Реликвата
Шрифт:
Как би могла да бъде уши и очи на Фрок, щом дори няма възможност да разговаря с него? Когато се занимаваше с някакъв проект, той се заключваше в кабинета си и секретарката му знаеше, че е за предпочитане да не го безпокои. Вече два пъти тази сутрин Марго се беше опитала да се свърже с него, но така и не успя да разбере кога ще стане това.
Погледна часовника си — 11,20. Сутринта почти беше свършила. Обърна се към монитора и се опита да влезе в централния компютър на музея.
ЗДРАВЕЙТЕ, МАРГО ГРИЙН@БИОТЕХ
ДОБРЕ ДОШЛА В МЮЗНЕТ
ВКЛЮЧВАНЕ 15–5
СВЪРЗВАНЕ В 11:20:45 03–30–95
ПРИНТИРАНЕ НА LJ56
ВСЛЕДСТВИЕ НА ВЪЗНИКНАЛОТО ТАЗИ СУТРИН СПИРАНЕ НА СИСТЕМАТА НА ОБЯД ЩЕ СЕ ПРОВЕДЕ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯТА. ОЧАКВАНО ЗАБАВЯНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ. ДОКЛАДВАЙТЕ ЗА ЛИПСВАЩИ ИЛИ УВРЕДЕНИ
ИМАТЕ 1 НЕПРОЧЕТЕНО ПИСМО
Влезе в електронната си поща и прочете писмото:
ПОЩА ОТ ДЖОРДЖ МОРИАРТИ@ИЗЛ@СТФ
ИЗПРАТЕНО 10:14:07 03–30–95
БЛАГОДАРЯ ЗА ТЕКСТА — ЧУДЕСЕН Е, НЯМА НУЖДА ОТ ПРОМЕНИ. ЩЕ ГО ПОСТАВИМ С ДРУГИ ОКОНЧАТЕЛНИ УТОЧНЕНИЯ ПРЕДИ ОФИЦИАЛНОТО ОТКРИВАНЕ ЗА ШИРОКАТА ПУБЛИКА.
ДА ОБЯДВАМЕ ЗАЕДНО?
Телефонът иззвъня, разцепвайки тишината.
— Ало?
— Марго? Здрасти. Джордж е.
— Здрасти — отвърна Марго. — Съжалявам, но току-що отварям писмото ти.
— Успях да се досетя — отвърна той развеселен. — Още веднъж ти благодаря за помощта.
— За мен е удоволствие — отвърна Марго.
Мориарти направи пауза.
— И така… — добави неуверено той, — какво ще кажеш за обяда?
— Съжалявам — каза тя. — Бих искала, но чакам да ми се обади доктор Фрок. Може да е след пет минути, а може и другата седмица.
По мълчанието отсреща усети разочарованието му.
— Знаеш ли какво — продължи тя. — Можеш да се отбиеш при мен на път за ресторанта. Ако Фрок се обади дотогава, може би ще съм свободна. Ако не е… би могъл да ме изчакаш няколко минути и да ми помогнеш да реша кръстословицата в „Таймс“.
— Става! — отвърна Мориарти. — Знам всички австралийски бозайници с три букви.
Марго се поколеба.
— А докато си тук, бихме могли да надникнем в базата данни за сандъците на Уитлеси…
Последва мълчание. Накрая Мориарти въздъхна.
— Е, щом е толкова важно за теб… предполагам, няма да е много рисковано. Ще мина към дванайсет.
След около половин час на вратата й се почука.
— Влизай — извика тя.
— Заключено е.
Не беше гласът на Мориарти.
Тя отвори вратата.
— Не очаквах да видя теб.
— Късмет или съдба според теб? — каза Смитбек, влезе забързано в стаята и затвори вратата. — Слушай, Лотосов цвят, от вчера вечерта съм свършил страшно много работа.
— Аз също — отвърна тя. — Всеки момент ще пристигне Мориарти, за да влезем в базата данни.
