Зелено дайкири

— Протестирам — намеси се Стив. — Няма значение къде седи господин Ръфълс.

Птицата пощеше врата на Педроса. Виктория усети как възбудата й нараства.

„Мислиш, че не мога да импровизирам? Стой и гледай, Соломон.“

— Напротив, има, и то много, Ваша милост — каза тя. — Това доказва, че господин Ръфълс познава господин Педроса. Вижте ги. На практика те се гушкат.

— В случая става въпрос за объркана самоличност — намеси се Стив. — Чрез злоупотреба с животинските видове и подвеждащи предположения обвинението иска да представи фалшива улика.

Соломон запелтечи, помисли си Виктория. Уплашен е. Беше го сложила там, където тя искаше.

Кацна на собствената си бурсера.

— Госпожица Лорд използва измама, за да преметне тази невинна птица — отсече Стив. — За господин Ръфълс всички хора са еднакви.

— Тогава защо — побърза да отвърне Виктория — от всички присъстващи в съдебната зала господин Ръфълс избра именно господин Педроса? Поради една-единствена причина. Защото птицата е на господин Педроса!

Господин Ръфълс се обади:

— На господин Педроса.

— Протестирам! — повтори Стив.

— Запушете устата на тази птица — нареди съдията, после се обърна към Виктория. — Госпожице Лорд, мислите че съм падал на главата си като малък ли?

— Не, сър.

— Тогава защо изтръгвате признания от тази въшлива птица?

Почувства как паниката я прониза като нож.

„Нареждане на съдията. Наруших ли нареждането на съдията?“

До нея Пинчър си прочисти гърлото и се чу звук като от камион, който изсипва чакъл. Усещаше присъствието на Соломон, носеше се отпред пред банките, кръжеше като гладна акула.

— Господин Соломон е виновен — отвърна тя. — Планирал го е. Не знам как точно, но знам, че е така.

— Това е без значение, Ваша милост — каза Стив. — Госпожица Лорд безсрамно подлъга господин Ръфълс да инкриминира обвиняемия. Колкото и да ми е неприятно, делото трябва да бъде прекратено заради процедурна грешка.

Думите „процедурна грешка“ я накараха да изтръпне от страх. Търсеше правилния отговор, без да смее да погледне към Пинчър.

— Но Педроса е виновен! Соломон ми го каза — думите сами изскочиха. — Затова импровизира. Соломон е зъл, неуравновесен и опасен. Трябва да бъде хвърлен в затвора заедно с виновния му клиент.

Съдебната зала беше замлъкнала. Всички я гледаха. Виктория сведе очи. Беше насочила ножицата към Соломон, ръката й трепереше.

— Пристав, обезоръжете прокурора — каза съдията строго.

Елууд Рийд оправи колана си, запъти се право към прокурорската банка и взе ножиците от Виктория.

— Делото е прекратено заради процедурна грешка — обяви съдия Гридли. Той се обърна към съдебните заседатели и им благодари за услугите, като им обясни, че задължението им е приключило и не е ли чудесно да живееш в страна, където цари законност?

Виктория се отпусна на стола си зашеметена. Смътно видя как Педроса прегръща Стив Соломон на масата на защитата. Имаше и плясък на криле. Проклетата птица също празнуваше. До нея Пинчър се раздвижи на стола.

— Съжалявам, сър! — Гласът й беше сух като шумоленето на паднали листа.

— Някои юристи не стават за съда — каза й Пинчър. — Може да станеш нотариус в някоя кантора, но съдебните прения не са за теб.

Сигурно беше поклатила глава, защото той попита:

— Разбра ли ме?

— Не, сър.

— Доналд Тръмп ли трябва да наема, за да ти го каже? Уволнена си.

Пинчър стана и я остави, сама. Неудачница. Прокажена в колония за един човек.

Гърлото й се сви и сърцето й, което пърхаше като крилете на колибри, сякаш спря. В залата стана непоносимо горещо, светлините светеха мъчително ярко. Стъпки на отдалечаващи се зрители отекваха като гръмотевици, шепот клокочеше като подигравателен смях.

Опита се да се овладее, знаеше, че бузите й са огненочервени, а гримът й се стича. И тогава се появи. Първата солена сълза.

От масата на защитата Стив гледаше как Виктория седи сама и изоставена. Само един съдебен защитник можеше да разбере какво преживява тя, кръвта й изтичаше на пода на съда. Стив беше губил дела — макар и не чак толкова зрелищно — и познаваше срама. Чу как Пинчър я уволни. Гаднярът не беше изчакал дори да се върнат в прокуратурата.

И сега какво?

О, Боже, тя плачеше!

Стив усети едно чувство, което рядко се прокрадваше в съзнанието му — вина. Не беше искал да я уволняват. Искаше да й каже, че единствените адвокати, които не са били унижавани в съда, са тези, които се страхуват да влязат там. Искаше да й каже, че възможностите й са по-големи от тези на всички млади адвокати, които познаваше. Тя беше гладиатор, сразен, докато размахваше меча си. Нямаше от какво да се срамува. Не беше виновна, че шефът й е кретен.

Стив видя как Виктория разкопчава скъпите си италиански обувки, хвърля ги в една найлонова торба и нахлузва белите найкове, за да измине разстоянието до паркинга. Принцесата воин сваляше снаряжението си. Каза си, че един ден ще погледне назад и ще осъзнае, че е било за нейно добро. Защо да си губи времето със сладура Рей Пинчър? Той само щеше да попречи на развитието й. Трябваше да се залови с частна практика. Като него.

Тогава се зароди една идея.

Можеше да я вземе под покровителство, да я научи на всички трикове.

„Можем да поемем делото Барксдейл заедно.“

Почуди се дали е много ядосана. Щеше ли изобщо да изслуша предложението му? Щеше ли да му помогне — да им помогне — да привлекат Катрина Барксдейл като клиент? Той взе господин Ръфълс и се запъти към прокурорската банка.

— Съжалявам — каза Стив.

— Не, не съжаляваш.

— Съжалявам. Наистина. Но се опитай да погледнеш на това като на възможност.

— Мразя те, да знаеш.

— Мразя те — повтори господин Ръфълс, после скочи от рамото на Стив на рамото на Виктория. Беше прекалено вцепенена, за да му обърне, внимание.

— Какво ще правиш сега? — попита Стив.

— Не знам.

— Мога да ти помогна.

— Вече достатъчно ми помогна.

— Имам предложение за теб.

— Ужас! — извика тя.

— Не казвай нищо, преди да ме изслушаш.

— По дяволите! Птицата ти.

Господин Ръфълс размаха криле и отлетя. С пълни със сълзи очи Виктория се взираше в ръкава на туиденото си сако, където господин Ръфълс току-що беше оставил мекия резултат от това, което някога беше сладкиш със сливи.

— Казват, че е на късмет — обади се Стив.