Бездна

Сега той беше негов. И разполагаше с всичкото време на света да обмисли — и, може би след време да разбере — странната му и ужасна красота.

Той внимателно мушна острието в ножницата и хвърли поглед към ковчежето. Щеше да изнесе и него на повърхността; ковчежето си имаше своята собствена важна роля, свързана неделимо с историята на меча. Погледна през рамо и доволен видя, че Магнусен бе спуснала най-сетне кофата в ямата и бавно, като робот, я пълнеше с торби с монети.

Насочи вниманието си отново към ковчежето и към единствения метален обръч, който оставаше, залепнал за едната му страна с ръждата си. Необичаен начин да се привърже такова ковчеже. Определено щеше да е по-лесно металните ленти да се закрепят към пода на камерата със съкровището, отколкото да ги прекарваш надолу. За какво всъщност се държаха те отдолу?

Той се отдръпна и ритна последната метална лента, за да освободи ковчежето. Обръчът се строши и се стрелна с изумителна сила в дупката, сякаш бе прикрепен към голяма тежест.

Изведнъж се усети здраво разтърсване и камерата на съкровището се наклони силно. Десният й край се спускаше опасно като самолет, който пикира в силна турбулентност. Изгнили сандъци, платнени торби и бъчонки се затъркаляха откъм лявата стена, стовариха се върху пода, предизвиквайки дъжд от скъпоценни камъни, златен прах и перли. Подредените като цепеници златни слитъци се наклониха силно, след което се срутиха със силен трясък. Найдълман бе отхвърлен към ковчежето и той посегна да хване ефеса на меча. В ушите му кънтяха писъците на Магнусен, а очите му бяха широко отворени от удивление.

58.

Електрическият мотор на асансьора забръмча тихо и той се заспуска в Шахтата. Стрийтър стоеше в единия ъгъл с пистолет в ръка, което принуди Ранкин и Бонтер да застанат близо до другия ъгъл.

— Лайл, трябвада ме изслушаш — помоли го Бонтер. — Роджър твърди, че под нас има огромна кухина. Видял е всичко на сонарния екран. Шахтата и камерата на съкровището са построени върху…

— Разправяй ги на приятелчето си Хач — отвърна Стрийтър. — Ако е още жив.

— Какво си му сторил?

Стрийтър вдигна дулото.

— Знам какво сте планирали.

— Господи, и ти си същият параноик, като…

— Млъквай. Знаех, че на Хач не може да се има доверие. Знаех го от мига, в който го видях за първи път. Понякога капитанът е малко наивен в това отношение. Той е добър човек и се доверява лесно. Ето защо винаги се е нуждаел от мен. Аз изчаках благоприятния момент. И времето потвърди, че съм бил прав. А що се отнася до теб, кучко, ти избра погрешната страна на барикадата. Ти — също! — Стрийтър махна с пистолета към Ранкин.

Геологът стоеше на самия ръб на лифта, стиснал със здравата си ръка перилата, а ранената бе мушнал под мишницата си.

— Ти си полудял — рече той.

Бонтер го погледна. Никога досега не бе виждала този обикновено приветлив и сърдечен мечок толкова яростен.

— Не можеш ли да схванеш? — озъби се Ранкин. — Съкровището се е пропивало с радиация в продължение на стотици години. То не може да е от полза никому.

— Затваряй си устата, инак ще целунеш ботуша ми — отвърна Стрийтър.

— Не давам и пет пари какво ще направиш — рече Ранкин. — Мечът и без друго ще ни убие всички.

— Глупости.

— Не са глупости. Видях данните. Равнището на радиация, излъчвана от онова ковчеже, е невероятно. А когато той извади меча, всички ще сме мъртви.

Минаха покрай платформата на петнайсетия метър, сивият метал на титановите подпори се къпеше в светлината на аварийните лампи.

— Вземаш ме за някакъв идиот — рече Стрийтър. — Или може би си толкова отчаян, че си готов да кажеш всичко, за да си спасиш задника. Този меч е на възраст най-малко петстотин години. Нищо на този свят не е естествено радиоактивно толкова време.

— Нищо на света. Точно така. — Ранкин се наведе напред и рошавата му брада се разлюля. — Този меч е направен от шибан метеорит.

— Какво? — ахна Бонтер.

Стрийтър излая нещо като смях и поклати глава.

— Радметърът установи произхода на емисията — иридий–80. Това е тежък изотоп на иридия. Адски радиоактивен. — Той плю навън от лифта. — Иридият е рядък метал на земята, но е често срещан в желязно-никеловите метеорити.

Той се олюля напред и потрепери от болка, след като ранената му ръка се докосна до платформата.

— Стрийтър, трябва да ни оставиш да говорим с капитана — рече Бонтер.

— Това няма да стане. Капитанът работи цял живот за това съкровище. Той говори за него дори насън. Съкровището принадлежи на него, а не на някакъв космат задник-геолог, който влезе в екипа само преди три месеца. Или на някоя френска курва. То е негово, цялото.

В очите на Ранкин светнаха пламъчетата на необуздан гняв.

— Ти, трогателно копеле!

Стрийтър сви устни, те се превърнаха в тънка бяла чертица, но не отвърна нищо.

— Знаеш ли какво? — продължи Ранкин. — Капитанът не дава пет пари за теб. Ти си му още по-ненужен сега, отколкото някога във Виетнам. Мислиш си, че и сега ще ти спаси живота ли? Забрави го. Единственото, което го интересува, е проклетото съкровище. Ти си вече история.

Стрийтър замахна с револвера към лицето на Ранкин и го стовари между очите му.

— Давай — отвърна Ранкин. — Или ме довършвай, или пусни пистолета и се бий. Ще ти размажа хилавия задник и с една ръка.

Стрийтър обърна пистолета към перилата на асансьора и стреля. Към издрасканите стени на Шахтата полетяха пръски съсирена кръв, когато Ранкин дръпна ранената си лява ръка настрани. Геологът се свлече на колене, показалецът и средният му пръст висяха само на разкъсани парченца кожа. Стрийтър започна да му нанася точно премерени ритници в лицето. Бонтер изкрещя.

Изведнъж от дълбините се понесе гърлен тътен. Частица от секундата по-късно той бе последван от рязък удар, който ги свали всички на пода. Ранкин падна назад, тъй като не можа да се хване с ранените си ръце и Бонтер го улови за яката на ризата, за да не се изтърколи от платформата. Стрийтър се съвзе пръв и когато Бонтер се изправи, той вече бе стиснал перилото и бе насочил пистолета срещу тях. Цялата конструкция се люлееше силно, титановите подпори негодуващо скърцаха. Под тях се чуваше единствено демоничният рев на нахлуваща вода.

Лифтът се наклони и спря с проскърцване.

— Не мърдайте! — предупреди ги Стрийтър.

Последва нов рязък трус и аварийните светлини премигнаха. Някакъв болт падна покрай тях, отскочи от платформата със силен звън и изчезна, въртейки се, в мрака.

— Започна се — извика дрезгаво Ранкин, свит на пода, притиснал ранените си ръце към гърдите.

— Какво започна? — изкрещя Бонтер.

— Шахтата се срутва в куполообразната кухина. Адски добре пресметнато във времето.

— Млъквайте и скачайте.