Часът на Бика

— А къде е вашият СДФ, Родис?

— Изключен е. Ще ми го докарат през нощта и ще го пуснат пред входа на този блок. Аз ще го повикам тук. Хайде, легнете, а аз ще се поразходя из стаята, за да премине възбудата ми от по-друг характер. Отдавна не бях изпитвала такава радост от дългото ходене както днес. Като че ли цяла вечност живея в теснотия — естествена на кораба и ненужно-принудителна на Торманс.

— И Чеди не можеше да свикне с този живот. Нейните дълги разходки бяха полезни за запознаването и с хората и обичаите, но в края на краищата доведоха до катастрофа — каза Евиза.

— От какво е било предизвикано нападението?

— Тя още нищо не е успяла да ни каже. Човекът, който нападнал Чеди, се самоубил на място. Тя едва ли знае това.

Родис се замисли и после каза:

— Причина за всичко е сексуалната невъзпитаност, пораждаща Стрелата на Ариман. Между другото аз чух за вашата лекция относно еротиката на Земята. Претърпели сте неуспех дори с лекарите, а те би трябвало да са образовани в това отношение.

— Да, жалко — натъжи се Евиза, — исках да им покажа властта над желанието, която не води до загуба на сексуалните усещания, а, напротив, до върховете на страстта. Колко по-ярка и по-силна е тя, когато не се оставяш да те водят за носа. Но какво да се прави, когато те, както ми обясни Чеди, имали само една дума за любовта — за физическото свързване, и още десетина думи, които се смятат за ругатни. И то за любовта, за която на Земята има толкова много думи, че и аз не ги знам колко са.

— Над петстотин — отговори Родис, без да се замисли, — триста, отбелязващи оттенъците на страстта, и близо хиляда и петстотин, описващи човешката красота. А тук, в книгите на Торманс, аз не намерих нищо друго освен жалки опити да се опише например прекрасната любима с техния беден език. Всички излизат едни и същи, губи се поезията, усещането се притъпява от монотонните повторения. Олигарсите (посредством образованите си слуги, естествено) отчаяно се борят да скрият от хората духовните им способности и свързаните с това огромни сили на човешката природа. По същия начин те се стараят да омаловажат и обезценят физическата красота, за да не може обикновеният човек да си помисли, че в някои отношения е по-добър или стои по-горе от управниците. Техните учени слуги винаги са готови да изригнат купища лъжи, отричайки духовните сили, и да осмеят красотата.

В антично време в Европа и Близкия изток и през Средновековието в Индия — продължи Родис — физическата любов се е преплитала с религията, философията и обредността. След това настъпила реакцията: тъмните векове, превъзнасянето на религията и отхвърлянето, потискането на сексуалността. Нова реакция — и през ЕРС се възродила примитивна еротика с отмиране на религиозността, на по-слаба физическа основа. Не бил постигнат, както в предишните времена, мощен възход на чувствата. Този период — последният в съществуването на капиталистическите отношения в обществата на Земята — се характеризирал освен това и с утилитаризъм. И еротиката, и политиката, и науката — всичко се преценявало от гледище на материалната полза и парите… Утилитаризмът неизменно водел до ограниченост на чувствата, а не само на мисленето. Ето защо тормансианите трябва първо да възстановят нормалното си усещане на света. Едва след това те ще бъдат способни на истинска еротика. Взели сте прекалено бърз старт, Евиза! Но стига сме говорили за това!

Родис започна да движи пръсти по тялото на Евиза, натискайки определени точки и произнасяйки отмерено-музикални думи. Не се минаха и няколко минути и Евиза заспа с детска безгрижност. Само в ъгълчетата на устните и продължиха да се крият бръчки на огорчение, но скоро и те изчезнаха. След това Родис коленичи, изви се назад и докосна пода с глава, за да си изправи гърба. Нейните спътнички бяха на възраст, когато дълбокият и здрав сън бързо възстановява силите. Родис наблюдаваше и двете и им се радваше. Те бяха направили всичко, каквото можеха, за изучаването на Торманс и, естествено, не бяха в състояние да променят тукашния живот. Сега те ще се приберат на «Тъмен пламък». Заради прашинките, които Евиза и Чеди биха добавили отсега нататък към гигантската задача — обрата в историята на Торманс, — не си струваше да се рискува повече животът им. Антроположката Чеди и лекарката от Звездния флот Евиза тепърва ще посетят различни места във вселената, ще дарят Земята със свои деца, ще преживеят дълъг, интересен живот. Безкрайното унижение на хората на Торманс и изтърпените тук страдания, както и мъката и съчувствието, породило се към събратята им, на Земята ще се изтрият, ще се смекчат и в края на краищата ще престанат да ги тревожат…

