Сърцето на Луцифер

От друга страна Краснер никога не бе попадал на субект като този.

Глин се наведе и включи звука.

— Господин Пендъргаст — тъкмо казваше Краснер любезно. — Мога ли да ви почерпя с нещо, преди да започнем? Вода? Газирана напитка? Двойно мартини? — Последва хихикане.

— Нищо, благодаря.

Пендъргаст не изглеждаше в настроение. Точно както се очакваше. ЕИР бяха развили три различни модела за разпит, всеки от които подхождаше на определен личностен тип, наред с експериментален четвърти модел, който се използваше само върху най-трудните, неподатливи — и интелигентни — субекти. След като прелистиха папката на Пендъргаст и обсъдиха ситуацията, единодушно се съгласиха кой модел трябва да се използва. Пендъргаст щеше да бъде едва шестият, върху който щяха да приложат този метод. Той никога не се проваляше.

— Използваме някои от техниките на добрата старомодна психоанализа — обясни Краснер. — А една от тях е да легнете на кушетката, без да виждате психоаналитика. Моля, настанете се удобно.

Фигурата легна върху кушетката, застлана с пищна брокатена кувертюра и сложи белите си ръце върху гърдите. Ако се изключеха парцаливите дрехи, с които се бе дегизирал агентът, сцената обезпокоително напомняше на бдение над мъртвец. Какво възхитително създание е този човек, помисли си Глин, докато придвижваше инвалидната си количка по-близо до монитора.

— Може би разпознавате офиса, в който се намираме, господин Пендъргаст? — каза Краснер, суетейки се, преди да започне.

— Да „Берггасе“, № 19.

— Точно така! Създаден по образец на офиса на самия Фройд във Виена. Дори успяхме да се сдобием с някои от неговите африкански дърворезби. А този персийски килим в средата също е негов. Фройд наричал офиса си gemutlich, което е една почти непреводима немска дума, означаваща уютен, задушевен, удобен, домашен, приветлив — това е и атмосферата, която се постарахме да създадем. Говорите ли немски, господин Пендъргаст?

— Немският не е от моите езици, за голямо съжаление. Щеше да ми бъде приятно да чета Гьотевия „Фауст“ в оригинал.

— Изумително произведение, могъщо, но и поетично. — Краснер седна на един дървен стол извън полезрението на Пендъргаст.

— Използвате ли свободно-асоциативните методи на психоанализата? — попита Пендъргаст сухо.

— О, не! Развихме наша собствена техника. И тя всъщност е много проста — няма трикове, няма интерпретация на сънища. Единственият фройдистки елемент в нашата техника е декорът на офиса. — Той отново изхихика.

Глин се хвана, че се усмихва. Четвъртият модел за разпитване използваше трикове — всички го правеха, — но, разбира се, субектът не трябваше да ги забелязва. Този модел дори изглеждаше твърде прост и наивен на пръв поглед. Високо интелигентните хора можеха да бъдат заблудени, но само при изключително старание и изкусност.

— Ще ви преведа през някои прости техники за визуализация, което включва също така задаване на въпроси. Става дума за нещо рутинно, което няма нищо общо с хипнозата. Представлява просто начин да се успокои и фокусира съзнанието, за да стане по-отзивчиво към въпросите. Това удовлетворява ли ви, Алойзиъс? Мога ли да се обръщам към вас на първо име?

— Можете и аз съм на ваше разположение, д-р Краснер. Само се безпокоя, че няма да съм в състояние да ви дам информацията, която желаете, защото не вярвам, че тя съществува.

— Не се тревожете за това. Просто се отпуснете, следвайте инструкциите ми и отговаряйте на въпросите колкото може по-добре.

Отпуснете се. Още щом д-р Краснер започна, Глин знаеше, че това е последното нещо, което Пендъргаст би могъл да направи.

— Чудесно. Сега ще намаля осветлението. И ще ви помоля да затворите очи.

— Както желаете.

Светлината намаля до слабо, разсеяно сияние.

— А сега ще изчакаме да минат три минути в пълна тишина — каза Краснер.

Минутите се точеха.

— Нека започнем. — Гласът на Краснер бе придобил нисък, кадифен тембър. Последваха още няколко минути мълчание, след което той поде отново: — Поемете дъх бавно. Задръжте. А сега издишайте още по-бавно. Отново. Вдишване, задържане, издишване. Отпуснете се. Много добре. А сега искам да си представите, че сте на най-любимото си място в света. Мястото, където се чувствате като у дома си, където се чувствате най-удобно и приятно. Разполагате с достатъчно време, за да си представите, че сте там. А сега се обърнете, огледайте обкръжението си. Усетете въздуха. Поемете ароматите, звуците. Кажете ми: какво виждате?

Тишина. Глин се наведе още по-близо към монитора.

— Намирам се на голяма зелена ливада на края на стара букова гора На отсрещния край на ливадата има лятна къща На запад се простират градини и една воденица, до която тече поточе. Ливадата достига до каменно имение, засенено от брястове.

— Кое е това място?

— Рейвънскрай. Имотът на пра-леля ми Корнелия.

— Коя година е и какъв сезон?

— 1972-а, средата на август.

— На колко години сте?

— На дванайсет.

— Вкусете въздуха отново. Какви аромати усещате?

— Прясно окосена трева, с леки нотки на божури от градината.

— А звуците?

— Козодой. Шумолене на букови листа. Далечен ромон на вода.

— Добре, много добре. А сега искам да се издигнете над земята, да полетите… Погледнете надолу. Виждате ли ливадата, къщата отгоре?

— Да.

— Издигнете се още по-високо. На триста метра А сега на четиристотин. Погледнете отново надолу. Какво виждате?

— Имението, конюшните, градините и ливадата, воденицата, развъдника за пъстърва, оранжериите, буковата гора и пиещата се до каменните порти алея. И стената, която огражда всичко това.

— А отвъд нея?

— Пътя за Хадам.

— А сега нека бъде нощ.

— Нощ е.

— А сега ден.

— Отново е ден.

— Осъзнавате ли, че сте под контрол, че всичко е само плод на съзнанието ви и не е реално?

— Да.

— През цялото време трябва да помните това. Вие се контролирате и нищо, което става, не се случва в действителност.

— Разбирам.

— Представете си своето семейство долу на ливадата. Кои са тези хора? Назовете ги по имена, моля.

— Баща ми, Линей. Майка ми, Изабела. Пра-леля ми Корнелия. Кирил, градинарят, който работи малко по-встрани…

Последва дълга пауза.

— Някой друг?

— … и брат ми. Диоген.

— На колко години е той?

— На десет.

— Какво правят всички?

— Просто си стоят, където ги поставих — сухо и иронично долетя гласът. Глин разбра, че Пендъргаст нарочно поддържа иронично отчуждение и ще продължи да го прави, до когато може.

— В такъв случай поставете ги в някаква обичайна ситуация. Нека са заети с привични за тях дейности — гладко продължи Краснер. — Какво правят в момента?