Част от секундата
Шрифт:
Докато потегляше, тя чу гърмежите на ауспух, готов да падне всеки момент. Озърна се тъкмо навреме, за да види как един очукан, ръждясал буик бавно минава по улицата край нея и спира наблизо. Шофьорът почти не се забелязваше. Единствената й мисъл бе, че колата несъмнено символизира целия град — разпадаше се досущ като него.
Шофьорът на буика незабелязано огледа Мишел. Щом тя потегли, човекът се озърна към усмихнатата Лорета Болдуин, която се люшкаше на стола и броеше парите. Бе хванал целия разговор чрез звуков усилвател, скрит в антената на колата,
17
Кинг се бе привел над една папка, разгърната на бюрото му, когато зад вратата му прозвучаха стъпки. Днес нямаше да идват нито партньорът му, нито секретарката, затова той стана, въоръжен с нож за хартия, бързо пристъпи напред и отвори вратата.
Мъжете в коридора го гледаха свирепо и мрачно. Бяха четирима: местният полицейски началник Тод Уилямс, същият униформен мъжага от шерифската служба и двама непознати, които набързо показаха служебни карти на ФБР. Кинг ги въведе в малката заседателна зала до кабинета си.
Едрият мъж се приведе напред. Обясни строго, че се казва Джефърсън Паркс, държи на цялото си име и не приема да го наричат Джеф, а по принцип предпочита да се обръщат към него с „помощник-шериф Паркс“.
— Федералните шерифи са политически назначения, помощник-шерифите вършат цялата работа. — Той вдигна пистолет в найлонов плик и добави с глух, безизразен глас: — Това е пистолетът, който бе взет от вашия дом.
— Щом казвате.
— Няма грешка, той е. Откакто е иззет, се знае с точност у кого е бил.
Кинг погледна Уилямс, който кимна.
— Добре — каза Кинг. — И защо искате да ми го върнете?
— О, няма да ви го върнем — обади се единият от агентите.
Паркс продължи:
— Извадихме куршума, с който е убит Дженингс, от стената в кабинета на вашия съдружник. Той е с медна риза, тъй че почти нямаше деформации. Открихме и гилзата. Хауард Джеяингс е застрелян с вашия пистолет. Всичко съвпада — следата от ударника, браздите по куршума и дори белегът от изхвърлянето.
— А аз ви казвам, че това е невъзможно.
— Защо?
— Позволете да ви задам един въпрос. По кое време е убит Дженингс?
— Според съдебния лекар между един и два часа през нощта, преди да го откриете в кантората — отговори Паркс.
— По това време бях на патрулна обиколка. А пистолетът беше в кобура ми.
Единият от агентите наостри уши.
— Да приемем ли това за признание?
Погледът на Кинг му даде да разбере, че репликата не заслужава коментар.
Паркс се замисли над възражението и каза:
— Проверяваме маршрута ви през онази нощ. Видели са колата ви на главната улица приблизително по същото време, когато е убит Хауард Дженингс.
— Вероятно съм бил там. Обиколките ми включват и градския район, тъй че би било логично някой да е забелязал колата.
Но нямате свидетел, който да ме е видял в кантората, защото не съм бил там.Единият от агентите понечи да отговори, но Паркс положи грамадната си ръка върху рамото му.
— В момента не се налага да обсъждаме тази тема — каза Паркс. — Данните от балистичната експертиза обаче са положителни, а с вашата подготовка знаете много добре, че те са неоспорими като отпечатъците от пръсти.
— Не, не са толкова неоспорими. Това не означава, че съм бил на местопрестъплението.
— Напротив, пистолетът ви се е оказал там, а вие сте засечен наблизо. Доста силно доказателство.
— Косвено — възрази Кинг.
— Случвало се е да осъждат хора и за много по-малко — отвърна светкавично Паркс.
— Трябвало е да ви проверят за следи от метал, когато са конфискували пистолета — каза един от агентите.
— Нямаше да помогне — каза Кинг. — През нощта преди вашето идване държах пистолета, тъй че по кожата ми щеше да има микроскопични следи от метала.
— Удобно — подхвърли агентът.
Паркс гледаше втренчено Кинг.
— Мога ли да попитам защо сте вадили пистолета? Нали тогава не бяхте на дежурство?
— Стори ми се, че някой дебне около къщата.
— Заловихте ли някого?
— Не, оказа се посещение на стара позната.
Паркс го изгледа странно. Явно реши да не задълбава.
— А ще кажете ли какъв ми е бил мотивът? — попита Кинг.
— Човекът работи за вас, може да е бъркал в касата или пък е открил, че мамите клиентите, и се е опитал да ви изнудва. Уреждате среща и го убивате.
— Интересна теория, само че той не бъркаше в касата и аз не мамя клиентите, защото нямам пряк достъп до техните сметки. Проверете.
— О, ще проверим, но това са само две от възможностите. Ето и друга: узнавате някак, че човекът е включен в Програмата за защита на свидетели, и се изпускате пред когото не трябва.
— И затова го убиват с моя пистолет, който беше в моя кобур?
— Или сте го извършили лично срещу добро заплащане.
— А, значи сега станах и наемник!
— Знаехте ли, че Дженингс е включен в програмата?
Кинг се поколеба миг по-дълго, отколкото трябваше, или поне така му се стори.
— Не.
— Ще се съгласите ли да ви проверим с детектор на лъжата?
— Не съм длъжен да отговарям.
— Просто се мъчим да ви помогнем — каза Паркс. — Нали разбирате, след като вече признахте, че оръжието на убийството е било у вас в момента, когато е застрелян Дженингс.
— За ваше сведение не сте ме предупредили за правата ми, тъй че не ми се вярва съдът да приеме каквото и да било от казаното досега за доказателство.
— Не сте под арест. Няма предявено обвинение — изтъкна единият агент. — Следователно не сме длъжни да ви предупреждаваме за правата.
— И ако ни призоват за свидетели — добави Паркс, — можем само да повторим какво казахте в наше присъствие.
— Сведения от втора ръка — отсече Кинг. — И определено не вярвам съдът да ги допусне по изключение, защото говорят за предубеждение. Процесът моментално ще бъде обявен за невалиден.
— Не практикувате наказателно право, нали? — попита Паркс.