Вратата се открехна бавно, влезе СДФ и замря в краката на Родис. Тя свали от капака му един тежък бял барабан, премести го с известно усилие на прозореца и завинти син конус в специалната издатина на горния му край. Сред снаряжението на Евиза Родис намери прозрачна до невидимост висока чаша, отвъртя конуса и наля в съда също толкова прозрачна течност. Родис внимателно я поднесе до устните си и лицето и грейна от удоволствие. След минерализираната, замърсена, миришеща на ръждив водопровод и на евтин бактерицид вода на столицата вкусът на земната вода беше неописуемо приятен. Нея Холи не беше забравила да им изпрати от звездолета и земна концентрирана храна.

Родис се зае да приготви храна за Чеди и Евиза. В болничната стая бързо влезе бледен и изпотен главният лекар.

— Аз не подозирах, че в моята болница се намира владетелката на земляните — поклони се той на Родис, — тук ще ви бъде неудобно и тясно. Но това ще уредим по-късно, а сега да отидем в моя кабинет. Търсят ви от Градините на Цоам. Като че ли — лицето на главния лекар придоби молитвен израз — с вас иска да говори лично Великият и Мъдрият…

Фай Родис застана пред екрана за двустранна връзка на Ян-Ях, на който скоро се появи познатата фигура на властелина. Чойо Чагас беше навъсен. Рязък жест по посока на главния лекар — и той, превит одве, избяга от кабинета.

Чойо Чагас огледа Родис в сребристата и престилка, под която прозираше костюмът на обикновена жена от Ян-Ях.

— Не е толкова ефектно в сравнение с предишните ви одеяния. Но така ми се струвате по-близка, приличате ми на моя… поданичка — каза той бавно. — И все пак аз бях учуден, когато разбрах, че сте тук.

— Ако не беше катастрофата с Чеди, аз нямаше да напусна Хранилището. Там има много интересни материали и вие постъпихте мъдро, като ме изпратихте в него.

Чойо Чагас поомекна.

— Надявам се, че сте се убедили още веднъж колко опасно е общуването с нашия див и злобен народ? Насмалко не загина четвърта наша гостенка!

На Фай Родис и се дощя да го попита по чия вина народът на Ян-Ях се намира в такова състояние, но беше излишно да дразни властелина.

— Как смятате да постъпите сега? — попита Чойо Чагас.

— Щом нашата антроположка се оправи, ще я изпратя заедно с лекарката на звездолета. Това е въпрос само на няколко дена.

— А след това?

— Ще се върна в Хранилището на историята. Ще привърша работата си с ръкописите. Нашият астронавигатор ще продължи да се запознава с научния свят на столицата. И след двайсетина дена ще се сбогуваме с вас.

— А вторият звездолет?

— Той трябва да е вече наблизо. Но ние не искаме да злоупотребяваме с вашето гостоприемство. Вероятно той няма да кацне. Ще остане на орбита до излитането ни.

На Родис и се стори, че властелинът остана доволен.

— Добре. Тук ще ви настанят по най-добрия възможен начин.

— Не се тревожете. По-добре дайте нареждане да ни свързват с вас или с по-младшите управници без протакане. Иначе ние не ще можем да разбираме къде свършва вашата воля и започват тъпотията и страхът на сановниците.

Чойо Чагас кимна милостиво, известно време той гледа Родис мълчешката, а после, без да каже нито дума, внезапно изчезна от екрана. Тя се върна при Чеди, която вече седеше сред възглавници и без похлупака. И Чеди, и Евиза толкова се наслаждаваха на водата и храната от Земята, че чак зажумяваха от удоволствие.

— Не съм си представяла, че консервираната земна храна била толкова вкусна — каза Чеди.

— След тормансианската — каза Родис и зарови пръсти в гъстата коса на момичето, която пак беше придобила естествения си пепелявозлатист цвят. Очите, освободени от контактните лещи, сияеха с предишната си синина.