Обсадата на Лайтнинг

Стракелов приближи, посочи часовника си, сетне отворените врати на товарния отсек. Кеслър разбра. Нямаха време. След по-малко от час „Лайтнинг“ щеше да мине над мястото, където трябваше да включат двигателите и да забавят скоростта на совалката преди навлизането в земната атмосфера, за да кацнат безопасно в базата „Едуардс“.

Кеслър се хвана за велосипеда „Икар“ на Терешкова, докато тя се придвижи до „Лайтнинг“ отстрани. Той влезе в товарния отсек, където се привърза към едната стена и хвана дебелото плетено въже, закачено отвън за края на вратата. При изключени електромотори тежките 270 килограма врати свободно се въртяха около шарнирите. Дръпна въжето с все сила и успя да придърпа с десетина сантиметра голямата отворена врата. Държеше въжето опънато, докато Стракелов и Терешкова отидоха над вратите, прикачиха въжета към тях и бавно се отблъснаха, за да опънат въжетата. Кеслър чу гласа на Стракелов. Макар че руският му беше много ограничен, разбра, че Николай броеше. Приготви се да дърпа още по-силно.

— Пят… четире… три… два… один… теперь!

Докато Кеслър опъваше въжето, Стракелов и Терешкова включиха „Икар“-ите. Голямата врата бавно се завъртя на шарнира, спусна се към Кеслър и спря във фюзелажа на „Лайтнинг“.

— Браво! Затворихме едната, хора — рече той.

След пет минути бе затворена и втората врата. Кеслър се понесе към херметичната камера. Стигна до нея, затвори люка зад себе си, херметизира камерата и бързо се измъкна от неудобния скафандър. Отвори помещението за екипажа и провери състоянието на Джоунс, който беше привързан към койката и дишаше от руската кислородна бутилка. Терешкова беше донесла още две бутилки. Беше възстановила с едната нормалното съдържание на кислород в „Лайтнинг“. Втората беше за резерва.

Кеслър отиде в пилотската кабина и видя през предните стъкла Терешкова и Стракелов.

— Не зная как да ви благодаря, приятели — каза той по радиото.

— Думата е спасибо, Михаил.

Кеслър се усмихна.

— Спасибо, Валентина и Николай Александрович.

— Приземете се благополучно и ни пратете картичка от Калифорния — отговори Валентина и махна с ръка. Николай направи същото. Сетне се обърнаха и се понесоха към своя кораб. Кеслър отиде към задната страна на кабината и загледа оттам през горните стъкла новите си приятели. При цялата си школовка в армията и в НАСА той никога не бе допускал, че ще се случи такова нещо. Жалко, че светът може и никога да не разбере какво стана тук горе. Само шепа хора ще знаят, че в този ден и двете страни ковяха историята. Те бяха прекрачили самоналожените политически и културни бариери в името на една обща цел.

Кеслър се увери, че автоматичният механизъм за затваряне на вратите е заработил. Лампите на контролното табло потвърдиха това. Пусна втората бутилка с кислород и провери по уредите съдържанието му. Беше близко до нормалното.

Привърза се към седалката на пилота и включи радиостанцията.

— Хюстън, тук „Лайтнинг“. Как ме приемате?

— Съвсем чисто, „Лайтнинг“. Господи, Майкъл! Защо не се обаждаш толкова дълго? Почнахме да се тревожим — прозвуча от високоговорителите гласът на Хънтър.

— Вратите на товарния отсек затворени и заключени. Позакърпихме обшивката, доколкото бе възможно. Прибирам се.

— Разбрано, „Лайтнинг“. Разработихме ви нов курс. Ще ви отнеме малко повече време да излезете от орбита, но така ще намалите с около двайсет процента горещината при триенето.

— Колко повече, Хюстън? Не зная колко може да издържи Джоунс.

— Само десет-петнайсет минути, „Лайтнинг“.

— Разбрано. Устройва ме.

— Включете двигателите за излизане от орбита след три минути, „Лайтнинг“.

— Прието. Изменям профила. — Кеслър включи за две секунди страничните спомагателни двигатели. Тягата им беше достатъчна, за да завърти бавно „Лайтнинг“ на 180 градуса. После включи носовите и кърмовите спомагателни двигатели и преобърна кораба наопаки.

— Две минути до излизане от орбита.

— Прието, „Лайтнинг“. Изглеждате добре.

Кеслър си наложи да се отпусне. Погледна дигиталния часовник на контролното табло. Минута и трийсет секунди.

— „Лайтнинг“, тук Хюстън.

— Кажете, Хюстън.

— Ще ви прозвучи налудничаво, но, изглежда, към вас се движи някакъв обект. Същата орбита, относителна скорост 122 метра в секунда.

Кеслър се намръщи.

— За какво става дума, момчета?

— Господи. Току-що увеличи скоростта! Скорост 213 метра в секунда. Трийсет морски мили на юг, петнайсет мили от земята. До сблъскването остават деветдесет секунди.

— Хюстън, какво става, по дяволите? Сигурни ли сте, че това не е „Мир“?

— Абсолютно, „Лайтнинг“. Все още следим руснаците. Не мога да разбера какво е! Господи! Току-що ускори отново! 335 метра в секунда. Ще ви направи таран! До сблъсъка четирийсет секунди… трийсет и пет… трийсет… използвай двигателите, Майкъл! Бързо!

Кеслър посегна към бутоните. Знаеше какво означава да ги включи по-рано. При скорост повече от 32 000 км/ч грешка от една секунда значи да се разминеш с осем километра от мястото за кацане. Той погледна часовника. Оставаше още минута до излизането от орбита, но само двайсет секунди, преди да се превърнат във вечна развалина в орбита. Тъй като „Лайтнинг“ летеше с кърмата напред, Кеслър погледна оттам, сетне във всички посоки. Нищо.

Той зачака. Десет секунди… девет… осем… сега!

Натисна бутоните и горивото от десния резервоар на маневрените двигатели потече към четирите кърмови двигателя. Те се включиха и Кеслър залепна с гръб към облегалката от силното ускорение.

— Шест секунди до удара… пет… четири… О, господи! Погледнете това нещо! — извика Кеслър, докато малката точка в космоса бързо се разрасна. Той отметна глава назад, когато огромният спътник изсвистя покрай него. Изчезна така внезапно, както се бе появил.

— Кучият му син! Не ни уцели. Това беше някакъв проклет спътник!

— Повторете, „Лайтнинг“?

— Казах, че беше спътник. Просто профуча пред очите ми на по-малко от трийсет метра!

— Той като че ли се отдалечава, „Лайтнинг“. Продължете с маневрата за излизане от орбита.

— Разбрано. Една минута и трийсет секунди. Съдържанието на хелий падна на двайсет процента. Хидразинът е петнайсет процента.

— Потвърждаваме съдържанието на хелий и хидразин. Две минути до превключването.

— Прието — потвърди Кеслър. Бордните компютри ще превключат автоматично подаването на гориво от почти празните вече резервоари на системата за маневриране в орбита към по-малките резервоари на кърмовите реактивни двигатели. Очите на Кеслър шареха между уредите с нивото на горивото и часовника. Всичко изглеждаше нормално, но той чувствуваше, че сърдечният му пулс наближава максимума.

— Двайсет секунди, „Лайтнинг“ Петнайсет… десет… пет… две… включване!

Кеслър притвори очи и затаи дъх. Един отказ сега би бил фатален. Компютрите провериха за части от секундата всички клапани и приключиха операцията по превключването.