Часът на Бика

— Чудно ми е — Чеди се надигна на лакът, но Евиза мигновено я върна на мястото и — как могат да се тровят, да тровят децата си, да погубват своето бъдеще, като фалшифицират и поевтиняват храната по такъв начин, че тя се превръща в отрова? Представете си, че на Земята някой започне да поглъща такава отрова. Изключено!

— При тях — каза Родис — по този ужасяващ начин увеличават количеството храна, поевтинявайки производството и, А я продават на предишната скъпа цена — в обществото на Торманс това се нарича косвен данък и доходът от него отива в полза на олигарсите.

— Сигурна съм, че тук нито една лаборатория не ще се заеме да анализира състава на продуктите, за да не излезе наяве неговата вредност — каза Евиза, — трябва да вземем образци със себе си на Земята.

— Отлична идея — каза Родис, — хайде да започнем още днес, от болницата.

Родис дълго, без да бърза, масажира белезите от зарасналите разрези със следи от разтопилите се черни кукички на рамото на Чеди. Чеди ги уверяваше, че е напълно здрава, но Родис и Евиза се страхуваха от последици от вътрешните повреди. На една малка количка докараха книги с развлекателно съдържание. Чеди се зае да ги поглъща една след друга със скорост, необяснима за тормансианите, но съвсем нормална за земляните, които за един миг възприемаха цели страници.

До идването на Евиза около леглото на Чеди беше израснала цяла купчина книги.

— Нима са толкова интересни? — попита Евиза.

— Мъчех се да намеря нещо свястно. Не можех да повярвам, че в една технически развита цивилизация могат да се пишат само такива глупости, приличащи на земната литература от ЕРС. Те сякаш нямат духовни проблеми, тревоги, болести и нещастия. Истинските големи трагедии, великолепният човешки героизъм, скрит в делниците на сивото ежедневие, не ги интересува. На тях като че ли и човекът не им е интересен и им служи само за фон. Всичко се свежда до временни глупости, случайно неразбиране или еснафско недоволство. Тукашните писатели много добре са се научили да отвличат и да развличат, преразказвайки стотици пъти едно и също. Същите хора пишат и за телевизионните предавания, възхваляват щастието да се живее под мъдрото ръководство на Чойо Чагас, който уж ги бил избавил от отвратителното минало. Тук историята започва от установяването на общопланетната власт на теоретика на олигархията, великия Ино-Кау, Имам впечатлението, че книгите са написани за умствено неразвити деца. Всички книги са нови, малко четени. Трябва да поискаме някои по-стари издания.

Евиза отиде в библиотеката, дълго се рови там, говори с библиотекаря и се върна смаяна.

— Когато Чойо Чагас станал владетел — каза Евиза, — предишните книги под страх от тежко наказание били иззети от всички библиотеки на планетата, вързани в мрежа с камъни и хвърлени в морето. Единични екземпляри са предадени на специалните хранилища, където те не могат нито да се четат, нито да се копират. Това е забранено за всички освен за специални доверени лица.

— Какво престъпление срещу човечеството! — сурово отбеляза Родис.

— О, вие не знаете всичко — каза Чеди. — Тук съществува чудовищна система за филтрация. Във всеки Дом за зрелища, в телевизията и в радиото им седят «Очите на властелина». Те имат правото да спират всяко зрелище, да изключват цялата мрежа, ако някой се опита да предаде нещо неразрешено. Могат да убият човека за пеене на неразрешени песни, «Очите на властелина» имат списък, в него е означено кое може да се изпълнява и кое не… И така е във всичко. Колко ми е жал за горките хора! — Гласът на Чеди трепна.

Родис и Евиза се спогледаха и Родис седна до главата на Чеди, запя и започна да милва с върховете на пръстите си челото и лицето и. Сините очи, в които блестяха сълзи, се затвориха. Само след минута момичето потъна в дълбок спокоен сън.

