Окото на тигъра

Докато й подаваше ръката си, Анджело я зяпаше, изпаднал в някакво полувцепенено състояние. После се осъзна, върна ми чантата и вместо нея грабна сака на Шери. Тръгна като предано куче на няколко крачки след нея, без да я изпуска от поглед, и когато тя го поглеждаше, той й се ухилваше широко. Беше станал неин роб още от първия миг.

Чъби се затътри да ни посрещне с повече достойнство, огромен и вечен като скала от черен гранит, а докато стискаше ръката ми с яката си мазолеста лапа, лицето му се намръщи по-силно от обикновено. Измърмори нещо в смисъл, че му е приятно да ме види отново.

Чъби огледа внимателно Шери и тя потрепна леко под свирепия му поглед, но после станах свидетел на нещо, което виждах за първи път. Чъби повдигна овехтялата си стара моряшка барета, разкривайки с невиждан кавалерски жест лъскавото като кафяв лак кубе на темето си, и се усмихна толкова широко, че всички видяхме розовите пластмасови венци на изкуственото му чене. Избута настрана Анджело и щом куфарите на Шери се появиха на багажната лента, грабна по един във всяка ръка и й кимна да го последва към пикапа. Анджело тръгна покорно след нея, а аз се повлякох най-отзад, превит под тежестта на собствения си багаж. Напълно очевидно бе, че по изключение моите хората одобряват избора ми.

Седнахме в кухнята на семейство Чъби и жена му ни поднесе бананов кейк с кафе, а Чъби и аз се заехме с деловата работа. Той ми даваше под наем за неопределен период дървената си лодка, снабдена с чисто нови двигатели „Евинруд“ срещу твърдо определена сума. Двамата с Анджело щяха да работят за мен при същите надници, както и преди, а ако експедицията се окажеше успешна, накрая щяха да получат и премии като при улов на едра риба. Не им обясних подробно каква е целта на експедицията, а само им казах, че ще се установим при по-далечните острови от архипелага и че Шери и аз ще работим заедно под водата.

Когато се договорихме окончателно и плеснахме ръцете си според отколешния обичай на острова при сключване на сделка, бе вече следобед и горещината бе започнала да действа властно върху мисленето ми. Горещината на острова пречи на засегнатия да направи днес онова, което несъмнено може да бъде отложено за следващия ден, така че оставихме Чъби и Анджело да се заемат с приготовленията си, а Шери и аз се отбихме съвсем за кратко при мисис Еди, за да се запасим с продукти, преди да продължим с пикапа нагоре по хълма, а после надолу, през палмовите плантации, към Залива на костенурките.

— Тук е като в приказка — прошепна Шери, застанала под сламения навес на просторната веранда пред хижата. — Направо не мога да го повярвам — кимна тя към поклащащите се стволове на палмите и към ослепително белите пясъци отвъд тях.

Застанах зад нея, обгръщайки я през кръста, и я притеглих към себе си. Тя се облегна върху тялото ми, кръстосвайки ръце над дланите ми и стискайки ги лекичко.

— О, Хари, изобщо не предполагах, че ще е толкова красиво — у нея бе настъпила някаква промяна, която усещах ясно. Приличаше на стайно цвете, което прекалено дълго не е виждало слънце, но у нея имаше и някаква сдържаност, която не можех да разгадая и това ме тревожеше. Тя не беше обикновено момиче, лесно за разгадаване. Усещах, че има някакви скрити задръжки, противоречия, които проличаваха понякога като мрачни сенки в бездните на тъмносините й очи, мяркащи се като отраженията на дебнещи под водата хищни акули. Неведнъж бях я улавял, когато си мислеше, че не я наблюдавам, да ме следи с преценяващ и хладен поглед — сякаш ме ненавиждаше.

Но всичко това бе, преди да дойдем на острова, и сега ми се струваше, че цъфти като стайното растение, изложено под ласките на слънцето, и сякаш тук можеше да се отърси от скритите терзания, сковавали душата й преди.

Ритна обувките си встрани и останала боса, се обърна в прегръдката ми, за да се изправи на пръсти и да ме целуне.

