Мисията на посланика

— Аний… — започна Сери.

— Признай си, че имаш нужда. Гол остарява, става по-бавен. Имаш нужда от някой по-млад. Някой, на когото можеш да вярваш като на него.

Давенето на Гол премина в ломотене.

— Младостта и доверието не са единственото в един телохранител — посочи Сери.

Тя се усмихна и скръсти ръце.

— Мислиш, че не мога да се бия? Мога. Дори съм се обучавала. Мога да ти покажа.

Сери преглътна скептичната забележка, която се канеше да подхвърли. „Тя ми е дъщеря. От години не сме говорили толкова много. Няма да спечеля нищо, ако я прогоня. Освен това… тя може и да е наследила част от талантите ми“.

— Добре де — каза той. — Какво ще кажеш да ми покажеш колко стар и бавен е Гол?

Сери едва не се изсмя на глас, когато видя физиономията на телохранителя си. Нараненото му и смаяно изражение бързо се смени с предпазливост, когато Аний се обърна към него и се приведе. В едната й ръка проблесна метал. Сери не беше видял кога е извадила ножа си. Забеляза начина, по който го държеше и кимна одобрително.

„Това ще бъде интересно“.

— Не го убивай наистина — каза й той.

Гол се беше съвзел от изненадата и се приближаваше към Аний с предпазливите, добре балансирани стъпки, които Сери познаваше толкова добре. Той бавно извади ножа си. Едрият мъж може и да не беше от най-бързите в краката, но бе стабилен като стена и знаеше как да използва теглото и слабостите на съперника си. Или съперничката.

Аний също се приближаваше, но Сери забеляза с удоволствие, че момичето не бърза. Тя обаче бе тръгнала да заобикаля Гол, което не беше добре. Един телохранител трябва да стои между нападателя и човека, когото би трябвало да защитава. „Ще трябва да я науча на това“.

Сери се усети какво мисли и се намръщи.

„Трябва ли? Ако изобщо я задържа край себе си, камо ли да я поставя в позиция, в която със сигурност ще бъде нападната. По-добре да й дам пари и да я отпратя“.

Но Сери някак си усещаше, че тя въобще няма да остане доволна. Независимо дали щеше да я остави при себе си или да я отпрати, тя ще иска да направи нещо. „Освен това няма къде да се скрие. Как да я отпратя?“

Момичето беше упорито. Ако я върнеше обратно в града — особено ако й даде пари — тя ще си намери място, където да се скрие. „Или ще реши, че й е омръзнало да се покрива и ще зареже всякаква предпазливост“.

Бързо движение привлече вниманието му към битката. Аний беше нападнала Гол. Отново с движение, което не бе най-доброто за телохранител. Гол отби чисто ножа й и използва засилката й да я прихване и със завъртане да я просне на пода. Тя възкликна от възмущение и болка, докато той изви ръката й зад гърба и притисна лицето й в прахта.

Сери се приближи до тях, измъкна ножа от ръката й и отстъпи назад.

— Пусни я да стане.

Гол я освободи и отстъпи назад. Срещна погледна на Сери и кимна.

— Бърза е, но има някои лоши навици. Ще трябва да я обучим наново.

Сери се намръщи. „Той вече е решил, че ще я задържа“.

Аний се изправи, погледна с присвити очи Гол, но не каза нищо.

Стрелна с поглед Сери и отново наведе поглед към пода.

— Ще се науча — каза тя.

— Много ще имаш за учене — отвърна Сери.

— Значи ще ме вземеш за телохранител?

Той се поколеба, преди да отговори.

— Ще си помисля, щом се обучиш както трябва и ако реша, че си достатъчно добра. И в двата случая вече работиш за мен, а това означава, че трябва да правиш каквото ти казвам. Без да спориш. Ще изпълняваш заповедите ми, дори да нямат смисъл.

Тя кимна.

— Ясно.

Той се приближи до нея и й върна ножа.

— И Гол не е стар. Горе-долу колкото мен е.

Аний повдигна вежди.

— И ако според теб това означава, че не е стар, значи наистина имаш нужда от нов телохранител.

Глава 23 Нови помощници

След като си тръгна и последният пациент — жена, която безуспешно се опитваше да откаже роета — лечителката Никея влезе в стаята за прегледи. Сония беше изцелила жената, но това не сложи край на копнежа й по опиата.

— Трябва да ви кажа нещо — рече Никея.

— Така ли? — Сония вдигна глава от записките си. — И какво е то?

— Нещо — отвърна Никея. Тя се усмихна и очите й се ококориха многозначително.

Сърцето на Сония някак си успя да подскочи и веднага след това да се свие. Ако Сери просто беше изпратил съобщение, Никея щеше да й го предаде. Многозначителният поглед означаваше, че е пристигнало нещо повече от съобщение и Сония заподозря, че „нещото“ е самият Сери.

Той знаеше, че тя не обича да идва при нея в болницата. Значи имаше сериозна причина да го направи.

Тя се надигна от стола, излезе от стаята и последва Никея по коридора. Двете влязоха в онази част от болницата, която не бе отворена за пациентите. В коридора стояха двама лечители, които разговаряха шепнешком, доближили главите си. Те гледаха към вратата на склада, но при появата на Сония веднага се обърнаха към нея.

— Черна магьоснице Сония — промърмориха те и бързо се отдалечиха.

Никея поведе Сония към вратата, която беше предизвикала такъв интерес и я отвори. На ниската стълба между рафтовете, пълни с бинтове и други болнични запаси, седеше познатата фигура. Той се изправи. Сония въздъхна, влезе вътре и затвори вратата зад гърба си.

— Сери — каза тя. — Добри новини или лоши?

Той се усмихна накриво.

— Добре съм, благодаря, че попита. А ти как си?

Тя скръсти ръце.

— Чудесно.

— Изглеждаш ми малко раздразнена.

— Посред нощ е, а незнайно защо имаме толкова пациенти, колкото идват през деня, опитите ми да изцеля пристрастяването към роета са безуспешни, в града броди магьосник-отстъпник и вместо да кажа на Гилдията за него, аз рискувам и малкото свобода, с която разполагам, като работя с Крадец, който настоява да се срещаме на обществени места, а синът ми все още е изгубен някъде в Сачака. И очакваш да съм в добро настроение?

Сери се намръщи.

— Може би не трябва. Значи… още няма новини от Лоркин?

— Не — тя отново въздъхна. — Сери, знам, че не би дошъл тук, без да имаш добра причина за това. Просто не очаквай от мен да го приемам спокойно. Какви новини ми носиш?

Той седна отново.

— Какво ще кажеш още един Крадец да ни помогне в търсенето на отстъпничката?

Сония го погледна изненадано.

— Познавам ли го?

— Едва ли. Той е един от новите. Наследникът на Фарин. Казва се Скелин.

— Сигурно предлага доста неща, щом си го приел.

Сери кимна.

— Така е. Той е един от най-могъщите Крадци в града. Интересува се особено силно от Ловеца на Крадци. Преди известно време ме помоли да го държа в течение, ако открия нещо. Той знае, че отстъпничката може да не е Ловеца, но смята, че си заслужава да я проследим.

— Той какво получава от това?

Сери се усмихна.

— Иска да се срещнете. Като че ли Фарин му е разказал разни истории и той копнее да се срещне с легендата.