Мерак

— Ама чакай! — вика пълномощникът. — Ти чуваш ли се какви ги дрънкаш? Коч в читалището, дето се провеждат културните мероприятия! На това отгоре — с овца!

Викам на пълномощника:

— Ами това не е ли култура бе, другарю, да умеят хората да се обичат? Я виж колко се развеждат!

Взе да се чеше пълномощникът по главата, по врата, сетне по краката.

— Само едно — казва — не разбирам: защо си се хванал тъкмо ти с тая овнешка история? Я ми кажи.

— Мъчно ми е, другарю пълномощник, че нашите хора в галенето са бетер от хайваните! Ето защо! Историята не е овнешка, а е от човешка по-човешка!

Замисли се пълномощникът. Мисли, мисли и накрая се реши.

— Добре, ща организираме курс, но все как. — в читалището не! Нека си бъде горе, в кошарите, там ще намерим начин да закараме мъжете, но да бъде за мероприятие някакво, да речем, „реконструкция на овчата порода” или нещо подобно — може дори само „реконструкция”. И ще внимаваш да не ни подушат, инак — стане ли на въпрос — нито съм те чувал, нито съм те виждал! Ясно?

— Ясно — казвам.

— Действай!

... Сега действам.

Меракът ми е да преминат един ден всичките мъже край мене и да ги видя накичени със здравец — като Юмера.

Тогава и греховете ми ще се простят, и сърцето ми ще се отпусне…