крие в ролята на Адам Дженър.

В деня, преди да отлети за Бразилия, която не спазваше стриктно договорите за екстрадиция със Съединените щати, той реши да се върне замалко в дома си. Заради артритните болки при всяко движение бе заменил обикновената ключалка с електронна. Набра кода и влезе вътре, като затвори вратата зад себе си с лакът. От транспортната фирма бяха опаковали вещите, които искаше да задържи, а останалите щяха да бъдат продадени заедно с къщата.

Той прекоси фоайето и се отправи към кабинета си, за да погледне последните новини на лаптопа си. Тежката дървена врата се затвори зад него и той се извърна стреснато. Зад гърба му стоеше непознат мъж. Ако беше в нормалното си състояние, щеше да нареди на човека да се маха, но сега остана закован на мястото си и се вторачи тъпо в него.

— Доктор Дженър, нали? — попита непознатият.

— Да. Кой сте вие? Какво искате?

— Преди известно време ви платих много пари, за да помогнете на мой приятел.

— Вече се пенсионирах. Не работя. Моля ви, вървете си.

— И как се чувствате? — попита непознатият. — Организацията на „Отговорните“ е мъртва. Вие спечелихте. Сигурно сте много щастлив.

Купър не можа да се насили да отговори. Самоличностите му се сляха в съзнанието му. Не знаеше как се чувства, нито как да се държи.

— Знаете ли какво — упорито продължи мъжът. — Не мисля, че се радвате. Всъщност смятам, че агонизирате вътрешно, защото знам нещо, което би изненадало много хора.

Купър осъзна какво предстоеше и се отпусна тежко на канапето. Изкуствено подмладеното му лице пребледня.

— Дори да не ви бяха чули как се хвалите на Ковач на остров Еос, мисля, че накрая щях да се усетя. Вие бяхте единственият, който можеше да ни предаде в Рим. Смятахме, че „Отговорните“ са имплантирали чип в Кайл, но вече знаем истината. Той нямаше представа къде го водят и не е имал начин да предупреди Ковач.

След като истината излезе наяве, Купър седна по-изправено.

— Точно така — нагло потвърди той. — Аз се обадих и извиках Ковач в Рим, а после му съобщих хотела и номера на стаята. Вие ли стоите зад катастрофата на Еос?

Непознатият кимна.

— Да. Освен това открихме вируса на „Златно небе“ и още четиридесет и девет пътнически парахода. Контейнерите, които иззехме от пералните, се намират в специална лаборатория в Мериланд.

— Не разбирате ли, че светът е обречен? Можех да спася цялото човечество.

Мъжът се засмя.

— Знаете ли колко откачени са твърдели същото през последните сто-двеста години? Храната ни трябваше да свърши през осемдесетте години, а петролът — през деветдесетте. Населението трябваше да достигне десет милиарда до 2000 година. И всяко от тези пророчества се оказа грешно. По дяволите, някои хора дори искали да затворят американската служба за патенти през 1900 година, защото всичко, което можело да бъде изобретено, вече било изобретено. Ще споделя с вас една малка тайна: бъдещето е непредвидимо.

— Грешите. Знам какво предстои. Всеки с малко мозък в главата си може да го види. След петдесет години цивилизацията ще бъде пометена от гигантска вълна от насилие, когато държавите осъзнаят, че не могат да издържат народите си. Ще настъпи хаос в библейски мащаб.

— Странно е, че споменавате това — каза мъжът, като извади пистолет иззад гърба си. — Винаги съм одобрявал библейското правосъдие. Око за око и т.н.

— Не можеш да ме убиеш. Арестувай ме. Съди ме.

— И да ти предоставя сцена, откъдето да рецитираш смахнатите си идеи? Не мисля така.

— Моля те!

Оръжието изгърмя. Купър протегна ръка да докосне врата си, където усети, че нещо стърчи от тялото му, но болната му ръка не можа да го достигне.

Кабрило изчака няколко секунди приспивателното да се разлее по вените. Когато очите на възрастния мъж се затвориха и той се отпусна, Хуан вдигна радиостанцията си. След по-малко от минута голяма линейка паркира пред къщата, изскочиха двама санитари и извадиха носилка.

— Някакви проблеми? — попита Еди, като вкара носилката в кабинета с помощта на Франклин Линкълн.

— Не. Но след като си побъбрих с него, имам чувството, че се нуждая от душ. Виждал съм какви ли не откачалници, но този ги бие всичките.

Линк внимателно повдигна Купър от канапето и го положи на носилката. Веднага щом Кабрило намери паспорта му и еднопосочния билет до Рио де Жанейро, изскочиха от къщата. Една съседка бе изляза от дома си, за да провери какво става.