— Как успя?
— Няма значение — самодоволно парира тя.
Вратата се открехна и Мориарти надникна вътре.
— Марго?
И забеляза Смитбек.
— Не се стряскай, професоре, безопасен съм — каза писателят. — Днес не съм в хапливо настроение.
— Не му обръщай внимание — добави Марго. — Има този отвратителен навик да изниква без предупреждение. Влизай.
— И се настанявай — посочи многозначително Смитбек стола пред компютъра на Марго.
Мориарти се приближи бавно до стола и седна, оглеждайки най-напред Смитбек, след това Марго и накрая отново Смитбек.
— Предполагам, че искате да прегледам записите с ограничен достъп — каза той.
— Ако нямаш нищо против — отвърна тихо Марго.
Присъствието на Смитбек създаваше впечатление на нагласеност.
— Добре, Марго. — Мориарти постави ръце върху клавиатурата. — Смитбек, обърни се. Заради паролата.
Базата данни на музея съдържаше информация за милиони картотекирани предмети в музейните колекции. Първоначално тя беше достъпна за всички служители, но някой на петия етаж се беше притеснил, че подробните описания и местата за съхранение са на разположение на всички и сега достъпът беше ограничен в рамките на старшите служители — от помощник-уредници като Мориарти нагоре.
Начумереният Мориарти зашава с пръсти по клавишите.
— Нали знаете, че мога да получа порицание за това? — измърмори той. — Доктор Кътбърт е много стриктен. Защо не накарахте Фрок?
— Вече ти казах, че не мога да се свържа с него — отвърна Марго.
Накрая Мориарти чукна клавиша „Enter“.
— Ето — каза той. — Прегледайте набързо, защото нямам намерение да влизам втори път.
Марго и Смитбек застанаха пред екрана, по който бяха започнали да текат зелени букви:
ФАЙЛ С ОГРАНИЧЕН ДОСТЪП НОМЕР 1989–2006
ДАТА: 4 АПРИЛ 1989 г.
СЪБРАЛИ: ДЖОН УИТЛЕСИ, ЕДУАРД МАКСУЕЛ И ДР.
КАРТОТЕКИРАЛ:
ХЮГО С. МОНТЕГЮИЗТОЧНИК: ЕКСПЕДИЦИЯ В ПОРЕЧИЕТО НА АМАЗОНКА НА УИТЛЕСИ/МАКСУЕЛ
СЪХРАНЕНИЕ: СГРАДА 2, НИВО 3, СЕКТОР 6, ХРАНИЛИЩЕ 144
ЗАБЕЛЕЖКА: ИЗБРОЕНИТЕ КАТАЛОГИЗИРАНИ ПРЕДМЕТИ СА ПОЛУЧЕНИ НА 1 ФЕВРУАРИ 1989 г. В СЕДЕМ САНДЪКА. ИЗПРАТЕНИ СА ОТ ЕКСПЕДИЦИЯТА НА УИТЛЕСИ/МАКСУЕЛ В ГОРНОТО ПОРЕЧИЕ НА РЕКА КСИНГУ. ШЕСТ ОТ САНДЪЦИТЕ СА НАТОВАРЕНИ ОТ МАКСУЕЛ, ЕДИН ОТ УИТЛЕСИ. УИТЛЕСИ И ТОМАС Р. КРОКЪР МЛАДШИ НЕ СЕ ЗАВЪРНАХА ОТ ЕКСПЕДИЦИЯТА И СЕ ПРЕДПОЛАГА, ЧЕ СА МЪРТВИ. МАКСУЕЛ И ОСТАНАЛИТЕ ЧЛЕНОВЕ НА ЕКСПЕДИЦИЯТА ЗАГИНАХА ПРИ САМОЛЕТНА КАТАСТРОФА НА ПЪТ ЗА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ. ТУК ЧАСТИЧНО Е КАРТОТЕКИРАН ЕДИНСТВЕНО САНДЪКЪТ НА УИТЛЕСИ.
