Мантри за здраве и дълголетие

Убедително е доказано, че сериозни негативни въздействия върху човешкия епигеном оказват пестицидите, тежките метали (кадмий, никел, цинк, олово, живак и др.) и радионуклидите, с които буквално е отровена земята ни. На фона на катастрофалните екологични промени на нашата планета, „плод” на научно-техническата революция, хоризонтите, които разкрива епигенетиката – удължаване на човешкия живот, преборване на най-страшните болести и чувствително подобрение на жизнения статус и интелектуалните възможности на човека, вдъхват изключителен оптимизъм за бъдещето на хомо сапиенс.

Дали наистина епигенетиката ще се окаже бленуваното предверие към райските порти предстои съвсем скоро да разберем.

Мелатонинът държи ключа към царството на Морфей

В човешкия организъм едновременно протичат милиони биохимични реакции, обединени в една обща стратегия – поддържане на неговите жизнени функции и репродуктивна способност. Управлението на тези реакции се осъществява от главния мозък – сървъра на човешкото тяло. Но как мозъкът поддържа връзка с тези реакции, със собствените органи, с околната среда? Как узнава кога да стартира едни реакции, а други да преустанови? С тази сложна задача са натоварени т.нар. сигнални молекули, които предоставят на мозъка нужната информация, в резултат на която той взема съответните управленски решения.

Едно от тези вещества е мелатонинът. Според професор Габриела Гоби – психиатър в университета МакГил (Канада), животът на човека е невъзможен без мелатонина. Неговото откритие е свързано с името на американския учен-дерматолог професор Аарон Лернер от Йейлския университет (САЩ). През 1953г. той публикува статия, посветена на тайнствена субстанция, предизвикваща изсветляване на кожата на жабите под действието на екстракт от пинеалната жлеза (епифизата) на кравите. След пет години упорит труд – през 1958г., екипът на професор Лернер успя да „залови” и идентифицира загадъчната субстанция, която получи интригуващото наименование мелатонин.

Първата част на това наименование – „мела”, произлиза от названието на пигментните вещества – т.нар. меланини, придаващи кафяв, тъмен или черен цвят при живите организми. Втората част – „тонин”, е свързана с изходното вещество – невротрансмитера серотонин, от което организмът синтезира мелатонина. От своя страна серотонинът, който изпълнява множество важни функции в човешкия организъм (регулира телесната температура, настроението, апетита, сексуалността, кръвосъсирването, агресивността и т.н.) се синтезира от есенциалната (която не може да се продуцира от човешкия организъм) аминокиселина триптофан. Интересът към мелатонина нарастна главоломно в края на миналия век, когато беше изяснена неговата регулаторна роля в човешкия организъм, нови щрихи към която се добавят и в наши дни.

Необичаен ажиотаж в научните среди и в публичното пространство предизвика книгата на Ръсел Райтер и Джо Робинсън „Мелатонинът – чудодейното природно лекарство за вашето тяло” (Melatonin:Your Body's Natural Wonder Drug). Не малка роля за това изигра и добре аранжираната медийна кампания, обслужваща фармацевтичната индустрия, която предвкусваше бъдещи сериозни печалби от тази загадъчна и многообещаваща субстанция. А междувременно учените изясниха, че синтезата на този удивителен хормон се осъществява в епифизата – шишарковидно тяло с размери от няколко милиметра, което е разположено между двете полукълба на главния мозък. До неотдавна епифизата се считаше за рудиментарен (закърнял) орган, подобно на апендикса.

С откритието на мелатонина беше поставено началото на задълбочено изследване на нейните функции в човешкото тяло, в което, както е известно, нищо не е случайно. В резултат епифизата се сдоби с престижното и тайнствено прозвище – трето око. По-късни изследвания показаха, че мелатонинът се синтезира още от ретината, епителните клетки и тези на костния мозък, както и от лимфоцитите. Това, което предизвика въпросния изключителен интерес към мелатонина, е неговата способност да регулира т.нар. циркадни ритми – биоритмите „сън-бодърстване”. Установено беше, че синтезата на мелатонина силно зависи от осветеността, като неговата максимална концентрация в кръвния ток се достига в интервала от 2 до 5 часа през нощта. За синтезата на мелатонин, освен аминокиселината триптофан, е нужно достатъчно количество въглехидрати, както и наличието на витамин В₆ и минерала калций. За съжаление мелатонинът не се складира в организма и той трябва постоянно да се синтезира в необходимото количество, да се внася с ежедневния рацион или под формата на хранителна добавка.

Лъжичка мед преди сън (още по-добре – в чашка топло мляко) определено ще подпомогне организма да синтезира този тъй важен хормон, който бързо ще ви отведе в приказното царство на Морфей. В посочения по-горе часови интервал концентрацията на мелатонин в кръвния ток е над 30 пъти по-висока, отколкото през деня.

