Блондинка от Маями

Тя помълча. После прошепна:

— Ако ти кажа истината, пак ли ще искаш да ми помогнеш?

Не отговорих. Не можех. Не знаех.

— Баща ми ме изнасили, Джейк. Трябва да ми повярваш.

Седяхме до масата в кухнята. Криси посегна за цигара и запали.

— Бях блокирала преживяното и не можех да си го спомня. Винаги съм изпитвала някаква неясна тревога спрямо баща си. Знаех, че е направил нещо, но не знаех какво. Лари Шийн освободи спомените ми чрез хипноза. Всичко е вярно. Само за едно излъгах… или по-точно премълчах… че възнамерявах да го убия. Бях се подготвила и казах на Лари.

— А той го е записал — добавих аз. — И сега съдбата ти е в ръцете му. Ако ми беше казала по-рано, може би щях да направя нещо.

Тя въздъхна и към тавана полетя струйка цигарен дим.

— Какво можеше да направиш?

— Не знам. Нещо.

Криси наля за двама ни по още една чаша кафе. Зад кухненския прозорец слънцето примигваше през тънките облаци на хоризонта над океана.

— Исках да убия баща си. Исках да се пречистя, но не искам да отида в затвора. Бях чела това-онова. Знаех за посттравматичния стресов синдром.

По дяволите, Джейк, наистина страдах от него. Просто успях разумно да реша как да постъпя.

— Разумно ли?

— Да. Каква е разликата между това една жена да застреля гадния си съпруг, докато я бие, или след като е седнала да пообмисли нещата? Има само една разлика. Първо помислих малко, след това го направих.

— Точно това — казах аз — е разликата между предумишлено и непредумишлено убийство.

— Значи трябва да променят закона.

— Чудесно, пиши на конгресмена си. — Кафето прогаряше дупка в стомаха ми и от това се вкиснах още повече. — Шийн насърчаваше ли те за този разумен план да убиеш баща си?

— Не с думи. Каза нещо в смисъл, че смъртта на баща ми може да се окаже благотворна, но го формулира съвсем мъгляво. Нито веднъж не употреби думата убивам или убийство.

— Ами Гай? Той знаеше ли?

— Във всеки случай аз не съм му казвала.

— Но Шийн му е казал! Не разбираш ли? Те са искали да убият баща ти. Скалъпиха ти фалшива защита, после я унищожиха преди процеса. Искат да бъдеш осъдена.

— Защо?

— За пари! Гай заграбва цялото наследство, а ти оставаш до живот в затвора.

Тя не се стресна и не заплака.

— Не ми изглежда логично. Гай и без това си е богат.

— На някои хора никога не им стига. А има и други причини. Той така и не е преглътнал факта, че ти си била галеното дете. Вероятно е ненавиждал баща ти за това.

— Не. Първите няколко години бяха много трудни за Гай — държаха се с него като с ратай — но татко се реваншира. Въведе Гай в бизнеса, постепенни му отстъпи юздите. Не може да е това.

— Тогава какво, Криси? Ако не са парите, ако не е омраза, какъв мотив има?

— Не знам.

Вече губех търпение.

— Трябва да знаеш!

Тя гневно захвърли цигарата в чашката от кафе.

— Ти не ми вярваш. Никога не си ми вярвал. Затова ме измами да приема проверка с детектора на лъжата.

— Това все пак не е като да те измамя да извършиш предумишлено убийство. — Видях яростния и поглед и добавих: — Ако наистина са те измамили.

— Мръсник! Как можеш да ме защитаваш, щом не ми вярваш?

— Правя го всеки ден. Такава ми е работата.

— Не искам да бъде така — каза тя по-скоро тъжно, отколкото гневно.

— Чудесно. Ще поискам от съдията разрешение да се оттегля. Ако той се съгласи, ще получиш отсрочка. Може би някой друг адвокат ще измисли как…

— Не! Искам теб. Вярвам ти, макар че не е взаимно.

— Не знам как да водя делото. Не знам как да победя.

— Не променяй нищо. Пусни касетите. Ще кажа на заседателите, че съм го планирала и пак бих постъпила по същия начин. Нека Шийн каже, че съм се готвила да убия татко. Да кажем истината.

— Истината?

Идеята бе тъй нелепа, че се разсмях.

— Нали това искаше? Нали за това настояваше с онзи праведен глас? Добре, мистър праведник. Дай да яхнем истината, пък където ни отведе.

Аз поклатих тъжно глава.

— Понякога истината не помага.

Исках себе си

Седях в мекото кресло пред бюрото на съдията Майрън Стангър. Прясно избръснат, с още влажна коса, опакован в скромен сив костюм, бяла риза и винена вратовръзка, аз почти приличах на адвокат, макар че вратът ми изхвръкваше от яката. Ейб Соколов седеше на съседното кресло и погребалният черен костюм подчертаваше жълтеникавия му тен. До съдията една млада жена се бе навела над стенографския апарат, очаквайки да чуе бисери на юридическата мъдрост или поне що-годе грамотен английски, какъвто понякога се говори в съдийските кабинети.

На дивана зад нас, под безброй рамки с дипломи и грамоти на негова чест, седеше Криси със скромно събрани крака. Беше облечена с черно костюмче и бяла копринена блуза — точно както в една телевизионна реклама, където играеше делова жена, страдаща от газове.

— Дай да се разберем, Джейк — каза съдията Стангър. — Сега кандидатите за съдебни заседатели киснат в съдебната зала, а ти искаш да се оттеглиш от делото.

— Точно така, ваша чест.

— И няма да изложиш причините за молбата си?

— Не мога, ваша чест, ще застраша защитата на клиентката си.

Съдията опипа закопчалката на дървена кутия за пури, заемаща централно място върху бюрото му. Дойдеше ли Коледа, добросърдечните адвокати го затрупваха с контрабандни кубински пури.

— Това не е достатъчно, Джейк.

— Мога само да кажа, че аз и клиентката ми имаме непреодолими противоречия относно защитата.

— Абе, Джейк, аз и жена ми имаме непреодолими противоречия вече трийсет години, но още никой от двама ни не си е плюл на петите.

Ейб едва удържа усмивката си. Страшно обичаше да ме гледа да се гърча.

— Не е в интерес на клиентката ми да остана неин защитник — възразих аз.

— Тъй ли?

Съдията свали очилата от топчестия си нос и погледна към Криси Бърнхард. Някога Майрън Стангър бе работил като адвокат на нещастните случаи към Югоизточната железопътна компания, която имаше неприятния навик да наема машинисти, страдащи от алкохолизъм и цветна слепота. След трийсет и пет години ровене из всевъзможни железопътни катастрофи Стангър помоли губернатора за назначение за съдия и молбата му беше изпълнена, тъй като отдавна набираше средства за Демократическата партия. Адвокатите го харесваха, защото ги оставяше да си вършат работата, без много да им се меси.