ТАЗИ ЗАБЕЛЕЖКА ЩЕ БЪДЕ ЗАМЕСТЕНА СЛЕД ПЪЛНОТО КАРТОТЕКИРАНЕ НА ТОЗИ САНДЪК И НА САНДЪЦИТЕ НА МАКСУЕЛ. ОПИСАНИЯТА СА ВЗЕТИ ОТ ДНЕВНИК, КЪДЕТО ТОВА Е БИЛО ВЪЗМОЖНО. ХСМ 4/89
— Видяхте ли това? — възкликна Смитбек. — Чудя се защо картотекирането така и не е било довършено.
— Шшт! — изсъска Марго. — Опитвам се да го прочета.
— 1989–2006.1
ТРЪБА ЗА СТРЕЛИ И СТРЕЛА, НИКАКВИ ДАННИ.
СТАТУС: С
— 1989–2006.2
ЛИЧЕН ДНЕВНИК НА ДЖ. УИТЛЕСИ ОТ 22 ЮЛИ [1987] ДО 17 СЕПТЕМВРИ [1987].
СТАТУС: В. П.
— 1989–2006.3
2 СНОПА ТРЕВА, ЗАВЪРЗАНИ С ПЕРА ОТ ПАПАГАЛ, ИЗПОЛЗВАНИ КАТО ШАМАНСКИ ФЕТИШ, ОТ ИЗОСТАВЕНА КОЛИБА.
СТАТУС: С
№1989–2006.4
ИЗЯЩНА СТАТУЕТКА НА ЗВЯР. ПРЕДПОЛАГАЕМО ИЗОБРАЖЕНИЕ НА МБУН СФ. ДНЕВНИКЪТ НА УИТЛЕСИ, 56–59 СТР.
СТАТУС: ИЗЛ.
№1989–2006.5
ДЪРВЕНА ПРЕСА ЗА РАСТЕНИЯ, НЕИЗВЕСТЕН ПРОИЗХОД, В ОКОЛНОСТТА НА ИЗОСТАВЕНА КОЛИБА.
СТАТУС: С
№1989–2006.6
ГРАВИРАН ДИСК.
СТАТУС: С
№1989–2006.7
ВЪРХОВЕ НА СТРЕЛИ, РАЗЛИЧНИ РАЗМЕРИ И СЪСТОЯНИЕ.
СТАТУС: С
ЗАБЕЛЕЖКА: ВСИЧКИ САНДЪЦИ ВРЕМЕННО СА ПРЕНЕСЕНИ В ОХРАНЯЕМО ХРАНИЛИЩЕ, НИВО 2Б, ПО НАРЕЖДАНЕ НА ЯН КЪТБЪРТ.
3/20/95.
— Какво означават всички тези кодове? — попита Смитбек.
— Описват настоящото състояние на предметите — отвърна Мориарти. — „С“ означава, че все още са в сандъците и не са обработени. „ИЗЛ.“ означава, че са в изложбата. „В. П.“ означава „временно преместени“. Има и други…
— Временно преместени? — попита Марго. — Достатъчно ли е да се отбележи само толкова? Нищо чудно че дневникът е изчезнал.
— Разбира се, че не е достатъчно — отговори Мориарти. — Всеки, който премества даден предмет, трябва да отбележи. Данните в базата са степенувани. Можем да видим повече подробности за всеки пункт, като слезем едно ниво по-надолу. Ето, ще ви покажа.
Той чукна няколко клавиша.
Изражението му се промени.
— Странно.
На екрана изникна текст:
НЕВАЛИДНА РЕГИСТРАЦИЯ ИЛИ БЛОКИРАНА ПРОЦЕДУРА
Мориарти се намръщи.
— Няма никаква добавка към регистрацията за дневника на Уитлеси. — Той изчисти екрана и отново зашари по клавишите. — С другите всичко е наред. Виждате ли? Ето подробностите за статуетката.
Марго заби поглед в екрана.