Мелатонинът е този, който „припомня” на мозъка, че вече е достатъчно тъмно и е време за нощен отдих. Около една трета от своя живот ние прекарваме в сън. По време на спокойния и дълбок сън организмът възстановява своя жизнен потенциал – регенерира всички свои неактивни клетки, нормализира функциите на вътрешните си органи и системи, мускулите се отпускат, нервната система се разтоварва, а мозъкът успява да обработи постъпилата през деня информация.

Под действието на мелатонина по време на сън се понижава температурата на човешкото тяло, т.е. организмът преминава на икономичен енергиен режим. По безспорен начин е доказано, че синята светлина (от телевизора, компютърния екран, мобилния телефон или тази от различните индикаторни лампи и осветителни тела) препятства синтезата на мелатонин, което пречи на добрия сън. Напротив, експозицията на червена светлина преди сън има изключително благотворен ефект и горещо се препоръчва.

Многобройни наблюдения доказват изключително важната роля на съня за жизнения тонус на човешкия организъм. Не случайно широка популярност е получил изразът „Сънят е здраве”. Оказва се, че именно мелатонинът е този, който държи ключа към дълбокия и здравословен сън, след който се събуждаме бодри и преизпълнени с жизнена енергия. Задълбочените изследвания върху ролята на мелатонина изясниха, че той участва в редица други жизненоважни функции в човешкото тяло – регулира нивото на кръвното налягане и дейността на жлезите с вътрешна секреция, забавя процесите на стареене, повишава капацитета на имунната защита, участва активно в управлението на храносмилателния тракт, както в дейността на клетките на главния мозък, спомага за пълноценен сексуален живот и т.н.

Противостарителното действие на мелатонина е свързано с неговата способност да свързва активните форми на кислорода – свободните радикали. Той е най-мощният от познатите ендогенни терминатори на тези изключително опасни частици, предизвикващи стареенето на организма и редица паталогии. Основната роля, което му е отредена, е защита на носителите на наследствената информация в човешкия организъм – молекулите на дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК). Макар и в по-малка степен той участва и в защитата на протеините и липидите. Допълнителна щриха към това му действие е способността му да активира ензима глутатион пероксидаза – важен елемент от ендогенната антиоксидантна защита на организма. Редица изследвания през последните години показаха, че мелатонинът притежава антиканцерогенно и онкостатично действие. В частност, установено беше, че той е в състояние да потисне клетъчната пролиферация (рязкото увеличаване на броя на клетките), като действието му е съизмеримо с това на признатия цитотоксичен агент – алкалоида колхицин.

По категоричен начин е доказано, че мелатонинът забавя развитието на седем вида туморни клетки, в т.ч. тези на млечната жлеза и простатата. Множество изследвания свидетелстват, че този чудо-хормон притежава и антистресово действие, което се обуславя от способността му да въвежда ред в ендокринните системи на организма, чиято функция е нарушена в резултат на стреса. Съобщава се и за неговото антидепресивно действие, както и за способността му да противодейства на хиперактивността у децата.

Съществува информация, според която ежедневно необходимото на организма количество мелатонин съставлява 0,3мг. За съжаление с напредването на възрастта жизненият потенциал на човешкия организъм постепенно се понижава. В унисон с тази тенденция секрецията на мелатонин също отслабва. В резултат едно от най-честите оплаквания на хората с напреднала възраст е безсънието, отпадналостта и липса на свежест и бодрост.

Консумирането на протеини, съдържащи есенциалната аминокиселина триптофан, спомага за синтезата на важния нервотрансмитер серотонин, известен като „хормон на щастието”, част от който организмът превръща в мелатонин. Богати източници на триптофан са червеният хайвер (960mg/100g), черният хайвер (910mg/100g), фъстъците (750mg/100g), бадемите (630mg/100g), кашуто (600mg/100g), соята (600mg/100g), топеното сирене (500 mg/100g), халвата (360mg/100g), заешкото и пуешкото месо (330mg/100g), калмарите (320mg/100g), скумрията (300mg/100g), грахът и фасулът (260mg/100g), телешкото месо (250mg/100g), сьомгата (220mg/100g), свинското месо (190mg/100g) и т.н. Редица храни съдържат в готов вид ценния хормон. Това са вишнята (1350ng/100g), орехите (270 ng/100g), царевицата (188ng/100g), оризът (150ng/100g), джинджифилът (142ng/100g), фъстъците (117ng/100g), овесените ядки (79ng/100g), доматите (54ng/100g), броколито (27ng/100g) и т.н. (Един нанограм (ng) съставлява 10–⁹g. ).