Приключенията на Незнайко

Ала балонът не хвръкна, защото кошът бе здраво завързан за ореха. Той само малко се повдигна от земята.

— Ура-а! — понесе се от всички страни. — Ура! Браво на Знайко! Виж ти какъв балон направи! С какво го надуха? Сигурно с пара!

Сега вече всички вярваха, че балонът ще полети.

Осма глава На път

Най-после пълненето на балона с топъл въздух беше привършено. Знайко накара да приберат казана и собственоръчно завърза с връвчица гумената тръба, за да не може топлият въздух да излиза от балона. След това той заповяда на всички да се качат в коша. Пръв влезе Бързанко, след него се закатери Шишко и без малко не се изтърси върху главите на другарчетата си. Той си е дебеличък, джобовете му бяха пълни с различни неща: тук бучка захар, там курабийка. При това бе си обул за всеки случай галоши, а в ръцете си държеше чадър. С общи усилия настаниха Шишко в коша, а след него почнаха да се катерят и останалите дребосъчета. Захарин Захаринов Сиропов се въртеше край коша и помагаше на всички да се качат.

— Седнете, моля — казваше той, — настанете се по-удобно. В балона има място за всички.

— И ти седни — канеха го другарите.

— Има време — отговаряше той. — Важното е вие да седнете.

Той услужливо ги хващаше под мишница, повдигаше ги отдолу.

Най-после всички влязоха в коша. Само Сиропов остана долу.

— Защо не сядаш? — го попитаха.

— Може би ще е по-добре без мене? — отвърна Сиропов. — Аз съм май дебеличък. И без това ви е тясно там. Страхувам се да не стане претоварване.

— Не бой се, никакво претоварване няма да стане.

— Не, братчета, летете без мене. Аз тук ще ви почакам. Защо да ви стеснявам?

— Никого няма да стесниш — отговори Знайко. — Сядай. Щом сме решили да летим всички, трябва наистина всички да полетим.

Сиропов неохотно се качи в коша, но тутакси стана нещо непредвидено: кошът заедно с балона изведнъж се спусна на земята.

— Ех, че хвръкнаха! — засмя се Малчо от оградата.

— А ти какво се хилиш? — скара му се Бърборко. — Тук има несполука, а той, се смее!

— Никаква несполука няма — обади се Лупов. — Просто балонът е направен за петнайсет души. Шестнайсет не може да вдигне.

— Значи няма да хвръкнат — попита Бърборко.

— Ще трябва да оставят някого, тогава ще хвръкнат — рече Лупов.

— Сигурно ще оставят Незнайко — допълни Мушица.

Сиропов, който се страхуваше да лети с балона, се зарадва и каза:

— Аз нали ви разправях, че ще стане претоварване! По-добре да сляза.

Той метна вече крак, за да слезе, но в този момент? Знайко взе една торбичка с пясък и я изхвърли от коша. Балонът изведнъж олекна и отново се издигна. Чак сега стана ясно защо Знайко заповяда да сложат в коша торбичките с пясъка. Всички заръкопляскаха, а Знайко вдигна ръка и се обърна с реч към дребосъчетата.

— Довиждане, братчета! — извика той. — Ние отлитаме в далечни страни. След една седмица ще се завърнем. Довиждане!

— Довиждане! Довиждане! На добър час! — завикаха дребосъчетата и замахаха с ръце и шапки.

Знайко извади от джоба си ножче и преряза връвта, с която бе вързан кошът за дървото. Балонът се издигна плавно, закачи се на един клон, но веднага се откачи и бързо полетя нагоре.

— Ура! — завикаха дребосъчетата. — Да живеят Знайко и неговите другари! Ура!

Всички заръкопляскаха и заподхвърляха нагоре шапки. Момиченцата се прегръщаха от радост. Мушица и Чипоноска дори се разцелуваха, а Лайка заплака.

В това време балонът се издигаше все по-високо и по-високо. Вятърът го отнасяше настрана. Скоро той се превърна в малко петънце, което едва се различаваше на синьото небе. Лупов се покатери на покрива на една къща и почна да гледа това петънце с тръбата си. До него, на самия край на покрива, се бе изправил поетът Цветец. Скръстил ръце на гърди, той гледаше общото ликуване и като че ли мислеше нещо. Неочаквано разтвори широко ръце и завика с всичка сила:

— Стихове! Слушайте стихове!

Наоколо изведнъж утихнаха. Всички вдигнаха глави нагоре и загледаха Цветец.

— Стихове! — зашептяха дребосъчетата — Сега ще има стихове!

Цветец почака малко, за да се въдвори пълна тишина. После протегна ръка към отлетелия балон, поизкашля се, каза още един път:

— Стихове!

И почна да декламира стихове, които току-що бе съчинил:

Кълбо, надуто с топла пара, по въздуха свободно кара нас — дребосъците. Макар не птички, без криле, летим самички. Успех е туй не на шега, да викнем всички тук „ура“!

Че като се вдигна един шум! Всички отново заръкопляскаха. Момченцата смъкнаха Цветец от покрива и го понесоха на ръце към къщи, а момиченцата късаха цветни листенца и го обсипваха с тях. В този ден Цветец се прослави така, като че ли сам той бе измислил балон и бе полетял с него в небесата. Всички научиха наизуст стиховете му и ги тананикаха по улиците.

Дълго още този ден ту тук, ту там се чуваше:

Успех е туй не на шега, да викнем всички тук „ура“!

Девета глава Над облаците

Нашите смели пътешественици не почувствуваха дори как балонът се издигна във въздуха — толкова плавно се откъсна от земята. Едва след минута те надникнаха от коша и видяха долу тълпата приятели, които им махаха с ръце за сбогом и хвърляха нагоре шапките си. Оттам долитаха викове „ура“!

— Довиждане! — отговориха им Знайко и неговите другари.

Те също започнаха да махат с шапки. Загубанко протегна ръка към главата си, да си снеме шапката, и чак тогава откри, че е без шапка.

— Чакайте, братчета! — извика той. — Спрете балона! Аз съм си забравил шапката в къщи.

— Ти вечно забравяш нещо! — измърмори Мърморко.

— Сега вече не можем да спрем балона — каза Знайко. — Той ще лети, докато изстине въздухът в него, и чак тогава ще се спусне долу.

— Значи аз без шапка ще трябва да летя? — обидено попита Загубанко.