Неоспоримо доказателство

— Твоята кауза, адвокате, е да ме отървеш.

— Е, можеш поне да уважиш чувствата ми — отвърна Харди. — Кажи ми веднъж завинаги. Ти ли уби Оуен Неш или не?

Фаулър поклати глава.

— Не — заяви той.

— Харди — адвокат — каза Глицки. — Как можеш да го направиш?

— Пулиъс казва, че не мога.

Бяха в „Лу“, където специалитетът за обяд бяха лютиво кисели агнешки ребърца с кускус. Харди осведомяваше Ейб относно виждането на Пулиъс за конфликта на интереси.

— Може и да е права, Диз, въпреки че не съм особено очарован от нея тази седмица.

Ейб разбираше, че каквото и разследване да се бе провело, беше станало зад гърба му. Елементарното уважение изискваше поне да бъде информиран за направените разкрития. Но Пулиъс го бе заобиколила и Глицки беше бесен. Той отчупи края на ребърцето и започна да го гризе замислено.

— Мислиш ли, че го е направил?

Харди си пийна малко вода. Беше престанал да яде, защото дъвченето му причиняваше болка.

— Бих искал да видя с какво разполагат.

— Не отрича ли?

Харди махна с ръка.

— О, отрече. До известна степен.

— До известна степен ли? Направи ми една услуга — помоли Ейб — ако разбереш, че го е направил, не го измъквай.

Харди размаха лютиво-киселото ребро. Освен това мазно и изстинало.

— Знаеш ли защо кучетата си лижат сами топките, Ейб?

— Защо?

— Защото могат.

Ейб поклати глава.

— Щом искаш да си като кучетата, прав ти път.

— Просто казвам, че това е професионалният подход — Харди се опита да повдигне рамене, но отново го заболя. — Заради твоето душевно спокойствие и заради моето собствено, няма да поема защитата, ако съществуват изобличаващи доказателства. Именно това ме тревожи. Сигурно имат нещо. Това не е просто административна вендета — съдят Анди Фаулър за убийство, а той твърди, че изобщо не познавал човека, никога не се бил приближавал до яхтата, не бил виждал Мей от четири или пет месеца.

Глицки осмука агнешкия кокал.

— И аз това открих. Но явно някой друг е открил нещо друго.

Харди вдигна ръце към лицето си, плъзна пръсти встрани и разтри слепоочията си. Знаеше, че ако Анди Фаулър му бе казал, че той е убил Оуен Неш, съвестта му нямаше да му позволи да поеме делото, дори и за да натрие носовете на Пулиъс и Лок, дори и разследването да не беше съвсем наред.

Но, както Глицки каза, явно бяха открили нещо важно, уличаващо Анди.

Което не означаваше, че е виновен. Той твърдеше, че не е. Което не означаваше, че не е. Добре, нали затова си имаше процес и съдебни заседатели.

От „Лу“ се бе върнал обратно при колата си, но после реши, че с главоболие или не, има още работа да върши. Стигна до сградата, където се помещаваше „Кроникъл“ към един и се опъна на скърцащото черно кожено канапе до бюрото на Джеф Елиът. Никой не го закачи в продължение на почти два часа. Елиът го разтърси, за да се събуди.

— Какво ти се е случило? — попита той.

— Задължен си ми — отвърна Харди. Той описа на Джеф как бе загубил работата си, недоразумението със съдия Фаулър и Джейн, всички останали действителни и въображаеми последствия, които можа да измисли и да припише на материала на Джеф за гаранцията на Мей Шин, като накрая стигна и до снощното напиване и боя, който беше изял.

В основни линии, Харди каза на Джеф, че неговата статия бе съсипала живота му през последните три или четири месеца.

— Добре — отвърна Елиът, — значи съм ти задължен. Съжалявам за проблемите ти, но в статията изобщо не се споменаваше името ти.

Не си заслужаваше да спори затова. Харди подкара направо.

— Може да имам нужда от известна помощ в разследването за в бъдеще.

Джеф се наведе напред от бюрото си и тихо отвърна:

— Работя тук. Не мога да правя подобно нещо.

— След като аз мога да ти снасям информация, защо и ти да не можеш? Плюс, намериш ли нещо за мен, ти пък получаваш материала. Има нещо гнило. Вероятно мога да ти посоча следа, която си пропуснал и която да е от полза и за двама ни.

— Трябва да пазя източниците си — отвърна Джеф.

— Естествено.

Джеф още размишляваше по въпроса, но Харди беше уверен, че го е спечелил. Чудесен обрат, помисли си той — обикновено информаторът отиваше при репортера. Сега той — ако се наложеше — щеше да си има частен детектив с идеално прикритие. Хареса му мисълта Пулиъс да снася на Джеф, който на свой ред да го държи в течение.

— Е, добре ли си поговорихте с Джейн? — попита Харди.

— Знаеш ли, че тя е познавала Оуен Неш?

Харди седеше на канапето до бюрото на Джеф, пиеше хладко кафе от пластмасова чаша. Опита се да запази гласа си спокоен.

— Какво?

— Джейн, дъщерята на съдията. — Репортерът продължаваше да си чатка на компютъра. — Бившата ти жена, нали така?

— Познавала е Оуен Неш ли?

— Да. Секунда само — довърши онова, върху което работеше, после се завъртя на стола си. — Добре ли си?

Харди се бе облегнал на канапето, с ръка на главата си.

— Откъде е познавала Оуен Неш?

— От Хонконг, миналата година. Била там във връзка с някакво ревю. Просто светско събиране, коктейл за американците, живеещи в чужбина. Колко е малък светът, нали?

Спомняше си пътуването на Джейн до Хонконг. Беше преди да се съберат с Франи или по-точно, беше по времето, когато двама с Франи се бяха намерили.

Когато Джейн бе заминала за Хонконг, двамата с Харди бяха — повече или по-малко заедно, опитваха се да се съберат отново след развода и осемте години истинска раздяла, през която се бяха виждали единствено случайно, тъй като Сан Франциско беше сравнително малък град.

Докато била там, докато Дизмъс и Франи се влюбвали, Джейн беше признала пред Харди, че и самата тя бе имала собствена малка авантюра. Харди добре познаваше Джейн, а вече знаеше и това-онова за Оуен Неш. Джейн беше точно на възрастта на Мей. И двамата с Неш обичаха тръпката. И двамата се отдаваха на спонтанни пориви.

Но Хонконг беше пренаселено място. Нямаше причина да смята, че като се е запознала с Оуен Неш, Джейн непременно е преспала с него. Но също така нямаше причина да смята, че не може и да го е направила.