— А сега хайде да се разходим из болницата — предложи Евиза. — Вече е късно, лекарите са се разотишли. Аз ви донесох чиста престилка.

Фай Родис облече жълтата дреха и кепето от същия плат и двете земни жени излязоха под рязката светлина в наблъскания с кревати коридор.

Те никога не биха могли да забравят четирите нощи, прекарани в доброволни визитации на хирургическата клиника на Централната болница в столицата. Родис правеше едно откритие след друго. На страдащите почти не се даваха лекарства за успокояване на болките. Медицината на Торманс не беше създала аналгетици, които не влизат в обмяната на веществата и не водят до свикване — наркомания. Такива могъщи средства като хипнотичния масаж и автогенното внушение не се прилагаха. Лекарите не обръщаха внимание на стягането на сърцето и на страха от смъртта, а досадната болка при фрактурите се смяташе за неизбежна. Всъщност премахването на ненужните страдания беше съвсем лесна работа, то можеше да ускори излекуването на едни и да облекчи последните дни на други…

Със самотата на болните, с техните безкрайни, мъчителни нощи в непроветряваните стаи не се водеше никаква борба. В болницата преобладаваха жените, които бяха по-издръжливи от мъжете. Те лежаха с месеци. На земляните бе обяснено, че за спасяването на жените и майките на «джи» се полагат грижи, понеже, когато ги загубват, мъжете получават нервни депресии, подкупват чиновниците, промъкват се в Дворците на нежната смърт и погубват в свое лице нужни на държавата специалисти. Загубването на достойнството на смъртта в тези болници представляваше естествен диалектически парадокс на планетата, където смъртта се провъзгласяваше за държавно задължение на болшинството. Толкова по-отчаяно се вкопчваха в живота «джи» в препълнените болници. Родис си спомни със самоирония своите инфернални изпитания. Тук тя бе слязла до много по-ниски кръгове на инферното.

А Евиза за стотен път мислено се съгласяваше с предводителя на шестимата «кжи». Те наистина умираха здрави, без да знаят що е жалка борба за живот сред мръсотия и болки.

Фай Родис преминаваше от легло на легло, сядаше на крайчеца му, утоляваше болката с хипноза, успокояваше с песен, учеше хората сами да си внушават сън или да се забавляват с въображението си. Евиза, която не притежаваше такава психологическа сила, правеше целебен масаж на нервите. Когато на разсъмване се прибраха в стаята на Чеди, и двете се строполиха изнемощели и заспаха, защото бяха изчерпали нервната си сила.

Мълвата за необикновената жена мигновено плъзна по цялата болница. Сега Фай Родис навсякъде биваше посрещана като богиня с молби и протегнати ръце. Заобикалящата я мъка се стовари върху нея, започна да я потиска и да я лишава от предишната вътрешна свобода. Родис за пръв път разбра колко далече е още истинското духовно съвършенство. Нищожеството на нейните сили сред океана от мъка неизбежно пораждаше съжаление, което я отклоняваше от главната и цел. Нейната помощ тук не съответствуваше на задачата, която отсега нататък предстоеше на хората от Земята: да помогнат на народа на Ян-Ях в унищожаването на инферналната обществена система изцяло и завинаги.

След четирите дена, прекарани в болницата, Фай Родис пак вървеше по скърцащите подове на Храма на времето, съпровождана от двете си приятелки и от трите им СДФ. Два от тях носеха още слабата Чеди в пружинираща въжена люлка. окачена на опорни стълбчета. Безкрайно зарадваният Таел ги посрещна край портата и дори стражата, тоя път подбрана измежду специално обучени хора, поомекна при вида на сините очи на Чеди, които гледаха околния свят с възторга на оздравяваща. Радостта на Чеди беше кратка. Когато разбра, че ще я върнат на звездолета, тя силно се огорчи и на Фай Родис и отне много време да я убеди в необходимостта от това.