— Благодаря ти, Хари. Благодаря ти, задето ме доведе тук.

Мисис Чъби беше измела пода и бе проветрила навсякъде, поставила бе цветя във вазите и включила хладилника. Влязохме вътре, хванати ръка за ръка — и макар че Шери възкликна възхитено пред строгата мебелировка и определено мъжката обстановка, аз все пак успях да доловя в погледа й особения израз, който се появява у всяка жена, преди да започне да размества мебелите и да изхвърля скромните, но събирани с обич от всеки мъж вещи през ергенския му живот.

Когато се спря да пооправи поставената от мисис Чъби ваза с цветя върху широката маса от камфорово дърво в трапезарията, на мен ми стана ясно, че край Залива на костенурките ще настъпят доста промени — но най-странното бе, че никак не се разтревожих от подобна мисъл. Внезапно почувствах, че ми е омръзнало до смърт да си готвя и чистя сам.

Облякохме банските си костюми в голямата спалня — защото за краткото време, откакто бяхме се любили, бях установил, че Шери е извънредно свенлива по отношение на тялото си, и знаех, че ще ми трябва доста време, за да я убедя, че може да си ходи наоколо по бански костюм, което беше съвсем обичайно край Залива на костенурките. Но противно на моите очаквания, аз се оказах прекалено облечен, когато Шери Норт се появи по бикини.

За първи път ми се удаваше възможност да огледам добре тялото й. Онова, което най-много ме изненадваше у нея, бе структурата и блясъкът на кожата й. На ръст беше висока и макар раменете й да бяха доста широки, а бедрата й доста тесни, в кръста бе съвсем стройна, а коремът й бе гладък, с малък, изящно очертан пъп. Винаги съм смятал, че турците са напълно прави в твърдението си, че пъпът е силно еротична част от женското тяло — а с пъп като нейния Шери направо щеше да направи състояние в Турция.

На нея не й хареса, че съм я зяпнал в пъпа.

— О, деденце, я виж какви очи си отворил — рече тя и уви кръста си с хавлиена кърпа като саронг 9 . Но когато тръгна боса по пясъка, бедрата и гърдите й се поклащаха непринудено, а аз следях движенията й с нескрито удоволствие.

Оставихме хавлиите си недалеч от мокрия пясък и се втурнахме тичешком към прозрачната вода на топлото море. Тя плуваше на пръв поглед с бавни и спокойни движения, но се носеше толкова бързо във водата, че аз трябваше да се понапъна, за да я стигна и да заплувам редом с нея.

9

Малайско облекло — Б.пр.

Преминахме рифа и заплувахме изправени, а тя беше се задъхала.

— Отвикнала съм — запъхтяно рече тя.

Докато си почивахме, погледнах към морето и в същия миг водната повърхност се разбушува от цяла редица черни плавници, които се носеха дружно към нас, и аз не можах да скрия радостта си.

— Ти си почетна гостенка — викнах. — Ще получиш специални поздрави — делфините ни заобиколиха в кръг като цяла сюрия игриви кученца, подскачайки весело и писукайки, докато разглеждаха внимателно Шери. Знаех, че обикновено бягат от непознати хора и че много рядко позволяват да бъдат докосвани при първа среща, а ако се оставеха да бъдат погалени, то ставаше след продължително ухажване. Но те сякаш се влюбиха в Шери от пръв поглед, почти така, както Чъби и Анджело.

Само след петнайсет минути те я возеха като на индианска шейничка, а тя пискаше от удоволствие. В мига, в който падаше от гърба на някой делфин, до нея се приближаваше друг, побутвайки я с муцуната си и опитвайки се настоятелно да привлече вниманието й.

След като най-сетне бяха изтощили и двама ни и ние заплувахме уморено назад към брега, един от едрите мъжкари последва Шери до плиткото, където водата едва стигаше до кръста й. Там той се обърна по гръб, а тя го разтриваше по корема с пълни шепи твърд бял пясък и палавникът се захили с неизменната си идиотска усмивка на делфин.