Мисията на посланика

Все пак това се бе случвало в миналото, когато Тагин — Лудият ученик, я беше овладял и едва не бе унищожил Гилдията. Тогава магьосниците бяха решили, че трябва да забранят напълно черната магия, за да попречат на нови злоупотреби със силата.

За нещастие това бе оставило Гилдията и Обединените земи уязвими за нападения.

Настоящата реши да позволи само на двама магьосници да овладеят черната магия. Те трябваше да се наблюдават взаимно за всякакви прояви на нечисти амбиции. Прислужниците им биваха разпитвани редовно и периодично съзнанията им се преравяха за някакви признаци, че магьосниците, на които служат, увеличават енергията си.

Сония нямаше друг избор, освен да приеме това положение. Нямаше начин наученото за черната магия да бъде изтрито от ума й. Тя се запозна с неколцина от кандидатите за нейни пазачи и Висшите магове поискаха мнението й. Сония нито хареса, нито намрази Калън, когото дотогава не беше срещала, защото преди нашествието той бе заемал поста Посланик на Гилдията в Лан. Но Висшите магове откриха в него нещо, което им допадна и тя скоро разбра, че това е пълното му и непоколебимо посвещаване при следването на определената задача.

За нещастие неговата цел сега бе тя. Макар никога да не се държеше грубо, той я наблюдаваше непоколебимо и неуморно. Сигурно щеше да се почувства поласкана, ако не беше толкова дразнещо — и абсолютно ненужно. „Това беше добро решение. Когато вече няма да ме има, някой ще трябва да ме замести. Да се надяваме, че изборът на Гилдията ще е мъдър, а ако не е — може би предпазливостта на Калън ще я спаси“.

Сония внимателно наблюдаваше приближаващия се Калън. Той отвърна на погледа й с безизразно лице. Тя не изпълняваше задълженията си да го наблюдава толкова ревностно, колкото той. Никак не беше лесно, при положение, че имаше син, когото да отглежда и болници, които да управлява. Но всеки път, когато се намираше близо до Калън, тя създаваше впечатлението, че внимателно го наблюдава, с надеждата, че това ще успокои групата от магьосници, според които той също се нуждаеше от шпионаж, като някогашната изгнаница от копторите, твърде рано получила важния пост, който едва ли заслужаваше.

Гласовете наоколо утихнаха и това отново привлече вниманието й към Разпоредителя Оусън.

— Директорът на учениците е в Елийн и съветниците на краля също няма да присъстват — обяви той. — И тъй като всички останали са тук, по-добре да започваме.

Той влезе в Заседателната зала и се запъти към мястото си, следван от Висшите магове. Креслата им бяха разположени амфитеатрално в дъното на залата, като най-отгоре се намираха местата на онези с най-високо положение.

Сония се изкачи до креслото си, което се намираше до мястото на Върховния повелител Болкан и се загледа към вратата в другия край, през която започнаха да влизат магьосниците. Две малки групи се събраха от двете страни на площадката пред Висшите магове. В едната бяха магьосниците, подали молбата, а в другата — техните опоненти. Останалите магове насядаха в креслата си.

Щом всички се настаниха, Оусън даде начало на Изслушването.

— Призовавам лорд Пендъл — водач на просителите — да изложи същността на молбата.

Привлекателен млад мъж, чийто баща притежаваше голяма фабрика за обработка на метали, пристъпи напред.

— Когато преди двайсет години на мъжете и жените от нисшите съсловия в Имардин бе позволено да влизат в Гилдията, бяха утвърдени много мъдри и практични правила — започна Пендъл, четейки от лист хартия, който стискаше в ръка. — Но тази неочаквана и необходима промяна в законите на Гилдията включваше и някои точки, които с времето се оказаха излишни.

Гласът на младия мъж звучеше силно и ясно, и Сония кимна одобрително. Просителите си бяха избрали добър говорител.

