Речният бог (Книга втора)

Видях един от нашите мъже да попада под тези въртящи се остриета. Той изчезна в облак от кръв. Едната от отрязаните му ръце излетя високо във въздуха, а кървящи парчета от нарязаното му тяло бяха разпръснати по каменистата земя, а колесницата отмина, без да намали ход. Фалангите на колесниците още препускаха направо към предните ни редици, когато дочух Кратас да издава заповеди, но бе твърде късно.

Колесниците се врязаха в защитната стена от щитове и преминаха нататък. За миг нашият боен строй, който бе устоял пред най-добрите сирийски воини, бе разцепен и разбит.

Животните прегазиха с копитата си най-добрите и силни мъже. Въртящите се ножове преминаваха през техните брони и режеха ръце и глави, сякаш това бяха нежни фиданки. В гъстите ни редици се изсипваше град от стрели и къси копия от платформите на колесниците. Хиксосите успяха да разцепят реда ни и разгръщайки се и препускайки покрай задните редици, продължавала да ни обсипват със стрели и копия.

Когато нашите полкове се обърнаха назад, за да посрещнат врага, друг редица препускащи колесници се нахвърли върху тях откъм равнината. Първата атака раздели армията ни на две, откъсвайки Танус от Кратас в дясното крило. Сетне нападателите разделиха двете части на две още по-малки, изолирани групи. Вече не бяхме едно цяло. Малки групи от по петдесет-сто души стояха рамо до рамо, обхванати от смелостта на обречените.

Откъм равнината хиксосите прииждаха непрестанно в облаци прах. Зад леките двуколки идваха тежки бойни колесници с четири колела, всяка с по десет войници в нея. Страните им бяха покрити с овчи кожи, в които нашите стрели потъваха безрезултатно. Мечовете ни не можеха да стигнат до мъжете във високите коли. Те стреляха отгоре към нас и ние се разпадахме на малки групи от ужасени оцелели. Когато един от капитаните ни събра мъже за контраатака, бойните колесници просто се оттеглиха и от разстояние изпращаха стрели по нас. В момента, в който усетиха нашето колебание, те отново се втурнаха към нас.

Все по-ясно осъзнавах, че битката се превръща в клане. Остатъците от дивизиите на Кратас на десния фланг изстрелваха последните си стрели. Хиксосите различаваха офицерите по високите им шлемове и безмилостно ги избиваха. Хората бяха без оръжие и без водачи. Отстъпваха безредно към реката, захвърляйки всичко зад себе си. Но бе невъзможно да се спасят от колесниците на хиксосите. Хората от разбитите полкове тичаха, за да се присъединят към дивизията на Танус в подножието на хълма. Изпаднали в паника, те се обединяваха около него. Ужасът бе заразен и центърът на нашите редици се разпадна, войниците се разбягаха, но смъртоносните колесници обикаляха около тях като вълци около стадо.

В този хаос, в тази кървава кланица единствено Сините крокодили стояха непоколебими около Танус. Бяха малък остров в потока от бягащи и дори колесниците не можеха да ги разбият, защото с умението си на велик военачалник той се бе разположил в камениста местност, където колесниците не можеха да минат. Хората му се бяха наредили като стена около трона на фараона.

Оказах се в центъра на този кръг от герои, защото бях останал до царя. Около мен се биеха и вълнуваха войници, нападайки и отстъпвайки на приливи и отливи като вълни.

Видях Кратас да си пробива път през разбитото дясно крило към нас. Шлемът му привличаше стрелите на хиксосите, но той се измъкна невредим и нашият кръг се отвори за него. Кратас ме забеляза и се изсмя доволно:

— В името на Сет, това е много по-забавно, отколкото да строиш дворци, нали?

Никак не бе остроумен този Кратас, но бях твърде зает със спасяването на кожата си, за да му отвърна.

Той и Танус се срещнаха близо до трона. Кратас се ухили глуповато:

— Не бих пропуснал това за всичките богатства на фараона. Искам една от тези хиксоски шейни за себе си.

Кратас не разбираше от техника. Дори сега той смяташе колесницата за шейна. Въображението му не отиваше по-далече.

Танус докосна едната страна на шлема си с меча за поздрав и въпреки че говореше спокойно, лицето му имаше загрижен вид. Току-що бе загубил битката, армията и може би цялата империя.

— За днес можем да прекратим сражението — каза той на Кратас. — Нека проверим дали тези хиксоски чудовища могат да плуват така добре, както препускат. Назад към реката! — Сетне, рамо до рамо, двамата си пробиха път през редиците към трона, където все още стоях.

Виждах главите им над нашия отбранителен пръстен. Разбитата ни армия се стичаше към реката, преследвана от колесниците.

Забелязах златната колесница на хиксоския цар да се отделя от строя им и да се насочва към нас. Животните му тъпчеха нашите войници, а други бяха насечени от ножовете на колелата му. Водачът спря колесницата, преди да стигне до бариерата от камъни, която ни предпазваше. Балансирайки с лекота на платформата, хиксосът взе двойноизвития си лък и го насочи към мен, или поне така ми се стори. Стрелата прелетя над главата ми и аз се обърнах да проследя полета й. Тя се заби дълбоко в гърдите на фараона.

Той изхриптя и залитна на трона си. Нямаше кръв, защото стрелата запълваше раната, перата на нея бяха ярки — червени и зелени. Фараонът се наклони настрани и рухна към мен. Протегнах ръце, за да го задържа. От тежестта му паднах на колене, така че не видях кога колесницата се е отдалечила, но чух подигравателния смях на хиксоса.

Танус се надвеси над мен, както държах царя.

— Лошо ли е ранен?

Машинално щях да отговоря:

— Убит е.

Дълбочината на раната означаваше, че не може да бъде спасен. Обаче знаех, че ако разберат за смъртта на Великия Египет, войниците ни ще загубят кураж. Затова отвърнах:

— Той е тежко ранен. Но ако го върнем на ладията, може да се оправи.

— Донесете ми щитове! — нареди Танус.

Когато ги донесоха, внимателно положихме фараона на тях. От раната все още не течеше кръв, но бях сигурен, че гръдният му кош е изпълнен с нея като мях с вино. Потърсих върха на стрелата, но тя не се показваше на гърба му. Острието все още бе забито дълбоко в гърдите. Бързо отчупих стърчащата част на стрелата и покрих фараона с ленена наметка.

— Таита — прошепна той. — Дали ще видя отново сина си?

— Да, Ваше Величество, кълна се.

— И династията ми ще оцелее?

— Плочките на Амон Ра са го предсказали.

— Да дойдат десет силни мъже! — изрева Танус.

Те се струпаха около носилката и повдигнаха царя.

— Направете „костенурка“! Стойте близо до мен! — С щитовете си войниците оформиха стена около царя.

Танус се втурна към знамето на Сините крокодили, което още се развяваше на своя прът. Отскубна го и го завърза около кръста си.

— Ако хиксосите искат този парцал, ще трябва да го вземат от мен — извика той, а мъжете му го поздравиха за тази му глупава смелост.