Нищо друго освен истината

Фримън му прошепна:

— Всички играчи ли са налице?

— С изключение на един.

— Кой е той?

— Джим Пиърс — отвърна Харди. — От „Калоко“.

— Мислиш ли, че ще се появи?

По лицето на Харди се изписа непоколебимост.

— За него така ще е най-добре.

Когато Брон се върна и зае съдийското място, само един човек стоеше прав. Шарън Прат се намираше на пътеката в средата на галерията.

— Госпожо областен прокурор, добро утро — напевно проточи Брон. — Имате ли работа в този съд?

— Да, ваша светлост. Разрешете да приближа.

— Господин Харди има назначено изслушване. Аз…

— Разрешете да приближа, за да обсъдим това изслушване, ваша светлост.

Брон се намръщи, че я прекъсват.

— Добре. Господин Харди?

Харди знаеше точно накъде вървят нещата. След извършените от него основни проучвания, с които се надяваше да предразположи Брон към изгодно постановление, той бе взел голяма преднина, връчвайки призовки на Прат и Рандъл. Всъщност имаше такава преднина, че трябваше да положи усилия, за да сдържи смеха си.

Изправи се.

— Не възразявам, ваша светлост, но предполагам, че клиентката ми се намира в стаята за задържани зад нашия пристав и се питам дали съдът ще започне разглеждането на делото и ще й позволи да влезе сега в съдебната зала, преди успоредно да разгледаме молбата на госпожа Прат.

Франи бе облечена с шити по поръчка светлокафяви панталони и тъмнокафяв пуловер с шпиц деколте. Тъмнозеленото малахитово колие и съответните обици към него подчертаваха красивия цвят на очите й. Бе опънала назад червената си коса, прибрала я бе на тила и я бе оставила да падне до средата на гърба й.

Когато приставът отвори вратата към стаята за задържани, тя пристъпи напред и отправи на Харди нервна, объркана усмивка, а после се остави приставът да я отведе при банката на защитата и седна до него. Той я целуна по бузата.

— Обичам те. Не се тревожи. Всичко ще се нареди.

След това стана и се запъти към съдийската маса.

Скот Рандъл се промъкна в съдебната процедура, образно казано, под шлейфа на Прат и двамата с нея застанаха пред съдийската маса заедно с Харди и Фримън. Рандъл пое разговора — страстно и убедително, както винаги, — а Харди се задоволи да го остави да затъне толкова дълбоко, колкото му се иска. Обикновено на никого не се разрешаваше да обсъжда вътрешните дела на разширения състав от съдебни заседатели, но днес Рандъл бе принуден да свали картите си на масата, за да оправдае продължаването на обвинението за незачитане, отправено срещу Франи.

— Разширеният състав заседава в момента в същата тази сграда, ваша светлост, и разглежда уликите, свързани със смъртта на Брий Бомонт, както и на двамата полицаи, включени в разследването на убийството й.

— На двамата полицаи ли? — Брон, естествено, бе чула за смъртта на сержантите Грифин и Канета, но новината за връзката им с това дело очевидно я изненада.

— Да, ваша светлост. Щатът смята, че три са убийствата, свързани с делото на Брий Бомонт, което в момента се разглежда от съдебните заседатели. Тъй като отдел „Убийства“, оглавяван от лейтенант Глицки, систематично отказва да разкрие уликите, отнасящи се…

— Ваша светлост — кротко се намеси Харди, — единствената цел на това изслушване е да анулира обвинението в незачитане, повдигнато срещу клиентката ми. В тази процедура нямат място действията на отдел „Убийства“, свързани с други аспекти на случая.

Но Рандъл не прие възражението му.

— Моите почитания, ваша светлост, но нищо от делото не подлежи на разглеждане от този съд. Единствено разширеният състав е в правото си да решава. Дори не би следвало да го подлагаме на обсъждане извън залата му за заседания.

Харди с радост забеляза издайнически блясък в очите на Брон.

— Ако искате да задържите някого в затвора, господин Рандъл, ще ви се наложи да ми дадете по-добро основание от голословните ви твърдения.

— При цялото ми уважение, ваша светлост, няма нужда от други основания, освен отказа на свидетелката да отговори на изключително съществен въпрос.

Фримън, застанал до Харди, го сръга с лакът и хвърли бърз, признателен поглед на отдавнашния си съдружник. Бяха разигравали Рандъл, докато го докарат дотук, и в момента той просто действаше в тяхна полза, подценявайки правомощията на съдия Брон, и тя със сигурност щеше да се обиди.

Така и стана. Тя впи пламнал поглед в младия обвинител.

— Аз решавам кои въпроси и кои дела ще се разглеждат от моя съд, господин Рандъл. Разбирате ли?

Прат сметна за необходимо да се намеси.

— Ваша светлост, може би да минем в тяхната зала?

Съдията насочи гнева си към областната прокурорка.

— Току-що започнах заседанието си тук, госпожо Прат.

— Сниши глас. — Сигурно сте забелязали неколцината важни личности ей там — сред тях вероятно и следващият ни губернатор — и не съм склонна да им губя повече време, отколкото е необходимо. И в тази зала можем да кажем същото, каквото и пред съдебните заседатели.

Ала Рандъл, верен на правилата, явно не можеше да се остави току-така и след кратка безмълвна размяна на мнения с шефката си, незабавно се обади:

— В случая имаме изключително необикновено стечение на обстоятелства, ваша светлост. В момента подготвяме призовки за пред разширения състав на господин Харди и лейтенант Глицки, за да дадат показания във връзка с делото. Рамите те може да се окажат изложени на обвинение в престъпления.

Харди поклати отрицателно глава и цялото му същество изрази присмех, но не пророни дума.

— Освен това — продължи Рандъл, — Областната прокуратура неспирно настояваше за заповед за арестуване на господин Бомонт, който и в момента, докато разговаряме, седи в залата.

— Значи издаването на нареждане ще бъде лесно — сухо отвърна Брон.

— Да, само дето не е налице, ваша светлост.

— И защо така?

Най-после Харди бе принуден да се намеси:

— Защото липсват каквито и да било улики, ваша светлост.

— Това е смешно! — избухна Рандъл. — Разполагаме с повече от достатъчно доказателства за предявяване на обвинение.

— Ами покажете едно де — изсъска Харди.

Брон му хвърли суров поглед.

— Адвокатите да се обръщат към съда, а не един към друг. Ясна ли съм? — След като получи извинителни кимвания, Брон заговори с по-мек тон: — И тъй, господин Рандъл, поправете ме, ако греша, но ми се струва, че доводът на господин Харди бе изложен приемливо. Ако разполагате с улики да предявите обвинение на господин Бомонт, представете ги на съдебните заседатели, а те ще се разпоредят за съответното съдебно нареждане. Така се постъпва. Редно е да го знаете.