— Едно от тези правила гласи, че учениците и магьосниците не трябва да общуват с престъпници и хора с лоша репутация — продължи Пендъл. — Въпреки случаите, в които ученици бяха заслужено прогонени от Гилдията заради връзки със съмнителни личности или клики от града, много по-често се е случвало прилагането на тези правила да води до несправедливи присъди. Случаите от последните години доказаха, че общото разбиране на термина „лоша репутация“ включва всички с нисш произход. Това несправедливо разделяше бащи и майки от децата им, което причини ненужни мъка и възмущение — Пендъл замълча и огледа залата. — Този закон заклеймява Гилдията като лицемерна институция, тъй като нито един от магьосниците с висш произход не е бил наказван за неговото нарушаване, въпреки че те често посещават комарджийниците, казанджийниците и бордеите.

Той погледна към Висшите магове и се усмихна нервно.

— Въпреки това ние не настояваме магьосниците и учениците от висшите съсловия да бъдат ограничавани и наблюдавани по-строго. Просто молим съществуващият закон да бъде отменен, за да могат онези от нас, които произхождат от нисшите съсловия, да посещават безнаказано семействата и приятелите си — той се поклони. — Благодаря ви, че изслушахте молбата ни.

Оусън кимна, след което се обърна към другата малка група магьосници.

— Призовавам лорд Регин, говорител на опонентите.

Когато мъжът пристъпи напред, Сония почувства как в нея се надига старата неприязън. Заедно с това я връхлетяха и спомените за тормоза, възпрепятстването на заниманията й в училище, клеветите, че е крадла, след като в чантата й бе открит чужд химикал и за злобните слухове, че отношенията между нея и Ротан въобще не отговарят на тези между ученичка и наставник.

Тези спомени породиха у нея гняв, но се възродиха още спомени, които дори сега я караха да потръпва. Спомени за преследване по коридорите на Университета, за това как бе притисната до стената от група ученици, които я измъчваха и унижаваха, и я бяха оставили магически и физически изтощена.

Водачът на тази група, който бе планирал всичко в ранните й ученически години, бе Регин. Дори след като го беше предизвикала и победила в честен двубой на Арената, (макар че той бе рискувал смело живота си по време на ичанското нашествие и й се беше извинил за всичко, което й бе причинил) тя не можеше да го гледа, без да почувства ехото от унижението и страха, който някога бе изпитвала. И всички тези емоции я изпълваха с гняв и неприязън.

„Трябва да го преодолея — помисли си тя. — Но не съм сигурна дали ще успея. Както и не съм сигурна дали някога ще престана да изпитвам самодоволство всеки път, когато някой магьосник от Домовете бъде представен, без да се обявява семейното му име и титла.“

Когато в Гилдията започнаха да приемат кандидати и извън Домовете, бе решено по време на различните церемонии да не се споменават Семействата и Домовете. От магьосниците се очакваше да жертват живота си за Обединените земи, затова всички трябваше да бъдат еднакво уважавани. Тъй като имардинците, които бяха родени извън Домовете, нямаха семейни имена, скоро този навик бе напълно изоставен.

Дори Регин да се чувстваше засегнат от пропускането на семейството и Дома му, той не го показа по никакъв начин. Нито пък се притесни от вниманието на всички. Дори изглеждаше леко отегчен. Той не носеше никакви записки, а просто огледа стаята и заговори.

— Преди да се замислим дали този закон трябва да бъде променян или премахван, трябва да се запитаме защо изобщо беше създаден. Не за да попречи на добрите хора да посещават семействата си, нито дори да проваля безобидните вечерни развлечения, а за да възпрепятства магьосниците от всякакъв произход да бъдат въвличани в разни престъпни действия. Този закон е както спирачка, така и ръководен принцип за поведение. Ако го премахнем, ще изгубим ценната за магьосниците мотивация да се противопоставят на онези, които искат да ги изкушат или подкупят.