Корабът на чумата

— Значи Ковач ви е проследил до Рим с чипа, а Кайл го е завел до точното място.

— Това е единственото, което звучи логично.

— Просто разсъждавам, но какво ще кажеш за Дженър? Той може да ни е предал на „Отговорните“.

— Възможно е — съгласи се Еди. — Но според мен той ги мрази изключително силно. Освен това не видя как Ковач го халоса с пистолета си. Не, Дженър определено е на наша страна.

— Както ти казах, просто разсъждавам. — Знаеш ли, Хуан, те поеха страхотен риск, за да си върнат хлапето. Няма никаква логика, ако Кайл е просто обикновен член от най-долните нива.

— Значи е замесен по някакъв начин в онова, което планират.

— Или поне е чул прекалено много в имението — добави Еди.

— Отвлекли са го, за да са в пълна безопасност.

— Ако страдат от подобна параноя, със сигурност няма да допуснат Линда в онзи лагер.

— Аз вече отмених мисията й. Научихме, че Ковач е бил на борда на „Златна зора“ и най-вероятно той е извършил масовото убийство. Линда ще се занимава с Кевин Никсън, докато успее да се свърже с Дона Скай.

Еди се замисли за момент, после отговори:

— Прекарах с Ковач само една минута, преди да избягам, но мисля, че видях злото у него. Прилича на Борис Карлоф 10 , но с по-налудничави очи. А, тъкмо се сетих нещо. Ковач каза, че Северънс му е наредил изрично да не убива Дженър. Не схващам логиката, но защо биха оставили Дженър в хотела, а отвлекли Макс?

— Не знаят дали Кайл е говорил с баща си по време на отвличането.

— Не. Имам предвид защо просто не ги убиха и двамата? Имаха възможност, а и би ги улеснило.

10

Борис Карлоф — актьор, известен с ролята си на Франкенщайн. — Б.ред.

— По същата причина. Трябва да разберат дали Кайл е проговорил.

— На Макс му предстоят тежки моменти, нали?

— Да — меко каза Хуан. — Така е.

— Какво искаш да направя? — попита Еди след дълга пауза, в която и двамата обмисляха значението на последните думи.

— Качи се на „Орегон“ в Монако. Ти ще отговаряш за подслушваческата мисия.

— Все още ли възнамеряваш да отидеш във Филипините? — изненада се Еди.

— Налага се — мрачно отвърна Хуан. — Имаме нужда от козове срещу Северънс, ако искаме да си върнем Макс.

— Ще ти е нужен повече от един ден, за да стигнеш там. Господ знае дали ще откриеш нещо и дали подобно нещо въобще съществува. Наистина ли мислиш, че Макс може да издържи толкова дълго?

Следващите думи на Хуан бяха не само за успокоение на Еди, но и за негово собствено.

— Макс никога не говори за това, но той прекара шест месеца в пленнически лагер във Виетнам. Ужасите, които е преживял там, са невъобразими. Той ще издържи. Сигурен съм.

— Това е било преди четиридесет години, Хуан. Макс вече не е млад.

— Устояването на мъчения не е само благодарение на физическата сила. Важното е колко здрава е психиката ти. Мислиш ли, че Макс е изгубил нещо в това отношение? Сега е дори по-корав, отколкото беше тогава. А и знае, че ще направим всичко възможно да си го върнем.

— Как се е измъкнал от пленническия лагер? Спасили ли са го?

— Не. По време на принудително преместване на ново място той и двама приятели скочили върху пазачите. Убили четирима виетнамци с голи ръце и изчезнали в джунглата. Само Макс намерил пътя до американската военна база. Останалите двама все още се смятат за изчезнали при акция.

В ранни зори на следващата сутрин Хуан стоеше в пилотската кабина и наблюдаваше как слънцето огрява Монте Карло, кацнал на високите скали над топлото Средиземно море. Една от последните монархии в света, малката държавица Монако се управляваше от семейство Грималди в продължение на повече от седем века.

От дълги години Монако беше любимо място за развлечения на световния елит и пристанището му бе пълно с лъскави луксозни яхти, много от тях над тридесет метра дълги, няколко дори — по сто. Хуан забеляза „Матрьошка“, която трябваше да подслушват. Яхтата принадлежеше на руски търговец на оръжия на име Иван Кериков. Около пристанището се издигаха високи сгради с апартаменти, а по хълмовете — луксозни вили. Хуан знаеше, че недвижимите имоти тук са от най-скъпите в света. От мястото си не можеше да види прочутото казино, но имаше чудесни спомени от него.

Видя бърза моторница, която се понесе към кораба, пуснал котва на около миля от брега. Пристанищните власти вече бяха уведомени, че двигателят на кораба е повреден и екипажът очаква резервни части от Германия. Макар корабът да се намираше в териториалните води на Монако, управителят на пристанището бе отказал да се качи на борда, след като наблюдава известно време „Орегон“ с бинокъла си.

Моторницата съкрати разстоянието до кораба за нула време. Хуан слезе на главната палуба. Линк го чакаше със саковете им в ръце, скрил очи зад елегантни тъмни очила.

— Никак не ми се иска да тръгвам сега — повтори за пореден път бившият тюлен.

— Това е най-добрия начин да освободим Макс. Обадих се в офиса на Томас Северънс в Калифорния повече от десет пъти. Наговорих им безброй неща, без да споменавам кой съм и какво знам, но копелето упорито отказва да отговори на обажданията ми. Трябва да го принудим да го направи, а за целта се нуждаем от козове.

— Лангстън Овърхолт не е ли готов да помогне?

— Не и без доказателства. Говорих с него в продължение на цял час снощи. Проблемът е, че „Отговорните“ разполагат със страшно много пари, а това означава, че имат стабилни връзки във Вашингтон. Ланг няма да се задейства, ако не получи неопровержими доказателства, че Северънс подготвя нещо ужасно.

— Гадна работа.

— Така си е.

— Предлагам да забравим за Филипините и да отидем направо при източника. Да се заемем с Томас Северънс.

— Не мисли, че не съм се сетил за това. Ланг ме предупреди изрично да не посещаваме Северънс. А и двамата знаем, че ако ни пипнат да действаме в Съединените щати, никога вече няма да излезем от затвора.

— Значи няма да се оставяме да ни пипнат.

Хуан погледна приятеля си. Линк говореше съвсем сериозно.

— Ако се стигне дотам, ще се допитам до екипажа. Знаеше, че всички членове на Корпорацията биха рискували всичко за Хенли, дори и да знаеха, че никога вече няма да получат задачи от Овърхолт. Предпазливият ветеран от ЦРУ ги бе заплашил точно с това, ако Томас Северънс или жена му само предположат, че са поставени под наблюдение.

Луксозното водно такси спря до кораба. Макар и невероятно красива, моторницата не можеше да се сравни с момичето на руля, блондинка с огромно деколте и адски къса пола.