Мисията на посланика

Сония замълча, докато обмисляше чутото.

— Кога е бил отвлечен Лоркин?

— Преди три нощи.

Сърцето на Сония спря.

— Три нощи! Защо не ми е било съобщено веднага!

— Съобщихме ви веднага — Оусън се усмихна накриво. — Когато се опитах да внуша на новия посланик, че трябва да се свързва с мен само в най-краен случай, той е приел думите ми твърде насериозно. Очаквал е да намери Лоркин бързо и едва тази вечер ми съобщи за случилото се.

— Ще го убия — промърмори тя, докато крачеше напред-назад из стаята. — Ако тази жена е черна магьосница? А те имат ли други там? Как ще я принуди Денил да върне Лоркин?

— Помага му представител на сачаканския крал.

— Ами ако тя не иска да бъде намерена? Кой знае какво би направила, за да оцелее? Да заплаши, че ще убие Лоркин? — Сония спря, останала без дъх. Тя почувства, че дробовете й не изтласкват толкова въздух, колкото си поема. Главата й се завъртя. Сграбчи облегалката на стола и се застави да диша бавно. Когато съзнанието й се проясни, тя се обърна към Оусън. — Трябва да отида там. Искам да съм там, когато го намерят!

Досега Оусън я бе гледал открито, със съчувствие. Сега изведнъж се затвори в себе си и лицето му се вкамени.

— Знаете, че не можете да го направите — каза той.

Сония го погледна с присвити очи, усещайки яростта, която се зараждаше в нея.

— Кой ще се осмели да ме спре?

— Гилдията трябва да разполага непрекъснато с двама черни магьосници — напомни й той. — Кралят никога няма да ви позволи да напуснете Имардин, камо ли Киралия.

— Това е моят син! — изкрещя тя.

— Освен това на сачаканския крал може да не му хареса, че сме ви изпратили — или че сме ви позволили да влезете в страната му. Тази политически опасна ситуация може да се влоши още повече, ако го приеме като намек, че хората му не могат сами да се справят.

— А ако наистина не мо…

— Лоркин не е глупак, Сония — прекъсна я тихо Ротан. — Както и Денил.

Тя го погледна, опитвайки се да потисне болката и гнева от това, че той се изправя срещу нея. „Но ако Ротан наистина смята, че не трябва да отивам…“

— Според мен Лоркин не би тръгнал с тази жена, ако не е имал добра причина да го направи.

— А ако всъщност е нямал избор? — възрази тя.

— Тогава ще трябва да се доверим на Денил. Знаеш, че той щеше да ни съобщи веднага, ако ситуацията е твърде сериозна. Ако Лоркин е заложник, то ти няма да можеш да направиш за него нищо повече от Денил. Той има опит в преговорите. Разполага с помощта на сачаканците — гласът му стана по-груб. — Ако се намесиш, ще влошиш положението, и то не само за Лоркин, а и за Киралия и Сачака.

Тя изведнъж се почувства слаба и изцедена. Безпомощна. „Каква полза от всичката ми сила, щом не мога да я използвам, за да спася собствения си син?“

„А може би той няма нужда да бъде спасяван?“ — обади се слабичко гласче някъде в съзнанието й.

Оусън въздъхна.

— Опасявам се, че трябва да ви забраня да отпътувате за Сачака, Черна магьоснице Сония. Както и да говорите за това с други хора освен самия мен, краля, Върховния повелител Болкан и лорд Ротан.

— Дори и със семейството на Акарин?

Той поклати глава.

— Дори с тях. Като майка на Лоркин вие имате правото да научите какво се е случило и аз ще ви информирам периодично за развитието на ситуацията. Довечера с Върховния повелител Болкан ще обсъдим начините, по които бихме могли да помогнем на лорд Денил, включително евентуалното изпращане на човек в Сачака. Ако вземем решение, ще ви съобщя подробностите.

„Постарай се да го направиш“ — помисли си Сония.

— Очаквам от вас редовно да ме информирате за развитието — рече твърдо тя.

Той я изгледа замислено.

— Лека нощ, Черна магьоснице Сония.

Тя го изпрати до вратата и я отвори с магия. Преди да излезе в коридора, той й кимна учтиво. След това си тръгна и Сония затвори вратата под звука на бързо отдалечаващите се стъпки.

След това се обърна към Ротан.

— Заминавам — каза му тя и отиде в спалнята. Върху шкафа с дрехи лежеше малък куфар. Издигна го с магия и бавно го спусна на пода.

— Втори път няма да те приемат обратно — обади се Ротан, който стоеше на прага.

Тя отиде до шкафа и го отвори. Беше пълен с черни мантии.

— Не ме интересува. Ще намеря Лоркин и двамата ще тръгнем на пътешествие. Загубата е тяхна, не моя.

— Нямам предвид Гилдията, а страната. Обединените земи.

— Знам. Но освен тях има и други държави, нали знаеш.

— Да. Но докато Гилдията може да обучи друг черен магьосник, който да те замести, ти няма да можеш да намериш заместител на Гилдията. Теб може и да не те интересува, но задавала ли си си въпроса как ще го приеме Лоркин?

Тя продължаваше да гледа мантиите. Те не бяха подходящото облекло за магьосник, който възнамерява да отхвърли оковите на Гилдията. Сония не беше сигурна как би трябвало да се облече разбунтуваният магьосник, който бяга от страната, знаеше само, че мантиите със сигурност не са подходящото облекло. Но не разполагаше с други дрехи.

„Не мога да повярвам, че в този момент се тревожа за най-подходящото облекло!“

— Трябва да намериш отстъпничката, Сония.

— Регин може да я намери.

— Сери не му вярва.

— Не го обвинявам — промърмори тя. — Сери ще трябва да се примири.

Ротан въздъхна.

— Сония! — гласът му прозвуча по бащински твърдо.

Тя скръсти ръце и се втренчи в него с най-страшния си поглед, който казваше „не ми се меси, аз съм се сблъсквала с много по-страшни ситуации от теб и съм печелила“ и който караше учениците да се вцепеняват, а магьосниците да преглъщат нервно.

И, както винаги, Ротан не се впечатли.

— Знаеш, че не можеш да отидеш — каза й той. — Знаеш, че е по-вероятно да влошиш положението на Лоркин и че след като всичко приключи, той ще има нужда да се върне в сигурната, безопасна Гилдия — където е и майка му.

Без да сваля очи от лицето му, тя изруга.

— Защо трябва винаги да си прав, Ротан?

Той сви рамене.

— Аз съм по-възрастен и по-умен от теб. А сега двамата трябва да седнем и да измислим някой по-прикрит и не чак толкова унищожителен план. Като за начало ти предлагам да изпратиш някой в Сачака, който да действа от твое име.

Той се усмихна.

— Имам няколко предложения. Нека да поседнем и ще ти ги кажа.

Глава 21 Всяка помощ е добре дошла