Нищо друго освен истината

Прат отпи от газираната вода и кимна внимателно.

— Продължавай.

— Нали Харди е най-добрия приятел на Глицки? Онзи ден го чу тоя наш лейтенант в кабинета ни да разправя колко добра приятелка му била онази Франи, какъв страхотен човек била. Грижила се за децата му след смъртта на жена му. Дрън-дрън. Е, питай Мариан Брон каква душичка е госпожа Харди.

Прат нетърпеливо махна с ръка.

— Та каква е теорията ти, Скот?

— Добре, слушай. Всички сме на едно мнение — Рон е извършителят, нали?

Струлър бе още по-категоричен и от Рандъл.

— Несъмнено. — Обърна се към Прат и й го повтори, да не би тя да не е наясно: — Чиста застрахователна измама, Шарън. Брий е имала огромна застраховка. Издържала е Рон, но е решила да го изхвърли на улицата.

— Защо? — попита Прат.

Струлър продължи:

— Имал си е едно маце…

— Жена — побърза да го поправи Прат. Разговаряха за няколко свързани убийства, но някои неща не бива да се толерират дори и за миг.

По лицето на следователя се изписа схватливост и той продължи, запазвайки това изражение:

— Имало е и друга жена…

— Франи Харди ли?

— Не. Не смятаме, че е тя. Така или иначе, разполагаме с четирима свидетели от сградата, които твърдят, че са виждали Рон с друга жена — все една и съща — през деня, когато Брий е била на работа. Минавали са през фоайето, хванати за ръка и май са сядали на пейката отпред.

— И коя е тя?

— Не знаем. Но все пак ще я открием. Както и да е, работата е там, че Брий е научила.

— Откъде знаете?

— Това е само логична догадка — намеси се Рандъл. — Възможно е да не е научила. Без значение е. Но ще видиш, че всичко пасва. — Кимна на Струлър да продължи.

— В края на краищата всичко е свършило с това, че Брий си е намерила приятел, надула е корема и се е канела да се омъжи за него.

— Чухме, че бил Деймън Кери — зашепна Скот Рандъл. Наслади се на смаяното изражение на шефката си. „Нищо не може да се сравни — помисли си — с голямата изненада.“ А и за Франи Харди утре си бе запазил една-две.

— Деймън Кери! — Очите на Прат заблестяха от възбуда.

— Такива клюки се носят — каза Струлър.

— Много ловко са го установили — обади се и Скот.

— Кое? Кой?

— Харди и Глицки. Знаели са, че няма как Кери да не е замесен…

Прат вдигна ръка.

— Боя се, че избързвате. По какъв начин Кери…

— Защо, мислиш, кметът иска от нас да спрем точно в момента? Кметът е демократ. А кандидатът за губернатор с най-добри изгледи също е демократ.

— Да, добре. Обаче Деймън…

Скот Рандъл продължи с бомбастичните си приказки:

— Кери е въртял любов с омъжена жена, Шарън. По време на кампанията си. Направил й е извънбрачно бебе. — Той поклати глава. — Не, не, не. Това не бива да излиза наяве.

Областната прокурорка все още не разбираше.

— Добре де, ами лейтенант Глицки? Той пък какво общо има?

За Скот Рандъл нямаше нищо по-лесно от този въпрос.

— Харди — взе да обяснява — е адвокат на Рон Бомонт, нали? Рон се е отнесъл към него по този проблем — знаел е, че Брий ще го разкара. И че ако стане така, ще загуби два милиона долара.

— Два милиона ли? — Прат не бе и чувала за тази цифра.

— Хубав, значителен мотив, нали? — усмихна се Рандъл.

— При това не може да се каже, че Харди изкарва добри пари — отново подхвърли Струлър. — От няколко години не е имал свястно дело. Само скалъпва писмени защити. А жена му не ходи на работа и децата му учат в частно училище. Парите са му проблем, имай го предвид.

— Ако още малко продължиш в тази насока, Шарън — добави Рандъл, — спокойно можеш да се обзаложиш, че вчера сам е подпалил къщата си, за да получи пари в брой.

— Значи според вас — започна да схваща Прат-Харди и Рон Бомонт са скроили заговор да убият съпругата на Рон?

— А жената на Харди са използвали за алиби — кимна Рандъл и цъфна в усмивка.

— А каква е ролята на Глицки?

Струлър и Рандъл си размениха погледи и следователят се нагърби с отговора:

— Колко печели Глицки — седемдесет, седемдесет и пет годишно? Той е шеф на „Убийства“, а Харди му е приятел, така че включват и него в далаверата и по този начин Рон със сигурност никога няма да бъде арестуван. Глицки изобщо няма да насочи разследването към него. Толкова. Край на случая.

— А след това — поде Рандъл — попритисват Кери за връзката му с Брий и той се принуждава да се обърне към кмета, който, на свой ред, ни нарежда да освободим Франи по политически причини и прочие, и прочие, та цялата работа да се покрие.

— Кучи син! — възкликна Прат.

— Точно така. — Донесоха мартинито на Рандъл, той извади маслинката и доволно я задъвка. — Всички части на пъзела съвпадат, Шарън. А междувременно Бомонт убива още двама — и двамата са ченгета, които схващат каква е работата.

На Прат картинката й допадна, но тя повдигна едно възражение:

— Освен ако Канета не е работел за Харди…

Но Скот имаше готов отговор и на него:

— Канета е трябвало да извади кирливите ризи на Кери и Пиърс, оня тип от „Калоко“. Класически адвокатски фъшкии за мътене на водата, ще ме извините за израза. Тая работа я е свършило някое друго конте. И тук Канета е налетял на нещо, дошъл му е акълът в главата и се е опитал да се включи в далаверата.

— И Рон е бил принуден да го убие. — Струлър отпи от бирата си.

— И накрая, но не на последно място — обади се Рандъл, — Глицки издава заповед никой да не обелва дума за Канета, Грифин или за когото и да било. Той, цитирам, води свое собствено разследване и следователно Рон Бомонт, изглежда, е изпаднал от него.

— Господи! — разпали се Прат. — Ако е вярно…

— Това ще бъде делото на десетилетието — довърши Рандъл.

— Вярно е — отсече Струлър. — Всичко пасва.

За кратко настъпи тишина, докато келнерът им сервира салатите. Прат почовърка из своята за миг, после остави вилицата си.

— Добре, още едно възражение. Щом е било толкова хитро замислено, защо тая Харди се остави да я пъхнат в затвора?

— За един милион долара — отвърна Струлър — и аз ще полежа четири дни там, когато кажеш.

Но Рандъл отговори сериозно:

— Тъпанарска грешка, която престъпниците допускат под път и над път. Беше нервна, а Брон я вбеси.

Отговорът му не задоволи Прат.

— А тайната, която отказва да разкрие?

— Няма никаква тайна — трезво отвърна Рандъл. — Била е прекалено самоуверена и е импровизирала. Хитрата сврака хлътна с двата крака с твърдението, че е знаела за разногласията на Рон и Брий, но нямала представа на какво са се дължали. В онзи момент въпросът ми изглеждаше съвсем безобиден. Тя не разбра накъде бия, а когато схвана, вече беше прекалено късно.