Част от секундата
Шрифт:
— Преди осем години предпочиташе ярък лилав лак, нали?
Тя се разсмя.
— Червеното продължава да бъде актуално, но лилавото може пак да излезе на мода. Поласкана съм, че си спомняш.
— Лилави нокти и пистолет на кръста.
— Хайде, признай си, ефектът беше порочен и неустоим.
Той се облегна назад и зарея поглед над езерото. Няколко минути мълчаха. От време на време Джоун се озърташе нервно към него и Кинг правеше всичко възможно, за да не я погледне в очите.
— Хрумвало ли ти е някога да ми предложиш брак? — попита тя.
Той я изгледа смаяно.
— Тогава бях женен, Джоун.
— Знам.
Той наведе очи.
— Добре де, може и да съм бил наясно, че бракът ми е приключил, но не бях сигурен дали искам да опитам още веднъж. А и май никога не съм вярвал, че двама агенти от тайните служби могат да създадат нормално семейство. Онзи живот беше просто безумен.
— А аз се канех да ти предложа.
— Какво?
— Брак.
— Ти наистина си невероятна. Значи щеше да ми предложиш ръката си?
— Има ли правило, което да казва, че само мъжете предлагат брак?
— И да имаше, сигурен съм, че щеше да го прегазиш без затруднения.
— Говоря сериозно, Шон. Аз бях влюбена в теб. Дотолкова, че посред нощ се събуждах разтреперана от ужас да не би всичко да отлети и отново да се събереш с жена си.
— Не знаех — тихо каза той.
— А ти какво изпитваше към мен? Какви бяха истинските ти чувства?
Той се смути.
— Откровено ли? Бях изумен, че ме допусна до себе си. Ти стоеше на толкова висок пиедестал, и като личност, и в професията.
— И какво? Значи бях трофей, който да закачиш на стената?
— Мисля, че това по-скоро се отнася до мен.
— Аз не спях с когото ми падне, Шон. Нямах такава репутация.
— Да, нямаше. Имаше репутация на желязна дама. Не познавах нито един агент, който да не е впечатлен от теб. Ти плашеше до смърт мнозина от най-коравите.
Джоун наведе глава.
— Не знаеш ли, че преуспелите жени са много самотни създания? Когато постъпих в службите, жените там все още бяха аномалия. За да успея, трябваше да бъда по-мъжествена от мъжете. Трябваше да създавам правилата в движение. Сега е малко по-различно, но тогава просто нямах друг избор.
Той я докосна по бузата и завъртя лицето й към себе си.
— Защо не го направи?
— Кое?
— Защо не ме помоли да се оженя за теб?
— Канех се, но после се случи нещо.
— Какво?
— Убиха Клайд Ритър.
Сега Кинг извърна лице на свой ред.
— И не ти се искаше да вземеш повредена стока?
Тя докосна ръката му.
— Ти наистина не ме познаваш добре. Беше много по-сериозно.
Той отново я погледна.
— Какво искаш да кажеш?
Не помнеше да е виждал Джоун толкова нервна. Освен в 10:32 часа през онова утро, когато загина Ритър. Тя бавно бръкна в джоба си и извади късче хартия.
Кинг разгъна листчето и прочете изписаните думи.
Снощи беше великолепна. А сега ме изненадай, порочна красавице. В асансьора. С обич, Шон.
Бележката бе написана върху лист за писма от хотел „Феърмаунт“.
Той вдигна очи и срещна втренчения й поглед.
— Откъде изникна това?
— Беше пъхнато под вратата на моята стая във „Феърмаунт“ в девет часа онази сутрин.
Той я изгледа с недоумение.
— Сутринта, когато убиха Ритър? — Тя кимна. — И ти си помисли, че аз съм написал
това? — Тя пак кимна. — През всичките тези години ти си смятала, че може би имам пръст в смъртта на Ритър?— Шон, трябва да разбереш. Не знаех какво да мисля.
— И не си казала никому?
Джоун поклати глава.
— Също както ти не каза, че съм била в онзи асансьор. — Тя тихо добави: — Ти също си смятал, че имам нещо общо със смъртта на Ритър, нали?
Той облиза устни, извърна глава и по лицето му се изписа гняв.
— Подвели са и двама ни, нали?
— Видях бележката, намерена върху трупа в твоята къща. Щом я прочетох, веднага разбрах, че и двамата сме били използвани. Авторът на онази бележка ни е изправил един срещу друг така, че да гарантира нашето мълчание. Но имаше разлика. Аз не можех да разкрия истината, защото тогава би трябвало да кажа какво съм привила в асансьора. А кажех ли, с кариерата ми бе свършено. Моят мотив беше егоистичен. Ти обаче мълча по съвсем друга причина. — Тя докосна ръкава му. — Кажи ми, Шон, защо премълча? Сигурно си подозирал, че са ме подкупили, за да те разсея. И все пак пое цялата вина. Защо? — Тя въздъхна измъчено и тревожно. — Наистина трябва да знам.
Пронизителният сигнал на мобилния телефон стресна и двамата.
Кинг отговори. Обаждаше се Мишел от къщата.
— Преди малко позвъни Кейт Рамзи. Има да съобщи нещо важно. Но иска да ни го каже лично. Предлага да се срещнем на половината път, в Шарлотсвил.
— Добре, идваме веднага.
Кинг изключи телефона, хвана кормилото и мълчаливо насочи платноходката към брега. Не погледна Джоун, която за пръв път в живота си нямаше какво да каже.
51
За срещата с Кейт избраха кафене „Грийнбъри“ в търговския център на Баракс Роуд в Шарлотсвил. Тримата си поръчаха големи чаши кафе и заеха масичка в дъното на заведението, което бе почти празно в този нощен час.
Очите на Кейт бяха подпухнали, изглеждаше потисната, дори гузна. Седеше с наведена глава и нервно опипваше чашата си. Тя изненадано вдигна глава, когато Кинг побутна към нея две сламки.
— Хайде, подреждай ги под прав ъгъл, това ще те успокои — каза той е добродушна усмивка.
Лицето на Кейт малко се разведри и тя пое сламките.
— Правя го още откакто бях малка. Мисля, че е за предпочитане пред цигарите.
— Значи имаш да ни съобщиш нещо важно — каза Мишел.
Кейт се огледа. Най-близкият клиент четеше дебела книга и си водеше записки, явно бе студент в навечерието на изпит.
— Свързано е със срещата на баща ми през онази нощ. Вече разказах на Мишел — обясни тя, като се озърна към Кинг.
— Да, в течение съм — кимна той. — Продължавай.
— Ами… тогава чух още нещо. Сигурно трябваше да ви кажа по-рано, но искрено вярвах, че ми се е сторило. Може обаче наистина да съм го чула.
— Какво? — попита нетърпеливо Кинг.
— Име. Име, което познавах.
Кинг и Мишел се спогледаха.
— Защо не ни каза по-рано? — попита Мишел.
— Нали вече обясних, защото не можех да повярвам, че съм чула правилно.
— Но вече не мислиш така — настоя Кинг. — Защо?
— След като ме посетихте, почнах да размишлявам за много неща — неща от миналото. Но все още не мога да повярвам, че той е бил замесен по някакъв начин.