Шестият

— Планът беше много добър.

— Мисля, че вече можеш да се поотпуснеш — замислено го погледна тя. — Имаш вид на човек, който всеки момент ще нападне някого.

Харкс поразхлаби железните си мускули.

— Ти свърши отлична работа, Харкс. Много съм впечатлена от теб. Със сигурност ще се възползвам от услугите ти и в бъдеще.

След тези думи Елън Фостър кръстоса крака и се облегна на възглавничките, позволявайки на роклята да се вдигне високо нагоре по бедрата.

— Ценя високо доверието ви, госпожо министър.

— Не сме на работа, Харкс. Можеш да ме наричаш Елън.

Харкс замълча.

— Животът ти е бил много интересен, Джеймс — подхвърли Фостър. — Това беше една от причините да се спра на теб.

— Просто предпочитах неотъпканите пътеки — скромно отвърна Харкс.

— Герой на бойното поле, оперативен агент с дълъг списък от успехи. Умееш да стреляш точно, но когато става въпрос за интелект, не отстъпваш на никого от министрите в кабинета. Имах възможност лично да се уверя в това.

Харкс мълчеше.

— Май те карам да се чувстваш неудобно, а? — закачливо подхвърли тя.

— А трябва ли?

— Зависи от идеите ти за останалата част от вечерта.

— Разумно ли това, госпожо?

— Не съм чак толкова стара, за да ме наричаш „госпожо“.

— Извинете.

— Прислугата ще дойде чак утре, а охраната ще стои отвън, докато им заповядам нещо друго. Аз съм голямо момиче, а ти си голямо момче.

Голият й крак се протегна напред и докосна бедрото му.

— Поне се надявам да е така — добави тя.

Харкс запази мълчание.

— Правил ли си го някога с действащ министър? — игриво попита тя.

— Не. Но възможностите ми са силно ограничени, тъй като повечето министри са мъже.

— Значи това е щастливата ти нощ.

Фостър стана, приведе се над него и го целуна по устните.

— Надявам се да си впечатлен, защото не го правя с всеки — каза тя, отпи още една глътка от чашата си и я остави на масата. — Освен това се оглеждам за нов шеф на личната си охрана. Мисля, че допълнителните добавки ще ти харесат.

— Аз не мисля така — изправи се Харкс. — Никога не смесвам работата си с други неща. Разрешете да си вървя, ако сме приключили разговора.

— Харкс!

— Желая ви приятна вечер, госпожо министър.

Миг по-късно вратата се затръшна зад гърба му.

69

Бънтинг и Пол последваха колата на Шон и Мишел по обратния път към Макиас. Шон набързо информира партньорката си за разговора в ресторанта. Часове по-късно паркираха автомобилите пред малката вила в гората и изключиха светлините. Шон пръв установи, че нещо не е наред. Външната врата беше открехната. Минаваше четири сутринта и беше все още тъмно. Забелязала отворената врата, Мишел безшумно измъкна пистолета си.

— Пристигнахме ли? — замаяно попита Бънтинг, който беше задрямал в другата кола.

— Тихо! — изсъска Пол, останала зад волана. — Нещо не е наред.

Бънтинг се разсъни в мига, в който зърна оръжията в ръцете на тримата.

— Хей, какво става? — прошепна той.

Мишел се наведе над страничното стъкло на колата им.

— Не мърдайте от колата! — заповяда тя.

— Аз ще остана с Питър — кимна Пол.

Бънтинг веднага се свлече между седалките, а Пол внимателно огледа постройката и гората около нея.

Мишел влезе през задната врата, а Шон — през предната. Срещнаха се в средата на едноетажната къщичка. Тя вдигна един катурнат стол, а той огледа преобърнатата маса и счупената стъклена витрина до стената. По пода бяха разпръснати юридическите документи на Меган Райли.

Но всичко това беше от второстепенна важност.

До преобърнатата маса беше проснато тялото на Ерик Добкин, облечен с цивилни дрехи, защото беше приел да им помогне. За жалост това се беше оказало последната услуга в живота му.

Мишел приклекна до него и огледа окървавената дупка в ризата му.

— Единичен изстрел в гърдите — отбеляза тя и преобърна трупа. — Куршумът е останал в тялото му, защото няма изходна рана. — Изправи се и объркано прошепна: — Просто не мога да повярвам!

— Входната врата е била разбита с ритници — добави Шон. — А Меган я няма.

Миг по-късно той забеляза нещо зад канапето и се наведе да го вдигне. Беше пуловерът на Меган, изцапан с кръв. Пъхна пръст през една дупка в него.

— Не е от куршум — констатира той. — Може би е от нож.

— Но защо са отнесли тялото й, ако наистина са я убили? — попита Мишел.

— Не знам. Обаче трябва да извикаме полиция.

— Чакай малко.

И двамата се обърнаха към вратата, където стояха Кели Пол и Бънтинг.

— Не можем да чакаме, Кели — поклати глава Шон. — Този човек е щатски полицай, който ни вършеше услуга. Оставил е жена и три деца. Истински кошмар!

— Меган също я няма — каза Мишел и тъжно погледна към партньора си. — Няма що, проявихме се като истински ангели пазители!

Обадиха се в полицията. Пол и Бънтинг напуснаха къщата, тъй като беше прекалено сложно да обяснят присъствието си тук. Разбраха се да се срещнат по-късно.

— Развръзката е скоро — обърна се на прага Кели Пол.

— Как ще го направят? — полюбопитства Шон.

— По единствения възможен начин.

— А как ще реагираме ние?

— Непредсказуемо — отвърна Пол.

— А после? — втренчи се в нея Мишел.

— После започва истинската работа — лаконично отвърна Пол.

Миг по-късно двамата с Бънтинг вече ги нямаше.

Двайсет минути по-късно пред вилата спряха два полицейски автомобила. До слуха им долетя тропот на крака, а няколко секунди по-късно на вратата се появиха двама щатски полицаи. Очите им бързо обиколиха стаята и се спряха на Шон и Мишел. После бавно се сведоха към трупа. Пристъпиха предпазливо напред. Шон ги разпозна. И двамата бяха присъствали на местопрестъплението на Бърджин. Допускаше, че всички щатски полицаи в района са близки приятели.